Седем, осем и ще са паднали

Изборите приключиха за всички, освен за заложниците от секционните комисии, и цари пълно единодушие, че този вот беше политически ауфтакт – празен ход на демокрацията, след който няма как да не последва силен и пълен нов парламентарен вот. Най-вероятно е така – в разгара на лятото очевидно ще правим нови избори за депутати и този вот ще се опита да нарисува по-ясен парламентарен пейзаж.
Но това съвсем не означава, че тези избори, които минаха, не бяха важни. Напротив – те бяха решаващи. Те може да не родят стабилна власт, но са на път да променят политическия ландшафт.
Изборите на 4 април разбиха илюзията за политическата стабилност, за неизбежност, орисия и предопределеност, в която волно плуваха Бойко Борисов и рибите-прилепало от управляващото през последните 4 години мнозинство. Макар ГЕРБ на Борисов да е за пореден път първа политическа сила, картината през 2021 г. няма абсолютно нищо общо с тази от 2017 г. Желаното от Борисов мнозинство не просто не се случи, то се взриви. Затова и

Борисов няма как да е премиер за 4-и мандат.

През 2009-а Бойко – момчето от Банкя, се появи като изразител на народния протестен вот и спечели 12 избори като такъв, макар отдавна да се беше превърнал в омразно статукво, срещу което уж се бореше. В неделя Борисов загуби 350 000 гласа, които се отляха предимно към ИТН на Слави Трифонов. Това не е просто отлив. Това е отлив към нов носител на протестния вот, към новия любимец на народа. И той ще продължи. Може “гласовете на ГЕРБ“ да не отидат само към Слави, може да бъдат привлечени от други партии. Но ще намаляват, докато нищо не остане от ГЕРБ.
Това трябваше да се случи по-рано – ГЕРБ губеше инерция и се тресеше от скандали – все по-сериозни с всяка изминала година. Но нямаше кой да се противопостави. И Борисов и ко започнаха да живеят в собствен свят на благоденствие и просперитет, който няма нищо общо с нашия.

БСП на Корнелия Нинова бе и е жалка картина,

а още по-жалко е, че червената партия трудно разбира това и няма съпротивителни сили, които да спрат простото делене, което тече на “Позитано”. За това говори дори само фактът, че социалистите правят собствено паралелно преброяване на изборите с надеждата то да ги изкара някаква поне сила.
Десницата? Градската десница се самоубиваше ритуално преди всеки вот. Сега казват, че е силна и единна. Не вярвам. Тя е все така аморфна, все така претенциозна, което я прави все така неадекватна. На практика ДБ в момента мяза на ЕС – пътят е правилен, но действията са мудни и хаотични. Най-бързо ДБ ще добие образ, ако стане ясно кой е лицето за контакт в тази политическа сила, защото различните крила и перца водят понякога взаимноизключваща се политика по едни и същи въпроси.
Изборите промениха всичко и затова е трудно да се състави правителство в новия парламент – в него има партии и коалиции, които имат лица, имат ясна позиция, а

не са склонни на бърз пазарлък и монетизиране на вота

Надявам се, че е така.
Може ли все пак да се състави управленска коалиция в рамките на 45-то НС? Може, разбира се. В главите на някои фантазьори. Коалиция с мандат на ГЕРБ и с премиер някой извън ГЕРБ – т.е., коалиция “И без петел ще съмне”… ГЕРБ и Слави…. Експертен кабинет с мандат на Борисов или ДБ…. Всичко това звучи несериозно. Притесненият Борисов се опита още в нощта на изборите да изиграе ролята на бащица на нацията, на цар-обединител, протягайки ръка към всички, освен към изнервилата го Мая Манолова. Твърде късно е за тази роля – след 10 г. в управление вероятно всички се научиха, че всеки допир до ГЕРБ е токсичен. Че който е играл танц с него не доживява до следващия вот. Ако БСП, ДПС или който и да е се включи в поредната игра с Борисов, политическият му път ще свърши бързо и рязко. Въпреки че много хора бабуваха на коалиция Борисов-Слави, вярвам, че Трифонов е научил поне този урок.

Но не само ГЕРБ е токсичен

Нинова успя да отблъсне всеки – не само вътрешнопартийните си опоненти, но и евентуалните външни партньори. Преди време тя подаде оставка и после отказа да си ходи. Този път трябва не само да си ходи, но и са се скрие в някоя партизанска землянка.
Заради Нинова днес няма никой в близост до БСП. Слави казва, че е на “другия бряг“. Завой наляво за ”Демократична България” е ерес. Дори ДПС не ще да се целува с БСП по площадите като едно време. Кой остана? Остана Мая Манолова, а тя не стига, пък и още не е преглътнала обидата, че загуби изборите в соцпартията точно от Нинова.
Демократична България също си е отрязала всякакви пътища. Далеч преди изборите председателят на ДСБ Атанас Атанасов очерта едно възможно бъдеще за дясната коалиция – да изчака спокойно президентът Румен Радев да им даде третия проучвателен мандат, с който да се опитат да съставят експертно правителство. Т.е. те се борят отдавна за това, което Борисов предложи в неделя. Но на практика това сега е нереалистично.

Експерти за кабинет лесно ще се намерят, но депутати за подкрепа – трудно

Ако и опозицията не успее да направи правителство, то очевидно ще се очертае още по-ясно кой е големият победител на тези избори – Румен Радев. В края на “въртележката“ стои точно президентът, който назначава служебно правителство и трасира пътя към окончателно погребване на ”стабилността“ на Борисов. Ако погледнете внимателно резултатите от изборите и изключите чувствата, които участниците в 45-ото НС изпитват един към друг, ще видите, че най-много гласове събират партиите, които подкрепят силно или с половин уста втори мандат на Румен Радев. Това са “Има такъв народ”, половината БСП /без кръжеца около Нинова/ и “Изправи се! Мутри вън!”. Заедно те нямат мнозинство сега, но не забравяйте, че по време на мандата Радев събра собствена фен група, която никак не е малка. На този етап Радев е категорично водещ кандидат за президентските избори наесен, независимо дали в тях ще се включи Бойко Борисов.
Заради всичко това тези избори бяха наистина политически ауфтакт. Смислова пауза, която променя много.

На първо време това няма да си личи – Борисов ще подаде оставка, но ще продължи да управлява още няколко месеца. За добро или лошо – здравната криза няма да остане без министерска опека. Държавата ще си крета не по-лошо дори и след залеза на “експерта” Борисов.
Дано в краткия живот на 45-ото НС поне депутатите вземат мерки за изборното законодателство, щото сцените с баталиите при гласуването на българите в чужбина и изборните заложници в българските “Арени” е повече от срамен.
След това нещата ще се развият бързо. Банкя ще се превърне в Учин дол.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: