Чакъров прегърна Пеевски в сюрреалистичен кошмар

Т.нар. „обединение“ на двете крила в ДПС, обявено днес от Делян Пеевски и Джевдет Чакъров, е шедьовър на политическото безочие. Абсурд, който рядко се вижда дори и в Абсурдистан. Абсурд отвъд рационалното осмисляне на абсурда. 

Шега или не – Джевдет Чакъров наистина приличаше на заложник и ако имаше видео, сигурно щеше да прави тайни знаци, за да покаже, че действа против волята си. 

През последните месеци доскорошното противопоставяне между крилото на Ахмед Доган („ДПС-ДПС“ или „Алианс за права и свободи“ – АПС) и това на Делян Пеевски („ДПС-Ново начало“) беше изключително остро и изпълнено с интензивна размяна на негативни коментари (разбирайте – каруцарска размяна на тежки обиди).

Не лани, а през март т.г. Пеевски казваше, че Ахмед Доган, че се е „събудил след запой“ и е

„изкомандвал малките си палави слуги“

да съборят правителството.

Пеевски и неговите приближени често наричаха хората около Доган „деребеи“, които се крият зад него и го използват като „жив щит“. Те твърдяха, че конфликтът е сътворен от „трима души заради техните кожи“ и че те „не искат да им излизат далаверите“. Конкретно бяха посочвани имена като Рамадан Аталай, Джейхан Ибрямов и Джевдет Чакъров.

Доган пък се извини на народа, че е създал Пеевски. „Извинявам се на българския народ, че ДПС има отношение към създаването на Пеевски“, каза той в пряка реч през октомври 2024 г. по време на протест в подкрепа на арестувания Джейхан Ибрямов. 

От крилото на Доган се оплакваха от „предизборна бухалка“ и целенасочени арести на техни активисти, като намекваха, че ДПС-Пеевски използва държавните институции (прокуратура, антикорупционна комисия) за оказване на натиск и сплашване. Като примери бяха дадени арестите на Румен Гайтански – Вълка и Джейхан Ибрямов.

Разделението стана институционално –

две регистрации в ЦИК, две участия на изборите – на практика две партии. Едното крило отиде във властта, другото – в опозиция. После крилото във властта напусна властта, а крилото в опозиция застава зад номинации на управляващите за ключови назначения (напр. Орлин Колев за конституционен съдия, регулатори). Това показваше ясно разграничаване. Несъвместимост. Като олио и вода. 

На извънредна национална конференция на ДПС през декември 2024 г., организирана от крилото на Пеевски, беше взето решение Делян Пеевски да бъде избран за едноличен председател, а постът „почетен председател“ да бъде премахнат. През август и септември 2024 г. кръгът около Ахмед Доган проведе заседания на Централното оперативно бюро и Централния съвет, които взеха решения за изключване на Делян Пеевски и негови приближени от ДПС. Те определиха действията на Пеевски като противоуставни.

Доган призоваваше депесарите да се обединят в защита на демокрацията и държавността, твърдейки, че „държавата е против нас, включително съдебна система, полиция, всички органи за държавен контрол“.

Та, на целият този фон във вторник по обяд стискането на ръцете на двамата съпредседатели на бившето ДПС 

изглеждаше като фарс, луда работа. 

Самият Чакъров бе казал в Хасково: „Основните лица на мафията са ГЕРБ, Делян Пеевски и всички свързани с тях“. А във вторник си тресеше ръката с Пеевски. 

Този нонсенс показваше, че има нещо нередно в картинката. Какво накара Чакъров да пресече тази най-голяма червена линия в депесарската история, тази историческа ДМЗ, която е бетер Панминджон, все още не е ясно. Дали защото синът му е затрупан от дела и 40-те му фирми са запорирани, а съд и прокуратура го притискат с обезпечителни заповеди? Дали Чакъров е решил да спасява семейството, а не милата партия?

Страницата на скандалите в ДПС няма как да бъде затворена. Но с трагикомичния ход покрай жалкия Чакъров като че ли наистина бе премината важна линия. Забележете как къс по къс Пеевски разгражда някога славните ДПС и Доган. Отхапа името, отхапа централата, отхапва и местните структури. Сега глътна лидера на партията, който бе и председател на ПГ на ДПС-ДПС. Взе главата на партията. Оттук нататък поглъщането на ДПС-Доган ще продължи с по-бърз темп. 

Очевидно е, че Доган няма никакви съпротивителни сили

Доганистите са сами срещу Пеевски. Те не могат да се бият, но няма начин и да се предадат групово, както очакваше Пеевски. Ще се наложи да ги превзема един по един. На този етап Доган няма и външна политическа помощ. Единственият вариант е хората му да се обърнат към електората, за да се организира и съпротива по места. Там, където Пеевски още не е превзел силово партийната структура.

На практика ситуацията не е нова, но ескалира по-бързо от очакваното. ДПС изчезва. 

Не е ясно как ще отиграят тази нова ситуация другите партии.

ГЕРБ са ясни – те доказаха, че играят с Пеевски. Дали това е просто бизнес, или и те са зависими от него заложници, точно като Джевдет Чакъров, няма особено значение.

ПП-ДБ дълго се колебаеха кое крило до подкрепят, да дадат ли шанс на Доган в общата им битка срещу Пеевски. Още през юли 2024 г., когато конфликтът в ДПС започна да ескалира, казаха, че може да се наложи да работят с „легитимни представители“ на ДПС, т.е. с крилото на Доган. Христо Иванов дори призова ПП-ДБ да работи с Доган срещу Пеевски. Сега ДПС на практика е в цайтнот, а ПП-ДБ не му помага да оцелее – просто наблюдава разкъсването му. 

Долу горе в такава позиция са и и другите партии,

които на думи бяха срещу Пеевски. ИТН, например, се позиционира като „антисистемна“ партия, която се бори срещу статуквото и корупцията, често включвайки в тази категория и фигури като Пеевски. През януари 2025 г., когато беше сформирано правителството на Росен Желязков (с участието на ИТН), от ИТН заявиха, че са „изолирали Пеевски от властта“. През май т.г. депутатът от ИТН Павела Митова каза: „Аз не виждам нито сянка, нито крило на Пеевски в държавата“. Утре какво ще види? Ще види ли, че Пеевски подчинява хора, които дори не смеят да мигнат.

Днешният абсурд показва, че възможностите на Пеевски да превзема хора и територии наистина са големи. С един удар голямото момче ошашави не просто враждебна структура, а главата ѝ. Последвалите декларации на остатъчното ДПС бяха просто съобщение на група оцелели. Засега.

Ако демокрацията в България няма инстинкт за самосъхранение, ако съпротивителните сили наистина са си отишли, а желанието за отпор е умряло, то утре Пеевски ще се снима с друг депесар, а защо не с градската десница, провинциалната левица. Или пък ще отиде в централата на ГЕРБ, за да му рапортува публично и Бойко Борисов.

На този фон сценарият „Пеевски – премиер“ вече не изглежда като мокър сън на самозабравила се, амбициозна персона.