Кой е пролайф и кой е прочойс политик? До месец ще е ясно!

Бойко Борисов е нервен, защото се опасява, че динамичните деструктивни процеси ще засегнат и неговия бряг
Въпреки че застудя, политическият кошер се разбръмча. А когато шумовете по политическата верига зачестят, то очевидно е, че или идват избори, или обединените сили на лишените от власт са постигнали съгласие за сваляне на кабинета.
На Борисов му се привидя второто. От Нова година насам той не пропуска седянка, на която да не размаха пръст срещу подлите врагове, които са обградили отвсякъде стабилната му държава. Тези ББ-приказки обаче звучат меко казано пресилено – на този етап няма българска сила, която да катурне Борисов и да състави стабилна власт. Президентът – знаме на несбъднатите десни, се закле, че не иска да съставя трето служебно правителство, а Борисов категорично този път няма сам да се свали от власт. Два пъти тая глупост няма да я извърши. Всички други видимо са твърде заети със собствените си несрети. И въпреки това – Борисов ломоти все за някакви хора,

дето му „вадели нож“ и искали да воюват „до край“

От друга страна – всички сме наясно, че наесен има избори, но пък президентския вот е твърде слаб дразнител за шума в кошера. Тогава? От къде идва жегата?
А прегрупиране има. След разпадането на втората политическа сила в страната – БСП, последва разпадане на третата и четвъртата политическа сили – ДПС и Реформаторския блок. За кратко време под въпрос бе съществуването на политическа сила номер 5 – Патриотичния фронт, а следващите парламентарни сили – БДЦ и „Атака“ може да ги пишем съвсем спокойно – „берящи душа“. За АБВ – не знам. Май трябва да мине известно време преди да броим за сила АБВ. Може пък да е природно явление.
Та, прегрупиране, преструктуриране или по-скоро разпадане на политическата карта има. Направо – има погром с епични размери. Този процес динамизира през последните месеци. По своята посока той е противоположен на процесите, които течаха преди второто пришествие на Бойко Борисов на политическата сцена. Преди „Борисов 2“ имаше окрупнителни процеси – голяма част от българските националисти се събраха под едно знаме, значителна част от десните влязоха в т.нар. „блок“.

Политическата комасация обаче беше кратка и нестабилна

Тя не се състоя в пълнота – например гражданските сдружения не успяха да се обединят в единен политически субект.
В епохата на Борисов обаче всяко окрупняване явно е нежелано. Левите БСП и АБВ бяха трайно разделени от демаркационната линия на властта. Както се очакваше – по тази линия десните направо бяха разпилени. С умели заигравания за скрито настояще или явно бъдеще в управленска формация, ДПС направо бе взривено. Общият фактор във всички неслучили се обединителни процеси безспорно е Бойко Борисов. Подобно на Меркел, той премахна границите, а сега с учудване забелязва, че на сцената се качват нови субекти.
В средата на март Радан Кънев смята да преструктурира ДСБ, да промени партийния устав, да внесе корекция в политическо позициониране. Изведен извън контекста на столичното ларго, този ход едва ли представлява интерес. Но превръщането на ДСБ в гравитационен център на десницата, е напълно възможен процес. Ако имаше повече мисъл и по-малко его, този процес трябваше да започне отдавна. Новото ДСБ може да изиграе огромна роля, но само ако бързо бъде припознато – от граждански сдружения, бизнес и блуждаещи десни електрони. Ако то не бъде оценено, вярвайте – ще се роди не само ново ДСБ, но още няколко нови и нищонезначещи десни партии.

От ляво няма какво да се появи.

Само в Библията нещо може да се роди от нищото.
Примерно, няма как да се роди „Българска Сириза“, защото такова животно няма.
По средата също има само гъст и лепкав мрак. Слави Трифонов, например, няма как да извае значим политически субект. Партия може да направи, политика – едва ли. Проблемът при Слави не е в липсата на влияние – проблемът е, че той не може да капитализира това влияние през шоуто си или през партия, която е ограничена до шоуто му. Трифонов обаче може да направи това, което направиха и Бойко Борисов и Николай Бареков – потърсиха хора. С реални структури Трифонов би могъл да оцвети картинката.
ДПС не си заслужава коментара. Одиозна история. Всъщност, единственото важно там е доколко наляво ще завие Доган и дали т.нар медии на Пеевски ще вземат този завой.
Очевидно е, че до месец-два картината би трябвало да се изясни. Ще стане ясно кой ще прави партия и кой ще влиза в коалиция. Ще се сменят писти и ще откриват ипотеки. Ще стане ясно кой е про-лайф и кой е про-чойс на българска почва. До месец-два ще бъде съвсем ясно става ли Радан за кандидат-президент или това ще е работа на Лозан. Още по-рано ще изкристализира за какво се борят Кристалина и Бокова – за генерален секретар на ООН или за президентския пост в България.
Процесите са скоротечни и едва ли ще протекат гладко като имаме предвид, че задкулисието в България е по-голямо от сцената. Твърде е възможно Борисов да се притеснява точно от това – че нещата в пренареждащия се пазар ще излязат извън контрол и ще засегнат единствената непотопяема крепост – неговата.