За СДС – или добро или нищо!

След продължително боледуване на 29 годишна възраст почина бившата управляваща партия СДС, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ. СДС издъхна в дома на братовчедите Бойко и Цецо на пл. „България“ 1, като до последно до леглото й стояха синовете на партията Румен и Владо. Роднините ще се погрижат за наследството, а синовете ще бъдат пратени да лекуват мъката си в Брюксел и Страсбург.

Последните години бяха трудни за СДС. Партията се разболя тежко от полифункционална политическа недостатъчност още в края на миналия век, след което започна да се люспи и цепи по шефовете. Накрая остана без пари и без покрив над главата си. За последно се опитваше де се прехранва с лукарски фокуси, но с много лош успех. Поклонение пред тялото на легендата няма да има. 

Сега предстои процес по заличаване на СДС от регистрите. Знаете – ГРАО, МРАО, регистър на политическите партии в Софийския градски съд – там партията все още се води жива и живееща на „Раковски“ 134.  Ф.дело 1661. 

Само не ми казвайте:

„Ми, тя си беше умряла партия, бе“.

Недейте хора, имайте уважение към покойника. Или добро, или нищо. 

Така. Хубава партия беше СДС. Силна, могъща – въздухът трепереше като минаваше Командира, структурите се гънеха по Шпонхоер-Карник като се появеше Бисеров, мавзолеите падаха от втория поглед на Бакърджиев. По едно време 1% от българите членуваха в СДС-то – всеки виждаше, че това е правилното място за благоустрояване – нещо като ГЕРБ сега. 

Но, както се казва – „пръст си и в пръстта ще се върнеш“. Нищо не е вечно. В края на краищата трябва да признаем, че „духът напусна тялото“ на СДС много отдавна и краткото пребиваване на Мартин Димитров начело на СДС не бе доказателство за възкресяването на покойника.

Ако трезво преценим краткия, но бурен живот на СДС – и то в европейски контекст – трябва да признаем, че тази партия се задържа достатъчно дълго и беше напълно адекватна на времето си. Тя участва активно в прехода, а преждевременната й кончина се случи, защото не се помръдна напред, а остана там, в прехода – където се джафкахме за комунизъм и антикомунизъм, за ченгета и досиета, където беше тъмно и страшно. Там където още се намира Иво Инджев, например.

СДС се изчерпа доста отдавна

– с реституцията, приватизацията и евроориентацията ни. Когато постигна това, СДС легна да мре, щото не се сещаше, че може да има и други цели в този живот. На практика, след като си тръгна Петър Стоянов през 2007-а, нищо от онова СДС не остана – появиха се приходящи и неразпознаваеми фигури като Юруков, Кабаиванов, Лукарски, които имат сигурно един куп заслужаващи уважението ни лични качества, но за политически лидери на сериозна партия въобще и изобщо не стават. Това се видя с невъоръжено око. Липсата на мисъл, липсата на желание за сериозно участие в политическия живот толкова обезсмисли тази партия, че се стигна до всеизвестните изборни резултати и до факта, че тя бе изгонена като мръсно коте от квартирата си, където се настани не кой да е бачо ви Валери Симеонов. Което е толкова срамно за СДС, че партията трябваше да се самоуби още тогава. 

Накратко – след като СДС пристана на ГЕРБ в сряда, нещата просто си дойдоха на мястото. Партия така или иначе вече нямаше и бе редно последните хора в нея да спуснат завесата. Това, че ще получат даром мандат в европарламента няма никакво отношение нито към историята, нито към славното минало на партията. Това са си някакви лични бонуси.  

Засега СДС ще се води присъдружна партия на ГЕРБ. В тази новина не е странно клякането на СДС-то пред Борисов, нито е удивително, че Борисов се съгласява да гушне СДС-то – така той е прочел призива за дясно единство на председателя на ЕНП Жозеп Дол. Освен това,

Борисов отдавна и доста системно поглъща СДС –

не един и двама седесари минаха на тъмната страна – Митов, Москов, Прошков, Гърневски…, а един от тях – Георги Марков, щял да води евролистата на ГЕРБ. Не знам, така се говори. И друго – вероятно са пълни спекулации подозренията, че заради отстъпените места в листата, Борисов трябва да чака трусове в структурите на ГЕРБ. Това звучи несериозно – нищо лоша не чака Борисов от това, че е приласкал остатъците от СДС. От това може само да му заблести ореола на любим ръководител, пред който звяр и природа треперят.
Въпросът е какво става по-нататък с другите части на градската десница. Впечатляващо бе как останалата част от жълтопаветната десница посрещна новината – те бяха видимо доволни, с ясната нагласа да прилапат голяма част от остатъчните седесарски структури, в които по непотвърдени данни битуват цели 12000 члена. Тези мераци трябва да се забравят – те са наивни. Няма такова нещо като „местещи се структури“. А ако в СДС има все още реални членове, те никога не биха подкрепили Кунева, Радан, Христо или там, който е актуален лидер…  
Съвсем спорна теза е, че отстъплението на СДС от това пространство ще улесни създаването на общ десен проект, който най-накрая да обедини хората, изповядащи сходни ценности. Ако това бе възможно то щеше да има отдавна наченки за неговото осъществяване. „Демократична България“, която може да се брои за ход в тази посока, е трудно функционираща структура от няколко напълно самостоятелни партии. Спорно е дали тя ще излезе цяла след евроизборите, камо ли след местните. Тези хора не бива да мислят и за секунда за структурите на СДС, а за собствените си липсващи структури. 

За градската десница няма новини. Тя трябва да се обедини или да умре като СДС в ПРОНО-то. Ако тя продължава да живурка така, както сега, ще се сбъднат предсказанията на ексминистър Илко Семерджиев: „Бившите  „риформатори“ ще се маргинализират окончателно, а маневрените им фенове ще се разтичат във всички посоки, от които замирише на власт“.