Рано е, како, за „Браво!“

Петьо Цеков, segabg.com

Спомням си, все едно беше вчера – в програмните си документи БСП пишеше, че: „Промяната диктува да освободим политиката от частни интереси и външна зависимост“. В предизборните си платформи социалистите се заричаха да се борят активно със „системата за промиване на мозъци, която включва медии, социологически и рекламни агенции“. Не говоря за миналия век, говоря за това десетилетие. Язък и за хартията, язък и за борбата.

Оказа се, че Партията не само не се е преборила с частните интереси, ама безгрижно е допуснала

те да се превърнат в соцреализъм

За няколко години левите частни интереси така се разпищолиха, че намериха допирателна с частните интереси на общинари от ГЕРБ в Пловдив и с интересите на онзи главен прокурор, за който един друг небезизвестен прокурор – Николай Кокинов, казваше на Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избира…“. Очевидно не издържайки повече нерадостните условия на дългогодишна опозиционност, левите частни интереси бързо намериха допирателни и с интересите на Делян Пеевски, който, идея си нямам защо, все още е депутат от ДПС. На практика червените се гмурнаха в общата мръсносива мъгла, която за по-голяма прегледност наричаме „паралелна държава“. В тази мъгла, знаете, няма абсолютно никакво значение от коя партия си, нито коя власт представляваш. Важен е само и единствено интересът.

Но думата ми е за БСП.

Стигна се дотам Таня Дончева да напуска партията майка с думите: „БСП е оглавена от олигарси, от хора, свързани с Пеевски, които го обслужват. Говорят иначе за социалната справедливост, за социалната партия, историческата памет, за антифашизъм и прочие – а си въртят сделките и далаверите“…

За да не си помислите, че Дончева е имала някакъв личен проблем и заради това ги говори едни такива, невчесани, добавям друг херой, който напусна партията –

„БСП ми плю в лицето заради Пеевски“,

рече Георги Кадиев. „В БСП има хора, които са притежание на Делян Пеевски“, добави той, когато затръшваше вратата на улицата, кръстена на Вито Позитано.

Разбира се, най-голямата зависимост бе демонстрирана в онова шумно лято, когато Делян Пеевски за няколко часа стана шеф на ДАНС. Подобен срамен акт на ритуално сдаване на държавата в полза на корпулентната буца на слелите се в едно политика, медии и бизнес е трудно обяснимо. Не заради друго – трудно обясним е всеки самоубийствен акт.

Спомням си прекрасно какво написа Димчо Михалевски, лека му пръст, по този повод: „Лично ме е срам от решението ни вчера. Голям грях направихме спрямо хората“. Кратко и ясно. И как иначе – БСП тъкмо даваше ДАНС на човека, чийто медиен монопол обслужваше три години и половина първия мандат на Борисов. Вместо да осмисли какви ги е свършило, „Позитано“, водено от принципа за безгрешност, разчисти терена от инакомислещи и се гмурна още по-дълбоко в мъглата.

БСП не смогна да изгони всички, които не харесваха новата политика, но положи сериозни усилия в тази посока. Остана, макар и извън листите, Янаки Стоилов, който видя накъде завива партията още през 2013-а. Остана Калоян Паргов, който твърдеше: „Изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС струва доста скъпо на БСП – близо половин милион гласа в сравнение с 2013 г.“ Останаха мислите на бившия шеф на 6-о Димитър Иванов: „Липсва ясна политическа линия, която да следва партията, а не да се люшка от Делян Пеевски до Бойко Борисов и обратно, от ДПС до Георги Първанов и обратно, следват провали…“

Заигравайки се с Пеевски и Борисов, БСП категорично

игнорира елементарната политическа хигиена

Мъглата така обгърна партията, че съвсем нормално се появи „идеята“ за обща коалиция между БСП и ГЕРБ. Къде се появи? В жълто-кафявите парцали, разбира се. И днес тези „медии“ жалят за отказа на Нинова да включи червен кадър в бъдещето правителство.

Цяло чудо е, че този план не се реализира. Той бе спрян от Корнелия Нинова.

Нинова поведе битка, но това не е повод за адмирации. Да, тя определено действа различно от Станишев, показа, че може да взема бързо решения, да се разделя с хора и да не прибягва до политическия чадър. За разлика от Станишев, който в един подобен случай казваше: „Няма да хвърляме хора на вълците“.

Само че задраскването на варненеца Борислав Гуцанов от кандидатските листи и изваждането на пловдивчанина Георги Гергов от ИБ на БСП не е чудо невиждано. Не е някакъв революционен ход, който е изчистил партията от зависимости. Едно време Станишев извади двамата Руменовци. Пак той „извади“ и самата Корнелия Нинова, даже я даде на прокурори, които я разнасяха цели 2 години. Абе, какво говорим – Станишев изхвърли от партията Първанов, човека, който го спусна на лидерския пост – всякакви сме ги виждали.

Рано е за адмирации по адрес на Нинова, защото на практика тя върши същото –

разкарва вътрешнопартийни опоненти

и гони този, с чиято помощ стана лидер на партията. За да е сигурно, че Нинова е за „браво!“, тя определено трябва да продължи политиката, която е започнала – да извади БСП от мъглата на задкулисието, да направи БСП ясно разпознаваема, ама наистина – модерна лява партия. Сега е нещо като милионерски клуб с каскет и със сиромахомилска лексика. Нещо като Гергов. Изваждането на Гергов от ИБ не изкарва герговщината от БСП. Не разкарва дори и хората, които наводниха „Позитано“ с помощта на Гергов. Не елиминира депутатите, които станаха такива само защото бяха посочени от Гергов.

Да, БСП неусетно свикна с това да има 3, 4, 5 групички, крилца, идейни течения, кръгове или както искате ги наричайте, които да си имат противоположни тези, многобройни поддръжници и съответно – вождове. БСП винаги е толерирала този плурализъм, факт. Лошото е, че плурализмът в БСП се изроди в сепаратизъм и раздели партията, направи я твърде разпокъсана. Направи така, че единственото важно нещо да бъде коя група държи партийната власт. Залисани в тази „борба“, социалистите забравиха за какво всъщност са се събрали.

Сега Нинова трябва да започне да събира парчетата. Примерно – да види къде точно стои пловдивската организация – в партията или извън нея. Да види къде стои варненската организация – в партията или изобщо я няма. Ясно да разбере има ли доверие на хората около себе си, или те залагат повече на Пеевски и Борисов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: