С дезинфектант и молитва ще смачкаме К-вируса

Има само едно правилно и възможно действие на българите при кризи – горещи молитви към Бог, както и да се казва Той. Палете свещи, опъвайте килимчета, удряйте си главата в свещените книги – важното е да го правите искрено и със страст – белким хване дикиш. При наводнение трябва да се молим ката ден за слънце, при суша – за дъжд, при коронавирус – да ни подмине. Някои казват, че трябват маски, други – ръкавици, трети – дезифектанти. Може, важни неща са това – но първо теглете една дълбока молитва.

Щото освен на Бог, на друго не може да разчитаме

При криза като тази с К-вируса явно не може да разчитаме на т.нар. „държава“, която в средата на март абсолютно не е готова с планове за действие. Един пример – едва след първите случаи на коронавирус държавата, т.е. Б.Б., даде задание на фирмата си „Интендантско обслужване“ – клон Калофер, да произведе маски и защитни облекла; същата фирмата се зае да крои прототипи, които да бъдат одобрени, а след това тръгна да се свързва със завода в Габрово, който единствен в страната произвежда необходимите платове за защитните средства. И стана ясно, че ако в Калофер бачкат на пълна мощност, може да произведат толкова маски, че да стигнат за всеки софиянец, примерно, в рамките на има-няма пет месеца. Друг е въпросът, че маските, които тепърва ще правят в Калофер, не пазят от К-вирус, а само ако някой директно ви се изкиха в лицето. Толкоз за готовността с маските.
Сетиха се да проверяват болните с атипична пневмония едва през март. Как ги проверяват? „Имаме само четирима засечени с COVID-19,

защото използвахме много едро сито„,

казва доц. Атанас Мангъров и обяснява – сега скринингът се прави не с бързи тестове, които дават резултат за 10 минути и струват 10 лева, а със скъпи (100 лв.) и бавни тестове (половин ден), които по принцип служат за потвърждение на скрининг тестовете. Положението в България е – да не се гоним, че ще се хванем… Колкото по-малко болни търсиш, толкова по-малко ще отчетеш.
Обявиха първите болни и въведоха карантина в болниците, която в момента се свежда до това – спрян е приемът и е преустановено изписването. Т.е. оздравелите не излизат, болните не влизат. Пред болниците в Плевен и Габрово се натрупаха хора – едни искат да се изследват, щото са били в Италия, други искат да продължат химеотерапията си, щото без нея умират. „От болницата пък обясниха, че действат по устав“… каквото и да означава това.  (Сигурно означава този от Италия да си ходи по улиците, а този без химеотерапия…. той си знае.)
Държавата затвори училищата тази година, затвори ги още веднъж, обяви готовност да ги затвори и за трети път, но тепърва се кани да мисли какво да прави с учебните планове, ако нещата се усложнят. Чух министърът да говори за някаква форма на дистанционно обучение, която се изразява в това учителката говори live онлайн, учениците гледат от вкъщи… Държавните културни учреждения затварят, частните – не. Няколко градски автобуса показно бяха опръскани с дезифектант, но никой не проверява пътниците в автобусите от международните линии.
Т.е. мерки има, определено –

някои пресилени, някои полувинчати, някои неадекватни 

Мерки има, но хората са тотално ошашавени от разнопосочни сигнали, които идват и от държавата, и от специалистите. Хората още не са наясно, като вдигнат 37.5%, какво да правят – да тичат при личния лекар или доброволно да си наложат карантина. За доц. д-р Андрей Чорбанов от лабораторията по експериментална имунология този въпрос е… философски.
Личните лекари пък не са наясно, като го видят този с температурата, какво да го правят – вкъщи ли да го пратят, в болница ли, на нивата ли. Областните болниците отделят 7 легла, с готовност да станат 20, все едно това са цифри, които кореспондират с очакванията за развитието на традиционния грип и коронавируса едновременно. Тепърва държавните болници ще преговарят с частните за допълнителен ресурс. Тепърва ще се мисли дали не е добре да отцепят една болница в София, примерно II градска, само за целите на коронавируса.
А да сте чули някакви мерки за неутрализиране на загубите в икономиката? Някаква грижа за производството, за доставките, за логистиката дори? Не сте.
Толкова не сме готови, че беше по-добре да помолим тоя вирус да изчака още малко, че да се подготвим по-добре.
Толкова не сме готови да се борим с коронавируса, че тази криза естествено се вписва във

веригата предизвикани кризи 

Ама не предизвикани от тайни китайски експерименти, а предизвикани от управляващите. Като тази с водата на Перник и източения язовир „Студена“, като тези с наводненията и непочистените корита на реките и т.н.

Но има нещо по-лошо от държавата, която предизвиква кризи. Това сме ние.

Изправени пред заплаха, ние не се събираме под белгийския девиз: „Съединението прави силата“, понеже при нас, след ред национални катастрофи и забравени поколения, не съществува такова нещо като колективна идентификация. Ние сме: „И сам войнът е войн“, затова дори и в криза не правим нещо заедно. Ние нищо не правим заедно. Спомнете си – Априлското въстание бе ограничено само в ІV революционен окръг, Септемврийското въстание се разви напълно единствено в Монтанско, Войнишкото въстание – около Радомир, а Ботев даже и във Враца не бе приет.

Ние сме традиционно необединяеми,

защото мразим другите и обичаме себе си. Затова сега едни треперят в паника пред страшния коронавирус, а други му се смеят в лицето и обясняват, че ще го преборят с люта ракия. Емпатия – нула. Общност – йок.
Световната здравна организация обяви, че планетата ни е пред пандемия и хареса крутите мерки, с които Китай успя да ограничи рязко разпространението на коронавируса. СЗО не вярва, че това е по силите на другите държави, щото за да се случи това, е необходима обществена дисциплина извън демократичните ни разбирания. Ето тук е проблемът – ние трудно спазваме каквато и да е обществена дисциплина.
СЗО напомни наскоро: „подгответе се незабавно да задействате най-високата степен на системите за реагиране при извънредни ситуации, за

да мобилизирате цялото правителство и общество,

което е от ключово значение за ранното ограничение на епидемията“.
Вижте нашия отговор – вижте какво се изсипа в публичното пространство около появата на К-вируса тук. Ето няколко цитати от социалните мрежи: „всичко е един много мощен фейк“, „удря дръпнатите очички десетокрстно по силно… просто така са го създали“, „от тъпота измират стократно повече“, „има си геополитика, а над нея богоизбран народ…“, „поваля само хронично болни“, „еволюцията просто взима своето“. Цитатите са от обикновени потребители на Фейсбук. Мога да цитирам и „необикновени“ потребители – един доказан спец обясняваше онзи ден: „Това е нещо, което човек с него може да ходи на работа“, а друг успокоява така: „там (в Италия) под 60-годишна възраст няма починал пациент“. Един бивш наш президент пък твърди: „Популисткото управление на Италия доведе до този хаос“.
По цял свят хората дебатират какви мерки да предприемат за спиране на вълната. Тук дебатираме за демокрацията. В момента 40% от българите са наясно, че подобна зараза налага ограничаването на основни свободи – примерно тези за събирането и придвижването. Други 40% обаче са категорично „против“ каквито и да е ограничения, а 20 на сто въобще не са се замисляли по тези въпроси. Ние се колебаем, раздвоени сме, докато СЗО казва да се подготвим за „широкомащабна изолация на болните“.
Тук се дебатира кой ще ти гледа детето, когато е във ваканция, защо ти спират огромната публика в кината и театрите и как ще подкрепим националите в решителните мачове за европейското…
Може ли да очакваш от такива хора емпатия? В цял свят казват, че самоизолацията е най-ефикасното средство срещу разпространението на К-вирус, а аз очаквам от нашите хора бунтове срещу ограничителните мерки.
След няколко месеца К-вирусът ще отиде в историята. Като свинския грип, като Зика, като Ебола… Бог вероятно ще чуе молбите ни и ще се смили. Българският хейт и празнодумството обаче ще останат завинаги.