Путин ли уби ковид?

В петък хвърляме маските, зарязваме физическата дистанция, а ако искаме, даже можем да се върнем на работните си места след предълъг хоумофис, който тотално преобърна света ни. Временните противоепидемични мерки отиват в историята.

Така трябва – областите в България светят все повече в жълто, две от тях даже са зелени, защото имат под 10 новозаболели на ден, само Силистра като че ли не се е изчистила още от заразата – но и това ще стане скоро. При тази епидемиологична обстановка такива мерки трябва да има – слаби до никакви.

Но има нещо друго… Най-устойчивата тъпотия сред морето от глупости, които се чуват през последния месец, е, че ковид е изчезнал в мига, в който Путин е нападнал Украйна.

До 24 февруари е имало коронавирус, след това няма

Онзи ден чух дълбокоуважаемия проф. Даниел Вълчев да казва нещо от рода на: „Най-големият губещ е Бил Гейтс – за 24 часа пандемията му изчезна“. Което, ако не е яка смешка, то е поне безсмислица на куб.

Общо взето, краят на коронавируса се отбелязва от българската мисъл като спонтанен, единичен акт и поради тази причина се свързва с войната в Украйна. Този проблясък на фиктивния разум идва, разбира се, от същите хора, които две години твърдяха, че ковид е грипче, а хората са сухи съчки, които така или иначе ще изгорят скоро и поради тази причина няма нужда от никакви мерки и теглилки.

Внушението, че ковид е умрял спонтанно, идва от същите хора, които две години градяха политически партии с антиваксърско знаме в ръка, и онези другите, които две години се бореха за държавна помощ със същата сила, с която сега, след като паднат ограниченията и кръчмите започнат да се пукат по шевовете (ако изобщо са се изпразвали), ще продължат да се борят за държавна пара – щото те така вече са свикнали и по друг начин няма да могат да дишат дори.

Истината е, че

това е третият край на пандемията,

който антиваксърите обявяват за две години. Три пъти погребваха Бил Гейтс и 33 пъти искаха да няма никакви мерки, щото най-добре е да се заразим всички накуп и който оцелее – оцелее.

Те не разбраха важното – няма наука, която казва друго, освен че при остро инфекциозно заболяване, причинено от вирус, който се предава по въздушно-капков път, най-добре е да се спазват мерки, а още по-добре е да се ваксинираме превантивно. Мерките трябва да вървят с ръста на заболяването – и горе-долу така стана след първоначалното шашкане, при което ни забраняваха да ходим в парка.

Две години тези хора не си дадоха шанс да прочетат спокойно какъв е

естественият ход на такива вирусни заболявания 

Той е ясен – вървят на вълни, като всяка следваща може да е по-заразна, но е и по-малко патогенна. Забравихме ли какво стана през декември и януари, когато дойде Омикрон? Мнозина се изпонатръшкаха, но го изкараха по-леко.

Липсата на спокоен разговор в нашата си общност доведе до тотално изкривяване на картинката, съответно – до грешни решения и крещене по улици и социални мрежи. Обявяването на „край на пандемията“ е част от точно тази напълно луда и много българска картинка. В областите Кърджали и Благоевград има под 10 болни, но това не е повод да се обявява край на пандемията, щото „пандемия“ не е нещо, което засяга само и единствено областите в България, не е нещо, което засяга само Балканския полуостров дори.

В тоя момент

да обявиш край на пандемията е, меко казано, нахално

в очите на южнокореец, щото там се диагностицират по над 330 хил. на ден. Същото се отнася за французите и германците, които всеки ден включват в статистиката по над 140 хил. души. В Русия от ковид умират по 400 души на ден – това е сигурно (не е сигурно дали толкова умират във войната в Украйна). Източната част на Шанхай бе затворена за пет дни тази седмица.

Празненства по случай края на ковид са излишни. Учените предупреждават, че трябва да бъдем бдителни, че трябва да продължим да се тестваме, че трябва да продължим да проследяваме пътя на вируса – носители, контактни и т.н. Не знам какви лаборатории откриват в Украйна, но очевидно трябва да продължи разчитането на генома.

И още – ваксините действаха, колкото и това да се струва невероятно на антиваксърите. Факт е обаче, че ваксините осигуряваха добра имунна защита, но само в къс период от време – под година. Т.е. необходимо е да продължи работата върху тях, особено като се има предвид, че дори естественият имунитет след преболедуване не е вечен.

Срамните български рекорди –

най-висока смъртност и най-ниска ваксинация в ЕС, все някога трябва да се осмислят. Сега или утре – все ще е късно. Колкото и невероятно да изглежда провеждането на такъв дебат, е добре да говорим за това и да вземем мерки да не се случва вече. Не за друго – просто не е добре да сме все в класации, свързани с глупост и смъртност. Фактите са такива – един от трима се ваксинира, и това няма да се промени.

Вирусът напусна праймтайма и това е единственото, което се случи през последния месец. Той продължава да се разпространява в планетарен мащаб. Естественият му път обаче е този – да намалява пандемичният му характер. Да се появяват локални огнища при места с ниско ваксинационно покритие. Напълно е възможно след Омикрон да се появи нов щам, който най-вероятно ще бъде още по-заразен и още по-лек. Много по-лошо и също възможно е Омикрон да се комбинира с Делта и това, което се получи, да е свирепо. Напълно възможен е трети вариант – тая чума да си отиде с Омикрон…

Каквото и да стане, животът трябва да тече и да бъдем готови за следващата болест, която ще ни се стовари на главите. Това е реализъм, не е нито заплаха, нито страх. Тези болести ходят по хората и единственото, което ни спасява от тях, е науката. И това е прекрасно, тъй като покрай войната разбрахме, че по хората ходят и други „болести“, от които спасение явно няма.