Магията на Бойко вече не действа

В неделя свърши само първото полувреме на изборите. Мачът продължава, затова е рано за радост, скръб, депресия и други подобни посттравматични състояния. Както и за окончателни диагнози.
Безапелационно ясни са няколко неща – в неделя имаше двама загубили и първият от тях е Бойко Борисов. Магията на Бойко се изчерпа. Онази негова шарена приказка – за асфалта, стабилността и санирането, взе да втръсва, зрителят очевидно искаше нещо ново и той не му го даде. За загубата си вина не носи активният борец срещу тоталитаризма Цецка Цачева – хора като нея няма как да се надскочат. Вина не носи едноличната фирма ГЕРБ, щото Бойко е ГЕРБ и ГЕРБ не е нищо друго освен Бойко. Затова цялата загуба трябва да е на сметката на човека, който очевидно смяташе, че тая държава му е в кърпа вързана и затова

и магаре може да лансира за президент

седмици преди гласуването. В цифри сурването на ГЕРБ е ясно видимо като резултатите от управлението му – от 1,67 млн. гласа през 2009 г. до 800 хиляди сега. Накратко, ГЕРБ е на път да се изчерпа, както се изчерпа БСП при Жан Виденов, СДС след Иван Костов, НДСВ – след царя. Сега една камара гласове в Делиормана, Измир и ромските махали не помагат на ГЕРБ. Да, на партията член на ЕНП не помогнаха и гласовете от Ердоган.
Ясно като бял ден е още нещо – имаше двама победители в неделя и първият от тях бе Румен Радев. Той /и кандидати като Веселин Марешки, Татяна Дончева и онези дребни малки политически риби/ олицетворяваше мажоритарния характер на тези избори. Преди няколко месеца „Маркет линкс“ в свое представително проучване описа какъв президент искат българите – патриот, русофил и западняк. Т.е. искат човек като Радев.

Заслугите на БСП са две

– че го издигна и че не му пречеше особено по време на кампанията. Нищо друго. През 2014 г. партията докосна дъното – 505 хил. гласа, и цялата принадена стойност, която получи сега (до 950 хил.), се дължи на Радев. Дали ще успее да я осребри, е отделен въпрос.

Няма провал при Реформаторския блок. Той толкова си може. Провалиха се тези, които абсолютно неуместно захранваха фантазиите си с очаквания за по-добро представяне. РБ имаше таван от 300 000 гласа, който Трайчо Трайков за малко не успя да достигне. След предстоящото излизане на ДСБ остатъчният РБ ще може да се събере в един файтон – от онези, по-тесните. Другата част – на Радан Кънев, ще бъде в съседния файтон, но поне ще има шанс да покаже лицето си.

При резултат от 200-300 хил. е напълно наясно какви позиции защитават и ще продължат да защищават тези хора. Те ще бъдат, например, „против“ мажоритарните избори, щото при такава подкрепа няма как да пробият където и да е освен в два софийски квартала (това не е много сигурно). Те ще бъдат „против“ задължителното гласуване, но не защото гази конституцията и е израз за несвобода. Те ща са против, щото при задължително гласуване и пропорционална система няма да влязат в НС. Те ще бъдат „против“ рязкото намаляване на държавната субсидия, но не защото идеята е доста популистка, а защото тази субсидия ще стане единственият им източник на финансиране (ако минат 1%, разбира се).
Тук е мястото за втория загубил – и на изборите, и на референдума. Той не е конкретен човек, той не е и партия. Той е онзи обобщен

лабораторен образ, който затънал в елитаризъм

и етатизъм, очевидно не си дава сметка нито къде живее, нито с кого живее, нито какво става наоколо – хоризонтът му опира до центъра на града и екрана на PC-то. Същият този лабораторен индивид месеци наред крещя, че е олицетворение на толерантност и демократичност, но когато случайно разбра, че референдумът е на път да мине, си върна боята и атакува „глупаците“, „чалгарите“, „руснаците“, „комунистите“, „патриотите“, „олигарсите“, „турците на Доган“, „циганите“, „мутрите“, „онези гадняри от Студентски град“, „селяните от Северозапада“, „пенсионерите“ и т.н. Т.е. всички извън ограниченото пространство на затворения му ментален комплекс. Цялата му лъжетолерантност лъсва като прани гащи в събота сутрин на един простор с двойните му стандарти. Тогава лабораторният образ запява познатата песен – хората са некомпетентни, те не могат да решават важни неща, по-добре е да оставим всичко в ръцете на Бойко, той поне е десен, нали затова му плащаме… И т.н., и т.н.
Мъка. Лабораторната мъка, за която говоря, се самоопределя за „дясна“. И тя обяснява изборните резултатите на т.нар. десни – тоталната им неспособност да привлекат гласове се крие в

отчетливата им омраза срещу хората, които гласуват

И изборите показаха – те не могат и не искат да привлекат никого извън своя затворен кръг. Не им се получава, защото народът се промени и отдавна вече темите антикомунизъм и ДС или пък „за“ и „против“ ЕС и НАТО, не са му приоритетни. Заради липсата на адекватни позиции десните загубиха и София, и Пловдив, и Варна дори… (Същият самодостатъчен лабораторен кръжок, разбира се, съществува и в ляво. Честите загуби след тежките провали обаче научиха левите на по-голяма сдържаност).

Накратко – през последните години лявото се провали, последва провал на дясното, а сега е налице и провал на център-дясно, където се е позиционирал ГЕРБ. В същото време

няма нова несистемна структура,

която да поиска аргументирано властта. Успехът на Радев показа, че старите партии могат да кандидатстват успешно само с нови лица.
Какво ще се случи в неделя е трудно да се каже – не заради малката разлика между Радев и Цачева, а заради невъзможността да се прогнозира вотът на тези, които застанаха зад останалите 4-5 претенденти, които не стигнаха до втори тур. „Обединените патриоти“ са пред тежка дилема. Те могат да осребрят веднага резултата (с 1-2 министерства). Или да играят за предсрочни парламентарни избори, на които биха могли да се преборят за 30-40 депутати. Но пък дотогава може да им се отще да са обединени, и да са патриоти. Затова „разговорите“ на ГЕРБ и БСП с ПФ ще са най-трудни.
Марешки „ще гласува с отвращение за Цачева“. „Бих предпочел адмирал Манушев пред генерал Радев“, казва той. Истината обаче е, че хората, които предпочетоха Марешки, не са потенциален електорат на ГЕРБ, а на левите. А и той

не може да ги контролира и пренасочва

Затова „преливането“ по-скоро няма да е към Цачева.
Останалите са ясни – ДПС без кампания даде 8% на Орешарски, а сега с мощна кампания ще напълни кошницата на Радев. Въпреки колебливите приказки и усещането за разнобой целият Реформаторски блок плюс скритите партньори от ДОСТ ще подкрепят Цачева. Но това няма да е достатъчно – при това разположение на силите Радев ще стане президент, защото той ще концентрира протестния вот, пръснат сега из по-малките кандидати. Часове по-късно Борисов ще трябва да подаде оставка, а падението на ГЕРБ ще повлече със себе си и партньорите и т.н. И чак тогава ще настане времето за истинската постравматична депресия, за раждането на нови партии и прегрупирането на изстрадалото политическо пространство.
Това ще се случи и при победа на Цачева (все пак да не забравяме, че е от ключово значение кой брои гласовете), но много по-бавно и мъчително. Парламентарната аритметика е такава, че ГЕРБ не може да поддържа правителството без едновременната подкрепа на ПФ и остатъците от Реформаторския блок, а такава съвместна подкрепа е трудно осъществима в България и трудно обяснима пред Европа. Борисов е доказал, че може да лавира, като си осигури подкрепата на маргинализираните независими депутати, но това е трудна, неблагодарна и леко безсмислена работа.
Затова Борисов се нуждае не просто от победа, а от убедителна победа на Цачева. Иначе не си струва да мъчи себе си, партията и страната в дребни политически игри.