Силата на полезните идиоти!
Когато наближат избори, българската градската десница винаги си намира тема, по която люто да се изпокара, да се разцепи на ситно и да изгуби всичко, на което се е надявала. Това е аксиома, няма нужда от доказателства. Няма нужда и да се питаме cui prodest, защото когато десните се цепят, е пределно ясно „кому выгодно“. Сега, два месеца и половина преди евроизборите, десницата се е заела да дебатира – редно ли е бъдещите й евродепутати да стоят в Европейската народна партия, или да отидат в някоя друга група, където няма да седят стол до стол с хора като Виктор Орбан.
В тази връзка единственият смислен въпрос е –
наистина ли са толкова глупави, или само се правят?
Доколко смислен е този спор, се вижда отвътре, онзи ден не аз и ти, а лично Радан Кънев заяви: „Намирам начина, по който се води разговорът за мястото на бъдещи евродепутати от „Демократична България“ в ЕП, за доста глупав“. Проблясъкът на Радан, разбира се, не спря глупавия спор на глупавите хора, той обрасна в различни поднаправления, примерно – започна дискусия, а не е ли редно жълтопаветниците да не се ограничат само с гоненето на Орбан от ЕНП, а директно да се прекръстят на либерали и да минат в АЛДЕ… Дори и Орбан, на който едва ли му пука за съществуването на българските парадемократи, забеляза мисловните еквалибристики по жълтите ни павета и включи родната десница сред останалите „полезни идиоти“, които се развълнуваха из Европа предизборно.
И от думите на Орбан личи, а и в интерес на истината трябва да кажем, че
българските жълтопаветници не са единствените „полезни идиоти“
в европейската десница – такива са поне 12 партии и коалиции от 9 страни – от Брюксел до София. Натрупването на глупост вече е достатъчно голямо, така че е напълно възможно още на 20 март ЕНП да вземе решение за изключване на „Фидес“ на Орбан.
Те имат доводи срещу Орбан, които трябва да уважаваме – не го харесват, не го искат, броят го за „антиевропеец“ – каквото и да означава това. Доводите вероятно са резонни. Но действията са подчертано глупави – Орбан е трън в очите на колегите си от години. Исканията за изхвърлянето му от ЕНП също са от години. И не беше нужно да чакат избори, за да се действат.
Но да оставим настрани европейските десни и главния отговорник за това хаотично движение – Жан-Клод Юнкер, който пръв формулира изречението „Фидес“ не принадлежи на ЕНП“. Да погледнем нашия двор.
Целият проблем произтича от това, че за българската десница въпросът за позиционирането в европейско политическо „семейство“ е, меко казано, второстепенен. Не аз и ти – Радан Кънев смята така. Това означава, че не им е важен. Както казва Радан, по-важно е как ще се наредят листите, кой ще стане евродепутат, пък чак тогава ръководството ще се събере и ще каже на избрания в коя европейска парламентарна група да влезе, на кой стол да стои и какви тези да защитава. Т.е. важното е да гласувате, пък после ще видим кой какъв е. (Да оставим настрани и два факта – 1. ДСБ е член на ЕНП и не й отива да се пита къде да седне и 2. Въобще не е ясно десните за кой искат да гласуват – листа още няма.)
Тук територия за принципни позиции не се вижда, но това е повече от очаквано
От 20 г. българските десни правят хаотични идейни движения – те са „народни“ партии – ту консерватори, ту либерали, ту зелени, а не рядко са си чисти социалдемократи. Както се казва – зависи как ще се събудят и кой ще вика по-силно на мегдана. Подобен процес имаше вляво, но той не беше толкова отчетлив. Там имаше ефектни лупинги – комунистите се прекръстиха на социалисти и се обявиха за социалдемократи, но всичко имаше ясна цел – БСП да легне върху цялото ляво пространство. Като изключим Станишев и още няколко души, които се докоснаха до Брюксел, всички в БСП са просто леви.
Десните обаче дотолкова се заиграха с етикетите и самонаричането, че накрая
смисълът на политиката им се ограничи до търсенето на специфики,
а не до търсенето на общото. Така се появиха по-големи демократи от другите, по-яростни граждани от другите, по-зелени политици от другите. В крайна сметка се появиха и по-автентични десни от десните, което вече си е чист абсурд. Те дотолкова търсеха различното, че в крайна сметка вече с увереност твърдят, че няма дясно. Има либерална демокрация, а всичко друго – ляво или дясно, е чиста проба враг. Лошата новина за десните е, че това животно – „либералната демокрация“, се защитава и от ДПС през АЛДЕ, и от Станишев през ПЕС. Затова и доста десни днес са по-близо до Доган и Станишев, отколкото до „автентичната десница“. Тези хора биха обявили по-скоро съседа си за основен враг, отколкото БСП и ДПС. Затова и европейците гонят Орбан, но са ОК с Макрон и ПЕС.
И тъй като вдясно „Съединението прави силата“ вече е невъзможен девиз, все така се случва – „навреме“, предизборно се появяват поводи за скандали.
В тази връзка съвсем естествено е, че после Орбан и Путин българската градска десница най-мрази десния Бойко Борисов. Както и обратното – десният Бойко системно унищожава посестримите си партии. Тъй като няма десен българин, който да не може да пречупи международен проблем през българското политическо „село“ – в разгорялата се дискусия около Орбан те се сетиха да набутат и ГЕРБ на Борисов. И той бил от същия дол дренки като унгарците. Да го махат – и ГЕРБ е несъвместима с ЕНП. (Ех, що ли си спомням, че СДС и Демократическата партия, с мълчаливото съгласие на ДСБ, направиха възможно членството на ГЕРБ в ЕНП преди малко повече от 10 г.)
Безспорно, полезните идиоти са сила. Те са като ерозия, която е захапала склон. Изгонването на Орбан само ще катализира процесите на търсене на собствена идентичност на управляващите партии от Италия, през Унгария и Австрия, та чак до Полша. Досега бе ясно, че статуквото предизвиква вълната от популизъм, като плаши народонаселението с размерите й. Този дебат казва и друго – статуквото съзнателно работи за вълната.
Или пък наистина са толкова глупави, че работят за популистката вълна?
