Тежка комсомолщина залива партийните елити

Сигурно не съм прав, но по времето на комунизма най-гадна бе системата на Комсомола – барабар с всичките там чавдарчета, пионерчета, септемврийчета, отрядни председатели, дружинни ръководители и тем подобни елементи. Все тая дали комсомолците били копирали системата си от бойскаутите или имали някакъв творчески принос – абсолютно все тая. По онова време дразнещ беше ентусиазма на нищоправеното. Безкрайното безсмислено говорене на комсомолщината. Очертаването на нови фантасмагорични светове, в които всички се обичаме като братя, цъфтят рози, а развития социалист вече е станал комунист, който се къпе в мед и мляко – ако ще. Ако не ще – не се къпе. Светове, които са недостижими дори за титани на мисълта от калибъра на Урсула Ле Гуин, Азимов и Джон Р.Р. Толкин. 
И днес, ако някой ми каже: “да очертаем пътя напред, чрез идентифициране на нови идеи, с въображение и знания, от свободни хора“ и получавам пристъп на нервност, независимо от това, че тая ”мъдрост“ бе написана в десноцентристкия ”План за България“, предложен от ”Отровното трио“. Трябва да си признаем –  с разрастването на гражданския сектор, около защитата на европейски програми и успоредно с хиляди още дреболии,

всекидневно се ражда толкова много комсомолщина,

че с багер да я ринеш. И старите комсомолци сигурно не са виждали толкова. 
Онзи ден, покрай конгреса на БСП – покрай политическата декларация на конгреса: ”Промяна за България! Сега!“ , а и докато обсъждаха ”Визия за България”, пак бяхме атакувани от скудоумието на комсомолщината. ”Главната задача на БСП сега е да намери “ново място на труда и производството в системата на обществените ценности”. Мащабна работа – ще преподредят човешките ценности за мандат, мандат и половина. БСП очевидно има недостиг на витамини, затова постоянно говори и за „енергия“ – трябва да се търси “целенасочена инвестиционна програма, привличаща инвестиции и човешка енергия”, защото: „привлечената човешка енергия води до повишен административен капацитет“.
В такива соц. документи накрая полета на мисълта по традиция трябва да опре в небесата:  „БСП е естествен носител и авангард на промяната, само БСП може да гарантира демократична и социална промяна“. Точка. Конец.  Разбира се, не цялото това наводнение от общи приказки е важно, важните неща са съвсем други – примерно, че Нинова доразби вътрешната опозиция. С което за пореден път даде доказателство за това, че никой не слуша думите, важни са само делата. На практика комсомолските безсмислици, прерастнаха в партийни такива и останаха външна форма, която облича сериозния разговор, в който има пари, поръчки, служби и прочие „грижи“ за електората.  
Поради неопитност някаква, при останалите революционери комсомолщината избягва градацията – тя директно е изстреляна във висините и кръжи в орбита. Цитираният “План за България” на “Отровното трио” имаше нещо като преамбюл, в който се казваше: „Таванът на стаята“, наречена България, вероятно е нисък за нашите мечти и въображение. Ние предлагаме да се освободим от мантрите и догмите, налагани досега и просто да си представим в каква страна искаме да живеем, ние и поколенията след нас. Бам, бам-бам… У-бре! Няма пет-шест. 
Накратко – независимо от това откъде гледаш – от ляво, от центъра или от дясно – настоящето в подобни документи е само досадно препятствие пред светлото бъдеще.

Настоящето е мрак, позор, боклук и писъци,

а напред ни чака светлина, лунни феи, шербет локум и много малки ракии. Напред ни чака чист комунизъм или справедлива демокрация – каквото там дойде.
Разбира се, бог ще ме накаже, ако твърдя, че в документите и на БСП, и на “триото“, бъка само от празнословие. Има и конкретика. Левите, например, предлагат нещо ясно и категорично – държавата да играе по-голяма роля в икономиката. Искат повече колективни действия в икономиката… По-добре да бяха продължили с празнословията… Това, което имаме като държава, роди трижди управление на Бойко Борисов. 
При “отровното трио” най-ясното послание е “реформа в правосъдието”, колкото и да ви се струва невероятно, че е възможно да има ясно послание на тема “реформа в правосъдието“. Триото иска – ”изваждането на прокуратурата от нейното недосегаемо място“ – нещо неясно? Много по-ясно е от другите цели на триото: ”Спиране на кражбите“ и ”Качество и ефективност на държавните институции“ и

”Борба за справедливост“

Цветанов пък създава партия, която ще „обединява всички, независимо от тяхната работа, раса и вярвания“. 

Но къде е тук ГЕРБ? Защо няма нищо за ГЕРБ, би попитал справедливо всеки почитател на лозунговата демокрация. Тук е, разбира се. И ГЕРБ е наследник на партията – майка, затова и ГЕРБ не може да се отърве от комсомолщината, от ДеКаМеСе-то. Официално ПП ГЕРБ също чертае паралелни реалности от типа на: “Нашата амбиция е да изтрием от образа на страната ни етикетите корупция и организирана престъпност!” – това пише в политическата рамка на управляващите и ако онези от площада знаеха това, сигурно щяха да се забавляват още повече. Шега. ГЕРБ са за “откритост в общуването с българските граждани”, а не за изхвърляне на инвалиди от парламента. Те искат “да върнат достойнството на възрастните хора” – очевидно с по 50 лв. на калпак.
Разбира се, има съществена разлика между видовете комсомолщина – за разлика от другите, Борисов е наясно, че това дето се пише по програмните документи; това, което се говори с надути бузи по телевизора и на партийните форуми, са тинтири-минтири, гуля гуля, уйдурма някаква. Борисов замества всички цели, обещания, декларации и прочие хартии с едно единствено нещо – с директно плащане на място.Отива с джипката, казва: “Давам 2 милиона” и всичко е точно. Тук ще направя път, тук чешма, тук – магистрала. Това, че ти живееш в Поибрене и там магистрала няма, а чешмата си е все същата, не те прави втора класа – просто трябва да чакаш ред – човекът с джипката все някой ден ще дойде и ще даде нещо. За разлика от онези, дето се напъват да измислят безсмислие, Борисов е пътуващо безсмислие. В политиката това е огромно предимство.