Как Зеленски стана икона

Преди началото на руската военна инвазия в Украйна рейтингът на президента Владимир Зеленски не беше голям: от 2021 г. той започна да пада и преди началото на войната беше само 24,6%. След руската атака обаче Зеленски стана народен герой – сега той е подкрепен от 9 от всеки 10 украинци.
Началото на руската инвазия в Украйна даде на екипа на президента Зеленски съвсем нов статут. Според украинската конституция на президента са поверени правомощията на върховен главнокомандващ, той е отговорен за организирането на отбраната на страната – съответно, неговият екип при война преминава на военна основа. Така и стана, но това не бе достатъчно страната да се обедини около лидера си.
Когато дойде на власт Зеленски не се ползваше с особената благосклонност на патриотичната част от обществото, тя бе ориентирана към неговия предшественик Петро Порошенко. Украинският лидер беше заподозрян в родината си дори в прекомерен пацифизъм, готовност за компромиси с Русия. Опитите на Зеленски да намери такъв компромис в рамките на Минския процес бяха многократно цитирани на масови протести в Киев. Премина се през т.нар. „Вагнер гейт“, когато обкръжението на Зеленски беше обвинено в провала на специална операция за залавяне на руски наемници, които се биеха в Донбас.
Ситуацията започна да се променя през 2021 г., когато Зеленски бе притиснат от медиите на Виктор Медведчук. Тогава Зеленски започна да нанася ответни удари по позициите на прокремълска „Опозиционна платформа“. Медийният холдинг на Медведчук беше санкциониран с президентски указ. Няколко месеца по-късно срещу Медведчук беше образувано дело за държавна измяна.
В същото време украинският лидер зае безкомпромисна позиция пред военните заплахи на Путин: в навечерието на войната Зеленски направи ключова реч в Мюнхен, в която намекна за възможността Украйна да се оттегли от безядрения си статут.

Резкият завой на Зеленски към национално-патриотичната страна не можеше за една нощ да промени имиджа му вътре в страната, а руската пропаганда го представяше като слаб лидер и опасна „марионетка на Запада“.

Нещата се промениха рязко в първите три дни на войната

Когато войната започна, руснаците извадиха картата “Бягстовото на Зеленски” и известно време самите те вярваха в нея. Още на 26 февруари председателят на Държавната дума Вячеслав Володин обяви: „Зеленски бързо напусна Киев. Той не беше вчера в столицата на Украйна. Заедно с обкръжението си той избяга в град Лвов. Темата беше подхвана и творчески разработена от главата на Чечения Рамзан Кадиров: „Владимир Зеленски избяга от Украйна. Дайте властта на законния президент Виктор Янукович“.
Дори след като Зеленски записа видео, потвърждаващо, че е в Киев, ултрапатриотичните руски медии продължиха да публикуват материали, които уж доказваха, че Зеленски не е в Киев.

Предположението, че Зеленски няма да устои и ще избяга, се превърна в основна грешка не само за Кремъл, но и за Белия дом. Известният военен стратег Едуард Лутвак писа: „Както в Кабул, ние имахме служители на ЦРУ, които не бяха наясно със ситуацията… Така ЦРУ каза на Белия дом, че Зеленски ще избяга, че правителството ще се разпадне, че украинската армия няма да се бие и руснаците ще започнат да контролират Киев след 24 часа.
„Украинска правда“ отбелязва, че Зеленски е решил да ръководи отбраната на страната от Киев, въз основа не на данни от западни партньори, които го подтиквали да се евакуира, а по информация на украинското разузнаване, което прогнозира, че руските войски няма да могат да превземат столицата. Освен това президентската администрация разполагаше с инфраструктура за организиране на авариен щаб: бункер или система от убежища, изградени за ръководството на Съветска Украйна в случай на ядрена война. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) на Украйна Алексий Данилов подчертава, че „[държавната] система не се разпадна поради факта, че на 24 февруари президентът реши да остана в Киев“. В Киев, според Данилов, е останало цялото висше политическо ръководство на страната, а извън него – част от кабинета, апарата на Съвета за национална сигурност и отбрана и други ведомства. Това решение било продиктувано от съображения за сигурност.
Точно оставането в Киев превръща Зеленски в лидер на воюваща нация, към която е приковано вниманието на целия свят. Социологическо проучване на украинската група Rating, проведено на 26-27 февруари 2022 г., показа, че нивото на подкрепа за президента е 91% – три пъти по-високо, отколкото според проучванията през декември.
Екипът на президента също се оказа на висота: никой от висшите служители не подаде оставка, не се оттегли от задълженията си.
Сред регионалните лидери тактиката на президента беше последвана от губернатора на Николаевска област Виталий Ким. Той редовно излизаше в ефир с патриотични видеопослания, насърчавайки сънародниците, които бяха в челните редици на отбраната. Руската страна оцени дейността му по свой начин – сградата на Николаевската областна администрация беше разрушена от ракетни атаки, самият Ким по чудо се спаси

Кой кой е в екипа на Зеленски

Администрацията на Зеленски, кабинетът на президента, изигра ключова роля в системата на властта на Зеленски. Неговите функционери съставляваха и „мозъчния щаб“ на отбраната на страната. Сред ключовите фигури са ръководителят на офиса Андрий Ермак, неговите заместници Кирил Тимошенко (в мирно време той ръководи регионалната политика) и Андрий Сибига (сравнително нов човек в екипа, дипломат от кариерата, бивш посланик в Турция (2016–2021), отговарящ за външната политика). В тясно сътрудничество с офиса работи външният министър Дмитрий Кулеба, на когото е поверена мисията да създаде международна коалиция в подкрепа на Украйна. Основен оратор и постоянен коментатор на президентската политика остава съветника на шефа на канцеларията Михаил Подоляк (бивш известен киевски политически стратег), той също така контролира информационната политика на офиса и лично съветва президента.
Във войната ключова роля, разбира се, играе силовият блок, който включва главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни, министъра на отбраната Алексей Резников, ръководителя на СБУ Иван Баканов и секретаря на Националния Съвет за сигурност и отбрана Алексей Данилов. Журналистът на Time Саймън Шустър отбелязва, че Зеленски не твърди, че е тактически гений и не се меси твърде много в работата на военните. В същото време в украинските медии се появи информация за политическо напрежение между президентския офис и ръководителя на въоръжените сили на Украйна Залужни, който се смяташе от офиса за потенциален конкурент на Зеленски.

Алексей Арестович стана лице на военновременната пропаганда. Отношенията му с екипа на Зеленски бяха доста сложни – този популярен блогър, който работеше за Петро Порошенко в миналото, беше поканен в Тристранната контактна група, но малко преди войната, през януари 2022 г., той се разочарова от сътрудничеството със Зеленски. В началото на войната обаче той се завърна в президентския екип като съветник и стана ключов оратор на украинските власти, като провежда ежедневни брифинги за ситуацията на фронта.
Феноменът Арестович е сливане на висок професионализъм и образа на хитрец: от една страна, той се възприема като блогър и шоумен, от друга страна, според собствените му изявления, той служи в Главното разузнавателно управление на Украйна… В биографията му има много противоречиви етапи: през 2005 г. той работи с партията „Братство“ на известния крайнодесен публицист Дмитрий Корчински. През този период „Братството“ си сътрудничи с Евразийския съюз на Александър Дугин, а самият Арестович участва в пресконференцията „Евразийски неправителствени организации като симетричен отговор“ оранжева чума“. Впоследствие Арестович намекна, че сътрудничил с Корчински по инструкциите на украинските специални служби .
Икономическата политика по време на войната се провежда от Министерския кабинет, ръководен от Денис Шмигал: в мирно време той периодично беше критикуван като лоялен изпълнител на волята на кабинета на президента, сега изглежда, че неговата технокрация и трудолюбие са му били полезни. Сред ключовите министри са министърът на инфраструктурата Александър Кубраков, който отговаря за цялата логистика на военните и хуманитарните доставки и за експлоатацията на критичната инфраструктура, както и първият вицепремиер и министър на икономиката Юлия Свириденко.
При военното положение ролята на парламента избледнява на заден план, но влиянието на ръководителя на пропрезидентската фракция „Слуга на народа“ Дейвид Арахамия се засилва – той стана главен преговарящ с Русия в Истанбул. Втората ключова фигура в делегацията е Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на президентския кабинет.
Александър Чали, ветеран от украинската дипломация, който беше първи заместник външен министър при президента Кучма и участваше в разработването на споразумение с Русия през 1997 г., е назначен за консултант на групата за преговори. Той е дългогодишен привърженик на украинския неутралитет и противник на влизането на Украйна в НАТО.
Като цяло може да се каже, че предвоенният състав на екипа на Зеленски напълно премина във военновременен режим и започна да работи, според израза от политолога Владимир Фесенко, в режим „колективен Зеленски“, демонстриращ единство и солидарност около лидера.

Медийната стратегия на Зеленски

От самото начало на войната Зеленски разчиташе на образа на лидер на воюваща нация. Германското списание Spiegel внимателно анализира системата от образи, които украинският президент използва в реториката си към западните си съюзници. И така, в Лондон той се позова на известната реч на Чърчил, в обръщение към Конгреса на САЩ той сравнява атаката срещу Украйна с Пърл Харбър и терористичната атака на 11 септември. И призова германския канцлер да разруши стената между ЕС и Украйна, т.е. позова се на призива на Роналд Рейгън към Михаил Горбачов да сложи край на Берлинската стена.
Освен това образът на лидера, създаден от екипа на Зеленски, го направи  герой на поп културата и мем герой на Запад.
В същото време се срещат и ултрапатриотични припокривания в информационната политика: отказа на Зеленски от среща с германския президент Щайнмайер заради неговата подкрепа в миналото за Северен поток 2 или атаката на секретаря на НСДБ Данилов срещу френския президент Макрон за изказването му за братството на руснаци и украинци – всичко това създаде търкания в отношенията с европейските съюзници. Способността на екипа на президента да използва ярки образи и да работи с различни аудитории осигури на Украйна предимство в информационната война от първите дни. Ако във военно отношение страната се оказа уязвима в редица области, то в информационното пространство предимството остана на украинската страна. През декември 2021 г., Зеленски представи нова Стратегия за информационна сигурност на Украйна, в която беше очертана основната заплаха на руската информационна политика, насочена към засилване на „вътрешните противоречия в Украйна и други демократични държави“.
Информационната политика на самата Украйна бе насочена към руското обществено мнение в първите дни на войната, когато в социалните мрежи се разпространяваха съобщения за заловени руски войници и снимки на разрушени украински градове. Имаше серия от призиви към руския интелектуален елит – да каже „не“ на тази война.
Друг важен момент в медийната стратегия на Зеленски е, че въпреки изтощителния си график, той намира време да общува с руски журналисти. Украинският президент разговаря с група журналисти от независими издания и даде интервю на издателя Mediazona » Петр Верзилов, който между другото, беше единственият руснак на встъпването в длъжност на Зеленски през 2019 г.
Една от нововъведенията на военното време беше денонощния информационен маратон под хаштага #UAraz, стартиран по централни и регионални канали и представляващ един вид „доклади на украинското информационно бюро“. Той започна да се излъчва на 25 февруари въз основа на съвместен проект на ключови публични и частни канали. Куратор на маратона беше министърът на културата и информационната политика Александър Ткаченко (бивш топ мениджър на холдинга 1+1). Като част от проекта каналите се редуват да правят петчасови издания на маратона. Подобен проект стартира и по радиото – на базата на общественото „Украинско радио“.
На 20 март Зеленски подписа указ за единна информационна политика по време на война. Украинският медиен експерт Отар Довженко отбелязва, че без единна политика украинските телевизионни канали не биха се справили с информационния хаос от първите дни на войната. В същото време социологическо проучване показа, че нивото на доверие в „единните новини“ е на нивото от 4,7 %. Една трета – 32,5%, от украинците се доверяват на официалните информационни ресурси на правителството, 25% – на новинарски сайтове и украински национални и регионални медии.
Идилията от първите седмици обаче отстъпи място на политически конфликти: на 5 април от общонационалното цифрово излъчване бяха изключени канали, включени в пула на Петро Порошенко – „Канал 5“, „Еспресо“ и “ Директно“. Официално – поради отказ да се одобри информационна политика с общонационален маратон, неофициалната – президента е недоволен от факта, че представители на партия „Европейска солидарност“ на Порошенко разкритикуваха преговорната позиция в Истанбул, по-специално възможността Украйна да приеме извънблоков статут. В отговор телевизионните канали заявиха, че властите се занимават с „прочистване на информационното пространство“. Разбира се, политическите интриги не изглеждат много добре във война, но замяната на солидарност с единодушие също създава лош прецедент. Преди войната Зеленски имаше проблеми със собствените си медийни ресурси, но сега правителството всъщност изгради собствен информационен монопол, който би бил твърде изкушаващ да се поддържа дори в мирно време.

Какво ще се случи след това?

В началото на април вече стана ясно, че войната придобива продължителен характер. Кремъл е решен да води война до капитулацията на Киев, а украинските власти от своя страна поставят под въпрос възможността за мирни преговори.
На първия етап от войната екипът на Зеленски демонстрира устойчивост и консолидация, осигурявайки подкрепа за военните усилия на страната, както от Запад, така и на национално ниво. Тук голяма роля изигра успешната информационна стратегия на кабинета на президента, но сега въпросът е колко дълго украинските власти могат да се справят с това темпо. Киев е сигурен, че времето е на негова страна: войната изтощава силите на режима на Путин, а зад гърба на Украйна е колективния Запад с неговите неограничени ресурси. Оттук и неотдавнашните твърде оптимистични изявления на официални лица в Киев, че Украйна не се нуждае от мир с Русия, а от нейната капитулация.
Въпреки това, удължаването на конфликта може да предизвика разцепление в украинския елит, появата на собствена „партия на мира“. Всъщност, сега главната предпазна мярка срещу подобно разцепление е непримиримата (ако не и безотговорна) позиция на „ястребите“ на Путин, които мечтаят „да доведат спецоперацията до край“ и до „окончателното решение на украинския въпрос“. Ако Москва започне да смекчава позицията си, това може да доведе до появата на привърженици на компромис от другата страна.
В този случай Зеленски може да се окаже в патова ситуация, подобна на тази, която се разви в предвоенния период около споразуменията от Минск. Тогава, имайки мандат за мирни преговори, президентът все пак беше ограничен в маневрите си. Коридорът от възможности беше стеснен, от една страна, от непримиримостта на Кремъл, а от друга страна, от нетърпимостта към капитулацията на активната част на украинското общество. Днес тази активна част от обществото е едновременно въоръжена, готова да се бори до победа и отхвърля идеята за компромис с врага. Огромното ниво на подкрепа за Зеленски може да започне да се стопява в случай на най-малкото подозрение за „зрада” (предателство), дори ако някакъв условен „неприличен брестски мир” бъде спасителен пояс за Украйна, понасяща катастрофални загуби. Президентът е наясно с това, затова е почти невъзможно е да си представим, че Зеленски може да бъде готов на отстъпки. Залозите за Владимир Зеленски и неговия екип са много високи, в случая са равни на залога за оцеляването на самата страна.

/по материали от чуждестранния печат/