Избори по американски

Въпреки че минаха три дни от гласуването в щат Джорджия, към този час изборите за губернатор не са свършили. Щатският държавен секретар, белият републиканец Брайън Кемп води с малко пред чернокожата кандидатка за губернатор Стейси Ейбрамс. Тя оспорва резултатите. Защо? Защото американският начин на правене на изборите е безспорно най-великия в света и в същото време е пълен с толкова пороци, които тук, в Европа, вкл. в България, едва ли някога ще допуснем.
В конкретния случай – Брайън Кемп бе и кандидат, и основен фактор в администрирането на изборите. Конфликт на интереси откъдето и да го погледнеш, но в Америка това е законно. Кемп беше призоваван многократно да се оттегли в отпуск по време на кампанията, но той не го направи. В същото време Кемп отказа регистрация на един куп избиратели с формални причини – примерно, неразчетено /от администрацията/ име или неизписан правилно адрес. Така един куп хора вместо пред урните трябваше да скитат из администрациите за да си оправят проблема. Естествено, много от тях предпочетоха въобще да не се занимават с това и не отидоха да гласуват. Така фаворитката Стейси остана втора.
Това е факт – в САЩ има доста примитивни, но безотказно действащи методи за ограничаване избирателните права на цели групи „неудобни“ гласоподаватели. Тази практика не е нова, тя е традиционна. Ако това се случеше в ЕС, сигурно ще доведе до дълги улични протести. САЩ обаче е отделен свят.
Основните методи за ограничаване на избирателните права в САЩ са два
Първо, от глас са лишени не само хора с влязла в сила присъда, както у нас, но и хора, които са излежали присъдата (felony disenfranchisement). Така например бе във Флорида до последния вторник, когато избирателите отмениха тази законова постановка на референдум.
След края на Гражданската война САЩ отменя робството. След това с 14-ата поправка въвежда равенство пред закона, а с 15-ата – дава право на глас на цветнокожите /1870/. /Става въпрос за право на глас за мъжете, разбира се, жените в САЩ нямат право на глас до 1920 г./ Цветнокожите обаче са тотално ограничавани поне до 1966 г., когато се приема федерален избирателен закон. В началото на 20 век цветнокожите масово са ограничавани по няколко параграфа – въвежда се примерно образователен ценз. И по още един начин. 15-ата поправка не се отнасяла за престъпниците. Всеки щат започнал сам да си тълкува това ограничение и така се стигнало до сегашната ситуация – едни щати не лишават затворниците от право на глас, други лишават само тези, които имат влязла в сила присъда /като у нас/ Трети обаче лишават от право на глас дори и тези, които са излежали присъдите си. Има ли значение за каква присъда става въпрос? Всеки щат сам определя, което е още по-абсурдно. За търговия с марихуана в Алабама ще те лишат от право на глас, а в Колорадо даже няма да те арестуват. В някои щати лишанват от право на глас за пътно-транспортни престъпления.
Така се стига до сегашния парадокс – над 6 млн граждани на САЩ са лишени от избирателни права заради различни престъпление, като 3/4 от тях са излежали присъдите си и пак не могат да гласуват. Болшинството от тези хора са афро-американци. Така всеки 13-и афроамериканец в САЩ няма право да гласува.
Сега Флорида реши да даде избирателни права на излежалите присъдата си /освен за убийство/. Прес 2017 Вирджиния въстанови избирателните права на 168 000 излежали присъдите си. Това е изключително важно и в тази история има много политика. Защо? Защото Хилари загуби в три щата с минимална разлика. В Уисконсин – с 22747 /при 65606 лишени от право на глас/. В Мичиган с 11612 /при 44221 без избирателни права/ и в Пенсилвания с 44292 гласа / при 52974 лишени от право на глас/ Разбира се, не всички лишени от право на глас са афроамериканци, и не всички щяха да гласуват за Хилари – важен е принципът.
Вторият масов начин за ограничаване на избирателни права
е заровен дълбоко, той тръгва от липсата на „national identity card“ в САЩ и в закона за идентификационните документи (voter ID laws). Всеки опит да се въведе единен идентификационен документ в САЩ досега са се проваляли – с атаки и от ляво, и от дясно /смятат, че това е тоталитаризъм, че нарушава правата на отделните щати и т.н./. При гласуване американците от някои щати използват различни документи за да се идентифицират пред избирателната комисия – шофьорска книжка, пенсионна или студентска карта, квитанция за плащане на комунални сметки (така доказват, че живеят на адреса). Разбира се, този начин на идентификация е повод за съмнение, че може да се гласува и с фалшив документ, а Тръмп бе стигнал до там, че заяви, че за Хилари са гласували 1 млн. нелегални имигранти (разбира се, това няма как да е истина. Всъщност, за периода 2000-2014 гласувалите с фалшив документ в целите Щатите са 31 души).
За да има някакъв ред в документите, в 34 щата има изискване за издаването на отделен документ за гласуване /Voter ID/. Той се издава обаче след контакт с щатската администрация и на базата на ред други документи, които трябва да са налични. Струва време и пари. Малоимотни, декласирани, възрасти хора обикновено не си вадят такъв документ – респективно не са в списъците. По правило тези хора са възрастни афро-американци – пак напомням – традиционен електорат на демократите.
В същото време има дела срещу изискванията за идентификация – въз основа на това, че те са дискриминационни. Части от законите за идентификацията на гласоподавателите в няколко щата вече бяха отменени от съдилищата.
Има още по-примитивни методи за ограничаване на избирателните права в САЩ. В Северна Дакота, например, се изисква избирателя да има адрес. Много индианци нямат такъв, живеят в резерват, там има само колективна пощенска кутия.
Щом нямат адрес – не гласуват
Друг метод – можете просто да затворите избирателна секция. В Джорджия – в афро-американска компактна област, властите решиха да затворят 7 избирателни секции, но след масови протести изоставиха идеята. В Додж Сити, Канзас, където по-голямата част от населението е латино, единствената избирателна секция за 27 000 души беше преместена извън града без достъп до обществения транспорт.
Ако нищо не помогне, може да се използва и силата на „джеримандъринг“. Това е промяна на границите на избирателните райони. Ако гетото и града имат равен брой население и трябва да излъчат десет представители, в нормална ситуация съотношението ще е 5 на 5. Но ако границите на районите минават така, че гетото е разделено на 10 части, то напълно възможно е съотношението на избраните да е 0-10. „Джеримандъринг“ е това – изкуството да се манипулират границите на избирателните райони. Терминът неслучайно е роден в САЩ.