Европроекции 2019 – къде сме ние, къде са те?
Не знам защо, сигурно си има причина, но едно от най-дразнещите неща, които срещам – предимно из дебрите на социалните мрежи, е свързано с грешно позициониране на България на европейската политическа сцена.
Първият изцяло грешен поглед
представя България като някакъв Мордор
– най-ужасната страна в света. Според изповядващите тази неолиберална религия тук нейде е Марианската политическа падина. Българската корупция е най-голямата корупция в Европа, нашите политици са освен най-простите и най-тежко обременените с морална патология. Тук националистите ни са най-големите диваци и варвари, комунистите ни са най-злите, а демократите ни са посредствени аматьори. И всички на сцената вкупом са се продали на Вашингтон, Москва и Брюксел, а който не е успял да се продаде там, се е продал на Анкара. А, да – а гласоподавателите са недорасли, т.е. – „Народът прост, животът – тежък, скучен“.
Разбира се, има и ракурс, който премества България от покрайнините на континента в центъра му, определя страната ни като люлка на цивилизацията, като изконен носител на истината, като незаобиколим фактор в европейската и световната политика. Уникална история. В интерес на истината този поглед е по-малко разпространен – след три национални катастрофи, 45 г. комунизъм и тегав преход към демокрация, тази гледна точка е запазена марка само и единствено на управляващи. Примерно Бойко Борисов е на този акъл. Като го слушаш – с Меркел е биз-бизе, Вебер зависи от него, на Макрон ще се обади, ще звънне на баварците и всичко ще е наред.
Част от нереалното позициониране на България
се дължи на традиционно задръстения ни мироглед.
Букурещ е на колко – 65 км от Русе, но ние не знаем нищо за ситуацията в Румъния. И за гръцката ситуация не знаем, и за сръбската. По-лошото е, че ние хал хабер си нямаме за ситуацията в Брюксел, в Берлин, в Париж. Чуваме скандали – мигрантите минали, атентати имало, националисти шествали, но за това не ни пука, докато е далеч от двора ни. На Лъвов мост нали всичко е постарому.
Друга част наистина е рожба на уникално ниското ни самочувствие, придобито след вековни издънки.
Истината е, че
ние се вписваме идеално в европейските семейства,
без да блестим особено. А избирателите ни са типични европейци.
Че България се разминава с Европа, се заговори около евроизборите – нашите избиратели не били хванали големите европейски тенденции, като по този начин побългарили изборите, а не ги превърнали в красив европейски вот. Гласували сме за простаци, а не за зелени и либерали, примерно. Това не е така. Каквото можехме да хванем от тенденциите – хванахме. Това, което пропуснахме, просто го нямахме и затова не са виновни избирателите ни.
Каква е ситуацията в Европа през последните години в Европа? Десницата от EPP (European People’s Party) доминира от години, левицата от S&D (Progressive Alliance of Socialists and Democrats) не е печелила избори от началото на века, но двете големи европейски семейства управляваха заедно в синьо-червена мъгла. Те са в криза, през последните години губят обществено доверие. На сегашните избори те загубиха по 1/4 от депутатите си и вече нямат мнозинство. Това поставя под въпрос бъдещото им сътрудничество. Очаква се левите да завият към либералите и зелените.
В България ГЕРБ е част от EPP. БСП е част от S&D, Станишев дори е лидер на това европейско семейство. ГЕРБ бие непрекъснато през последните години – като ЕНП. БСП трудно хваща ръка от началото на века – като S&D. ГЕРБ поне два пъти се опитваше да предложи на БСП съвместно управление, червените се дърпаха. Е, не всички – оказа се, че част от червените са в прекрасни отношения с ГЕРБ. И още нещо общо – през последните години ГЕРБ и БСП губят позиции като европейските си събратя. ГЕРБ, както и ЕНП, не могат да управляват самостоятелно и се нуждаят от партньори.
В ЕП има либерали – ALDE (Alliance of Liberals and Democrats for Europe). Те са нещо като балансьори, а тяхното присъствие постоянно расте. Кой е балансьор в България? ДПС, разбира се. В кое европейско политическо семейство е ДПС? В ALDE, разбира се. Сега в ALDE стол до стол ще седят хората на Макрон и ДПС-арите. За съжаление, Делян Пеевски отказа да става евродепутат.
През последните години в Европа расте консервативната вълна, надигат се реформистите, знаете. Затова в ЕП има ЕCR (European Conservatives and Reformists). Кой тук представлява консерваторите, които се борят за реформи в Европейския съюз? ВМРО, разбира се. Затова ВМРО е в ЕCR.
Но
нещо по-тежко и по-дясно идва от Европа
Това са националистите. И те са консерватори, реформатори, но са много по-критични към съществуващия ЕС. Англичаните около Фараж и италианците от “5 звезди” са в EFDD (Europe of Freedom and Direct Democracy). Салвини и Льо Пен са в ЕNF (Europe of Nations and Freedom). Казват ви, че умните европейци са спрели националистите? Не им вярвайте, националистите спечелиха нови позиции – от Англия през Франция, Германия, Италия и т.н. Това, което ние не излъчихме, е евродепутати за тези две групи. Не слушайте какво ви говорят наплашени либерали. Веселин Марешки беше тръгнал с „Воля“ към ENF, но се издъни на изборите. Нямаме такива националисти, но пък се вписваме идеално в европейската тенденция – в Европа не се случи голямата вълна на крайната десница, в България – също. „Атака“ и НФСБ се представиха изключително зле – бяха бити дори от няколко независими кандидати.
Другото политическо семейство, в което ние нямаме представители, е това на Зелените (The Greens/European Free Alliance). Ние имаме зелени, но поради някакви свои си причини те винаги са избягвали самостоятелното съществуване и винаги са търсели завет под крилото на градската десница. Самата тя, знаем, не е в добра кондиция. (Сигурно имаме и леви зелени, но явно не ги разпознавам.)
Това е. Българските евродепутати са
членове на разпознаваеми и демократични европейски семейства.
Българските избиратели пък прекрасно схванаха кризата на големите европейски семейства и се ориентираха в търсенето на алтернатива, без да преминават границите, които отдавна са преминати в Германия, Великобритания, Италия, Франция, Австрия, Унгария, Полша и един куп други страни.
Да, има още нещо, което различава България от ЕС. Докато тук на тези избори заложихме на статуквото, половин Европа се тресеше по шефовете – и в кампанията, и в изборния ден, и след вота.
Във Франция Марин льо Пен призова веднага да се разпусне Националното събрание (долната камара на парламента). Тя заяви, че евроизборите са били референдум за глава на петата република и поиска оставката на Макрон. В Австрия правителството падна в деня след вота – мина вот на недоверие за премиера Себастиан Курц. В Гърция Алексис Циприс обяви, че загубата на неговата СИРИЗА води към предсрочни парламентарни избори. В Румъния лидерът на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня влезе в затвора за изпълнение на присъдата му за корупция от 3 години и 6 месеца.
А Европа се тресе
Във Великобритания вигите и торите не успяха да вземат толкова гласове, колкото Фараж. Тереза Мей си отива. И Меркел си отива – там блокът ХДС/ХСС регистрира най-слабите резултати в историята си, задълбочавайки местната криза. Белгия бе разтресена от крайнодясната националистическа партия „Фламандски интерес“, която спечели и европейските, и парламентарните, и местните избори – щото там гласуването бе 3 в 1. С 40 000 преференции бившият австрийски вицеканцлер Щрахе, подал оставка заради скандала „Ибиса“, стана евродепутат. Внукът на Мусолини, децата на Валенса – и те станаха евродепутати.
Ние не се тресем. Виновни ли са избирателите, че не искат промяна – защото статуквото им харесва или защото нямаме налична алтернатива – това няма значение? В едни избори най-важни са резултатите.
Нито начинът на гласуване, нито избирателната активност тук могат да се нарекат апатичност. Всички вкупом обвиниха клетия български народ, че е проспал изборите, вместо да гласува като политически активните и загрижени за съдбините си европейци. Президентът Румен Радев рече, че тази активност е „шамар за политическата класа“. Извинете, това може да го кажат само хора, които нямат никаква идея за причините, довели до по-високата избирателна активност в някои европейски страни. В някои страни имаше съчетание на европейски и парламентарни избори, в други имаше европейски и референдум, в трети изборите бяха дори 3 в 1.
Да, данните показват, че в процентно съотношение нашата избирателна активност е една от най-слабите – 33.27%, при средна за ЕС около 50%. Първо, не е най-слабата – Словения, Словакия, Хърватия, Чехия и Португалия са страни, в които имаше по-слаба активност от нашата. Второ, средната активност в ЕС бе 50% заради изключително високата активност в Германия – 61%, и Белгия – 88%. Трето – не забравяйте, че нашата активност е свързана с фалшивите данни за броя на избирателите, които по списък са 6.5 млн., но реално я имат 5.5 милиона, я не. Всъщност, ако избирателните ни списъци са актуализирани, т.е. ако са истински, то реалната избирателна активност на последния вот щеше бъде поне 42% – което е близо до средно за ЕС.
Българинът по традиция обича сам да се подценява – и това е лошо. Още по-лошо, че това му харесва. Критичността е едно, стимулирането на националния нихилизъм е съвсем друго.
