Слънцето напече, иде Септемврийско въстание

Преди около 20 години схванах уникалната сила на месец август в информационния поток. Август винаги е бил специален, не просто различен месец. През този месец новините няма как да са празнични като декември, махмурлийски като през януари или протестни като през септември. През август сериозните новини просто ги няма. Те почиват. 
Затова досега през август се случваха събития само за черната хроника. През август горя Партийния дом, през август 14-те войничета изгоряха на околовръстното шосе край „Люлин“, пак тогава гърмя “Нефтохим”, имаше аварии в рудниците „Шахоница“, „Джурково“, „Дюдюрска“… През август умря Ванга, тогава погребахме и Тодор Живков.
През август се правят репортажи за гигантски домати мутанти като този на семейство от габровското село Яворец. Или се съобщава за сом-убиец, който минал 300 кила. Един август се появи дописка за ясновидка от Сливен, която помогнала на бездетна американка да роди четиризнаци.
Август е месеца за крупни производствени аварии, природни бедствия, гангстерски битки, но не и за политика. Както някой мъдро бе забелязал, през август политиците “работят”, ама все на изток от линията Силистра-Малко Търново, под чадърите на пясъка. Парламентът е заключен, правителството го няма, а хората са по море, планина или назад към селото.

Всички събират тен

Август никога не е бил месец за новини със сериозни обществено-политически измерения. Изключения може би бяха Боянските ливади на Желю Желев и разрушаването на мавзолея – все събития от август. 
Точно затова случващото се този август е странно. Огледайте се – сриват се сървърите на Търговския регистър и по този начин предизвикват гняв и уртикария в хиляди бизнесмени. Фалира застраховател, държавата немее и така за миг предизвиква безответния гняв на 270 000 души /При добра избирателна активност долу-горе толкова е квотата за влизане на една партия в парламента, не знам защо се сетих за това/.
Пада някакъв мост в Италия и ние разбираме, че тук над сто моста се нуждаят от ремонт – за да не паднат. Което хайде да не води точно до гняв, но определено води до тревога сред много повече от половин милион българи. 
Политици и бизнесмени лъсват като прани гащи в схеми с Митьо Очите, което води до гняв не в 270 хил., не сред половин милион, а сред всички българи с мозък в главата. 
Всички онлайн пък се вълнуваха от едно хоро на Рила, при което момчета с байряк в ръка намокрят потурите в ледените войни на „Бъбрека“.
Въобще –

нетипична за август динамика 

Все едно въздуха трепери, дрънкат оръжия и като че ли наистина ситуацията е предреволюционна. Слънцето така напече, че сайтовете на Пеевски „видяха“ как „знаков фалирал банкер и негови ортаци клатят легитимно избраното българско правителство“. Заговори са за огромни протести, които ще се състоят ту на 6 септември, ту на 16-и септември, „Фейсбук е залят като кална река“ – явно с призиви за бунтове срещу Борисов.
Така ли е наистина? Има ли предпоставки през август за масови протести през септември?
Не.
Да се върнем на актуалните събития.

Може ли срива на Търговския регистър да доведе до масови протести? Доста несериозен въпрос, ако питате мен. Сриването на търговския регистър крещи за немърливост, некомпетентност, идиотско спестяване на средства за backup и т.н.  Кого засяга ТР – всички нас, но – преди всичко бизнесът. Той ще се вдигне ли да протестира? Едва ли. Единствената работодателска организация, която направи някакъв коментар по темата бе БСК, другите не мръднаха. Нещата около ТР могат да станат тежки за правителството само ако се потвърдят теориите за умишлен саботаж с цел прикриване на данни. Честно казано не вярвам в такива теории – подобна намеса хем няма смисъл, хем рано или късно би лъснала като въшка на чело.  

Фалира застраховател.

Кипърски с клон у нас. 270 хил. пият студена вода. Защо? Защото държавата е лицензирала тази фирма, казала ви е: „Тя читава, няма проблем“, а когато кипърците фалират същата тази държава, казва, че нашия Гаранционен фонд не може да бъде отворен в такъв случай – търсете си парите от Кипър… Хората с право са бесни, щото става дума за 250 лв. Кой виновен в случая? Ясно е като бял ден – държавата, Влади Горанов, КФН. Не това е въпросът – въпросът е ще се вдигнат ли пострадалите на протест? Вдигнаха се вече – 500 души от Перник, който една вечер точно в полунощ се озоваха пред тъмните прозорци на парламента. Пошегуваха се половин час с полицаите от кордона, които бяха обградили НС, и си отидоха тихо в нощта. 
Другите две събития са много далеч от „повод за протест“. Състоянието на мостовете ни е добре известно, имахме смъртен случай миналата година, имаше и някакви плахи опити за ремонти. Негодуванието срещу състоянието на пътищата отдавна е преминало през тих ропот до отпускане на рамене. 
Спипването на калъп в истанбулската „Рамада“ на Митьо Очите, бургаският общинар-бизнесмен Бенчо Бенчев и ексдепутатът от ДПС Несрин Узун е чутовен скандал – както и да го погледнеш. Нагледно типично преплитане на политика и бизнес като свински черва. Протести? Ама какви протести, моля ви се – този скандал крещи, че е подготвен да се случи през август с любезното съдействие на българските и турските служби. Това не беше удар по ГЕРБ, това беше удар по опозицията.

Ако ме питате мен, единственият протест, който се беше очертал ясно на хоризонта бе онзи за поруганата от потури екосистема. Зелените либерали винаги могат да блокират кръстовище, за нула време могат да организират шествие по „Витошка“, но масов протест не могат да организират. Те успяха да натоварят с негативен смисъл дума като „българщина“, а на „народна носия“ и на „хоро със знаме“ скачат като бик на червено. Възстановка във връзка с годишнина, годишен фолклорен фестивал – всичко това се брои за „театрално-патриотичен подем“, за „Идат националистите!“ Но и от тази трънка не може да изскочи масов, ама наистина масов протест. Как да събереш много хора, когато твърдиш, че хората от лифтовете са врагове на екосистемата? И с лозунг от типа: „Не на българщината!“ трудничко ще съберат хората…

На практика – всички тези събития са летни,

отпускарски и не водят до отпушване на клапата. Разбира се, тази есен е напълно възможно Слави Трифонов да се официализира като партиен водач с един митинг на жълтите павета. Очаквано – ще пусне бенда напред и ще се съберат хора – и фенове, и зяпачи. Но това ще е масов концерт, не масов митинг. Масов митинг на този етап май никой не може да направи. 
Прибавете още нещо, което се вижда с невъоръжено око – тук политическата апатия, летаргията е толкова силна, че може да бъде описана само с думите на С.Терзиев: „Ако можеха румънците да извъртят някой митинг у нас“. (Всъщност, и румънците не извъртяха кой знае какви митинги – протестите там траеха три дни, като всеки ден броят на протестиращите /предимно от диаспората/ падаше наполовина. Накрая протестиращите си тръгнаха за своите нови родини).
А през август, когато слънцето пробива през плажния чадър, желанието за активна съпротива срещу властта по традиция отсъства. Тук нито външен българин ще дойде, нито вътрешен се стяга да протестира. Тук спим и мърморим на сън.

Е, все някой може да спретне митинг – кой знае… Затова Пеевски е готов да се хвърли с голи гърди срещу тия, които са клатили, клатят и ще клатят „легитимно избраното българско правителство“.