Думите създават, думите убиват политици

Петьо Цеков

Не знам какво е имал предвид Йоан Богослов, когато започва своето евенгелие с “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”. Знам, че Бог е началото (и края), но какво е правило Словото и защо то е Бог? Тук думата “слово” в еврейския първоизточник е dabar – дума, разговор, мисъл, но едва ли Йоан е смятал, че в началото е имало някакъв разговор. Гърците са превели dabar като logos (както е при Йоан), но при Павел е rhema – т.е. същото, но с оттенъци. Хераклит, например смятал “логос” за „поговорка, мъдрост“. Може Йоан да е искал да каже, че в началото Бог е бил самата мъдрост…

Твърде е възможно освен да е подчертавал изначалността на Господ, Йоан да ни е напомнил и за комуникационните канали, които отваря словото. 

Признавам си, замислих се

какво ни причинява словото,

когато чух някакъв разгорещен спор, в който Корнелия Нинова отговаряше от парламентарната трибуна на някакви думи, изречени от Борисов. Премиерът бе казал, че “никой от виновните за жестоката катастрофа край Своге няма да бъде закрилян или пощаден”, а Нинова бе му отвърнала индиректно и категорично: ”17 души убихте и днес трябваше да им решим проблема”. На практика и двамата хвърлиха в общественото пространство послания, които не могат да бъдат възприети позитивно. Силата и смелостта, които Борисов се опитваше да демонстрира със заканите към виновните, бяха насочени към неопределеното бъдеще, а Нинова казва нещо, което няма как да е вярно, но пък със сигурност е по махленски забавно. В същото време и двамата политици могат да рисуват достъпни картини. “Просто това са кръгчета, кръгове, които си се навързват, навързват… Те се сдушват и се подбират и така те си вървят в комплект през годините”, казваше преди време Борисов и моментално ни ставаше ясно как се управлява България. “Не ни натрапвайте Истанбулската конвенция и гей браковете” – обясняваше Нинова  и народонаселението моментално разбираше, че някой се опитва да промени традиционната му представа за брак. 

Накратко, става дума за проблема на

сгрешената комуникация между политици и общество

През 1973 г., в разгара на „Уотъргейт“, Ричард Никсън се опитва да бъде категоричен и решителен, когато казва по националната телевизия: “Аз не съм мошеник”. Никой не му вярва, защото първият образ, който Никсън натрапва на зрителя, е образът на мошеник. Може би покрай телевизията, изследователите на партийния език стигат до извода, че гръцкото „логос“ – „слово“, вече се е обогатило до някакъв фрейм/кадър – т.е. думите прeдизвикват картини. И картината, която зрителят свързва с Никсън по това време, е… мошеник. Казват, че с тази си дума Никсън е успял да затрие всички добри неща, които е успял да свърши по време на мандата си – т.е. съсипал е кариерата си, опитвайки се да каже нещо добро. 

Горе-долу същото казва Джордж П. Лейкъф (George Lakoff), когнитивен лингвист и професор по лингвистика в Калифорнийския университет в Бъркли, в книгата си “Не мисли за слона”. Лейкъф казва, че ако се опитвате да пренесете своята гледна точка към публиката (а това правят всички политици, нали), не трябва да правите това с помощта на отрицанието. Защото това активира лош “фрейм”, т.е. укрепва отрицателното понятие и подкопава вашите собствени възгледи. По-добре е вие да “нарисувате” свой образ, да използвате език, който изкарва в ума на публиката образи и идеи, съответстващи на вашето желание. 

Накратко, не правете като Борисов,

който каза в сряда за „срещата“ с Тръмп: „… по никакъв начин не сме парадирали и не сме казали каквото и да е… Не ми е целта да се снимаме“.

Всъщност, Бойко Борисов се справяше добре в тази игра и затова имаше успехи през по-голямата част от досегашната си политическа кариера (което доказва, че не е нужно да минеш през Калифорнийския университет, за да успееш).

Има ли съвпадение в образите, които Борисов иска да извика и които виждат зрителите, когато той казва: “БСП нека си хапнат и пийнат на Бузлуджа – те обичат”. Има пълно съвпадение, разбира се – всички виждат хора, които хапват и пийват на поляна в планината, несериозни хора, хора, които не стават за управление. 

Възможно ли е хората да видят друга картина, друг фрейм при тези думи на Борисов? Не. Не, защото връзката между думите и образите се формира в млада възраст, когато ние опознаваме света. Всеки път, когато някой каже “хапване и пийване”, ние подсъзнателно свързваме думите с картината. Нещо повече – всеки път, когато чуете това съчетание, образът ще става все по-силен, по-устойчив. Това означава и още нещо – подобни образи са фиксирани, няма кой знае каква възможност за разнообразен прочит.

Всичко това означава ли, че добрият политик трябва

да сведе своята лексика до нивото на публиката?

Не! Негативен фрейм ще се възприеме негативно, независимо от IQ на потребителя. Важен е подборът на думите. Спорно или не, но да го кажем – Лейкъф смята, че рефреймингът, т.е. акцентирането върху фраза, не е измама и не е манипулиране – това е споделяне на собствената представа. При положение че тя съвпада с представата на събеседниците – супер, какво лошо? Ако вашият образ не съвпада с тези на събеседниците, сори – вие говорите явно с различни понятия – не сте един за друг. 

Но да се върнем на нашия премиер. Той е добър комуникатор. Или поне беше, защото след 9 години в управлението Борисов започна да си мери репликите, да избягва естественото си състояние, да се „прави“ на политик. Последните години Борисов е повече извън сцената, повече е обърнат към евросцената, обиколките из магистрали и спортни зали са спорадични и целенасочени – затова е

и по политически сух, и по европейски неясен

Тази трансформация не му се отдава много добре, не знам дали е възможна въобще. Борисов е ясен, когато казва на публиката: “Няма да вляза във война с президента”, но е далеч от образ, когато обяснява, че „годишно заплатите растат с 11.8%, или икономиката има стабилен ръст от около 4% годишно„. Какво е това? Какви са тези проценти? Че нали сме бедни, заплатите са ниски, а тая икономика не ни е отлепила от дъното на класирането и няма скоро да ни отлепи… Така е дори когато Борисов казва: “Средната заплата в България ще стане 1500 лв. до края на мандата, а минималната 650 лева”. Ще стане? Ама за кой ще стане? Бля-бля. Не вярвам…

Пример за успешна комуникация в световен мащаб е, когато Джордж Буш обяснява в първия ден от мандата си, че „ще облекчи данъчното бреме”. Прекрасен израз. На практика Буш казва, че данъците са бреме, че това бреме е факт и че страдащата от това бреме страна – хората на Америка, ще получат облекчение… И това облекчение ще бъде направено от него, спасителя, Джордж Буш! Да повторим – данъците са бреме, те са тежест, нещо лошо, Буш е борец срещу бремето, а всеки, който казва обратното, е гаден тип, който пречи на хората – иска да ги товари с бреме. 

Разбира се, този поглед върху данъците е доста несериозен, но

кой казва, че в тази игра се говори само сериозно?

Напротив, говорим само и единствено за образи, за комуникационни канали, за съвпадение на фреймовете! 

През януари 2005 г., в речта си за състоянието на Съюза, същият Джордж Уокър Буш рисува с лекота друг ясен и лесно възприеман образ. Той казва: “На нас не ни е нужно някакво висшестоящо разрешение, за да защитим Америка”. Буш на практика казва нещо, което очаква неговата консервативна Америка – отговорният политик, бащата на нацията – метафора на правителството, не се нуждае от разрешение, за да стори нещо добро – да защити страната си. На практика с една фраза Буш свързва морала с политиката, просперитета с личната отговорност. И е прав. 

Нашият Борисов беше цар на ясните образи и тук не става дума само за обръщението му към стачкуващите миньори от ОЦК Кърджали: “Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. Нито за “Мойте [кучета] са страхотни, но са точно като българите – трябва здраво да се държат”. Или за “Вече съм се променил и изкривил. Преди ми беше най-любимо да отида на мач на „Левски“ на „Герена“. По къси гащи и да люпя семки”.

Грешно е, ако си мислите, че Джордж Буш-младши и Бойко Борисов с еднаква лекота рисуват достъпни образи – защото капацитетът им е еднакво нисък. Това не е така. Те се справяха, защото не робуваха на партийната, тройно обезмаслена лексика, предпочитаха да бъдат естествени, а не рафинирани политици. Защото знаеха, че

отсреща има избиратели, а не академична изпитна комисия

Прочетете това изречение, разпространено тази седмица на международен форум: “Целта на това събитие е да демонстрира международна политическа воля за увеличаване усилията за ефективен отговор и борба със сериозната заплаха, която представлява световният проблем с ***” Безсмислен набор от думи. Типично комсомолско говорене (въпреки че думите са изречени в ООН). Тук звездичките може да замените с „безработицата“, „миграцията“, „дрогата“, „престъпността“, „демографския срив“ и т.н. – и все ще сте прави. Верният отговор е “дрогата”, но това няма значение. 

Хората гласуват за своите интереси, за “своя човек”, за личността, с която се идентифицират, за своите ценности. Те не гласуват за това, което е правилно за вас, за това, което е нормално за мен. Те не гласуват за най-щедро обещаващия (защото се съмняват в искреността му), за този, който им рисува най-красивите картини. Те гласуват за този, който рисува разбираеми фреймове.