Аристотел, метеките и свободното време в сянката на агората

Онзи ден минах покрай старата атинска агора. Жега и прах. Двама сомалийци кротко продаваха плетени гривни, някакви азиатци предлагаха тенекиени канчета с изрисуван Партенон и фланелки на Меси и Роналдо – гледай им акъла… а албанци подвикваха гръмогласно – канеха туристите да влязат в кафенетата. Гърци нямаше. Гърците бяха наблизо – те седяха зад тезгяха в климатизираните магазини.
Та там, покрай атинската агора, се сетих, че това е мястото, на което гърците са продавали и купували стоки и идеи. И там те са стигнали до извода, че „свободата стои в основата на демократичната държава“. Тук леко ми стана тъжно, щото се сетих, че ние все още се борим за демократична държава, а Аристотел е казал това преди има-няма 24 века.
Аристотел всъщност е казал и нещо по-интересно – казал е, че гражданите трябва да имат „свободно време“. Той не е акцентирал върху свободата, защото в неговата мечтана държава

свободата се подразбира

За него свободата на гражданите е даденост. Условие пред скоби. Нещо, което не подлежи на коментар. Затова той се фокусира не върху свободата, а върху… свободното време. Казал е: „Ние работим, за да имаме свободно време, и воюваме, за да живеем в мир“. Да оставим настрани факта, че с този проблясък Аристотел е дал на гърците и на останалия свят идеята да не се преработваме – това не е важно.
Важното е, че той е обяснил подробно как трябва да изглежда демократичната държава – „умерена, смела u издръжлива“. Първо е стигнал до извода: „Големината на земята (за обработване) трябва да е такава, че жителите да могат да живеят, разполагайки със свободно време, едновременно щедро и умерено“. Между другото, тук Аристотел стига и до идеята за независимост – „всичко да е налице и от нищо да не се нуждаеш“, – земята ти трябва, за да се храниш от нея, т.е. да не зависиш от другите. 
Добре де, а какво трябва да правим през свободното си време? Аристотел обяснява: „Гражданите не трябва да водят живот като занаятчии и търговци (такъв живот е позорен и противоречи на добродетелта); гражданите не могат да бъдат и фермери, тъй като те ще имат нужда от свободно време, за да развият добродетелите си и за политическа дейност“. 
М-да, истинският демократичен гражданин на Аристотел трябва да има свободно време, за да се занимава с… политика, обществена дейност, изкуство. Хубави мъжки занимания (мъжки, защото, за разлика от Платон, Аристотел не смятал жените за равни).
Тук Аристотел стига до извода, че всеки, който те отделя от свободното време, не ти е добър приятел. Най-големият ти враг са тираните, които искат поданиците им да нямат свободно време, да са постоянно заети –

„за да нямат време да правят заговори“

Затова са строени египетските пирамиди, затова е построен Олимпион на Писистрат – храмът на Зевс в Атина, обяснява Аристотел, – хората да са заети и да не мислят за бунтове. Така, в размишления за това как да имаш повече време за философия, Аристотел стига до правилния извод: „По-добре под властта на закона, отколкото под тази на индивида”.   

Стоп!

Аристотел сигурно е бил наясно, че някой трябва да обработва земята, да отглежда животни, да строи кораби и да лови риба, да бере маслините. Не може всички да стоят под сянката и да бистрят политиката, нали?
Да, бил е абсолютно наясно – той е вярвал, че в едно демократично общество критично минималният дял от хората, които не са заети с изтощителната ежедневна работа, трябва да е 30% от населението. Тази 1/3 от гражданите могат да посветят свободното си време на основите на демокрацията – политически дебати, управление, философски спорове и културни събития. 1/3 от гражданите с права, не от всички..! Само свободните хора трябвало да имат свободно време! 
Свободата, свободното време в гръцкия полис била достижима цел, тъй като 4/5 от населението не било съставено от въпросните свободни граждани, а от роби и метеки – свободни хора, които са лишени от политически права и някои икономически свободи – не можели да гласуват, да купуват земя, да се женят за граждани. Но трябвало да воюват и да плащат данъци. По времето на Аристотел свободните граждани били под 50 хил., а цялото население на Атика било над 300 хил. Т.е. Аристотел говори за 15-18 хил. политиканстващи, философстващи и занимаващи се с изкуство –

това е гръбнакът на държавата му.  

Хайде, преместете се 24 века напред. 
Какво е нужно на свободния гражданин днес, за да има повече свободно време? За да може да се занимава с политика или поне да я бистри по реалните и виртуалните мегдани, да участва в неправителствени организации и да показва своята съпричастност към рохингите или пък да се бори за правата на вегетарианците и да прави невероятни пърформънси по улиците на София. Какво? Необходимо е някой друг да работи, разбира се. Роби няма, но пък за сметка на това с усилени темпове тече роботизация и автоматизация. Безспорен факт е, че с навлизането им в индустрията все повече хора от Първия и Втория свят имат все повече свободно време. Днес един човек с трактор и друг с комбайн вършат работата, която две големи села хора са вършили преди 70-80 г. 
Но това не е достатъчно. Поне на този етап няма как да постигнем само с роботизация целта на Аристотел – 30% от нас да бистрят политиката и да кипят от социална енергия. Това няма как да стане, понеже за разлика от Аристотел трябва да отчетем един важен факт – демографския проблем. Гражданите намаляват. По-малко свободни граждани – по-малко свободно време за политика и изкуство, за обществени дела. Няма кой. 
В Древна Гърция са намирали работна ръка по старомодния начин – чрез войни. В съвременна Германия, в Швеция, във Франция и Великобритания и др.

намират работна ръка през миграцията

Русия също спря демографския си срив (-200 хил. на година) с мигранти. 
Ако ме питате мен, единственият въпрос тук е дали днешните мигранти са античните метеки или не. Един пример – онзи ден в Германия пак тръгна дискусията – за необходимостта от попълване на Бундесвера с… чужденци. Идеята да се приемат чужденци в германската армия е факт от 2016 г., когато бе записана в концепцията за отбрана, а вече е включена и в „обновената кадрова стратегия” на Бундесвера. Въпросът е само дали желаещите да участват в армията първо да получат германско гражданство, или да се направи нещо като Френския „чуждестранен легион“, който, между другото, така е и създаден – от мигранти във Франция, които не са били длъжни да казват дори и имената си. 
Да, светът като че ли избра не свободата, а свободното време. Избра някой друг да му свърши работата, докато той бистри политиката в сенките на агората. Аристотел не си е представял как ще свърши неговата мечтана държава. Днешният свят – също.