ЦИК е виновна за заложническата криза в „Арена Армеец“

Заложническата криза в „Арена Армеец“ завърши успешно, т.е. без жертви. 5000 души, които бяха задържани насилствено в „Гордостта на Бойко“ бяха освободени, на пострадалите по време на ареста беше оказана своевременна медицинска помощ. Героите са обезвъзмездени с някой лев и почивен ден.

Ден след освобождението на „изборджиите“ вероятно целия спор ще потъне в традиционното дребнотемие и партийно интригантство. ГЕРБ ще обвини Мая, червените ще атакуват ГЕРБ и всички заедно ще забравят казуса до следващото гласуване.

Защо се стигна до тази ситуация, която с право би трябвало да носи титлата „най-голямата изборна простотия в най-новата ни история“? Всъщност, отговорът на този въпрос е прост като ланския сняг и всякакво допълнително умуване по него очевидно е политически натоварено.

Виновник за хаоса по изборите е Централната избирателна комисия. По закон ЦИК организира, ръководи и контролира провеждането на избори в България. Никой друг. Не правителството, не Мая Манолова, не ГЕРБ и БСП. Отговорността е на ЦИК. Чу се и версия за саботаж, но дори и тази версия не снема отговорността от ЦИК.

Нещо повече – за да минат изборите гладко, ЦИК е тази, която организира и провежда обучение на съответните РИК и СИК. По силата на Изборния кодекс Централната комисия трябва и вероятно е създала обучително звено от членовете на комисията, които през последния месец са обикаляли като Хвърковатата чета из страната и са пръскали акъл сред членовете на останалите избирателни комисии.

Някои от тези

членове на ЦИК са били пряко отговорни

за дейността на ОИК – София, други са били отговорни за другите проблемни общински комисии в страната. Всички тези хора просто не са си свършили работата. Те носят отговорност за провалите.

Забележете – проблем с обработката на изборните протоколи имаше в София, Хасково и още 2-3 места. Всички останали общински комисии си свършиха овреме работата. Само този факт е достатъчен за да покаже, че проблемът „Арена Армеец“ не е законодателен. Проблемът не е и в сложните избори от типа „2 в 1“. Сложни избори като изминалите България е правила и преди – само да припомня, че точно преди 4 години правихме избори за президент и вицепрезидент на републиката, кметове и общински съветници.

Пълен нонсенс е твърдението, че намаляването на членовете на Общинската избирателна комисия /ОИК/ има пряко отношение към забавянето на работата по въвеждането на секционните протоколи. Членовете на ОИК просто не въвеждат секционните протоколи – тази работа се върши от сътрудници, наети от „Информационно обслужване“. Членовете на ОИК – независимо дали са 19 или 41, контролират въвеждането, полагат подписи, но не броят и не въвеждат протоколи.

Грешките са в организацията

Някой умник очевидно е помислил предостатъчно за необходимата логистика – вода, сандвичи и транспорт, но е пропуснал по-важното.

Няма и не може да съществува нито един разумен довод, който да държи хората под ключ в „Арена Армеец“. Бюлетините са ценни книжа, протоколите са безкрайно важни, но до фактическото им предаване в ОИК те са отговорност на приносителя. Затова въобще не беше нужно 5000 души да бъдат изсипани по едно и също време в „Арена Армеец“ – това можеше да стане по график, а такъв не съществува. Можеше хората да бъдат приемани на 2-3 места в София. Хубаво е, че се сложи край на комичната картинка – хора с чували да обикалят по тъмни доби из София, но защо тези чували не бяха предавани с протокол още при пристигането на организирания транспорт? Какво пречеше тримата членове на СИК да сдадат чувала при пристигането си в залата и след това да ходят където си искат – докато им дойде времето да отчетат протокола? Страхът от фалшифициране на протоколите е неуместен – все пак този протокол е бил ксерокопиран много пъти и раздаден на много хора преди да потегли към ОИК. Пък и всеки може да погледне по-късно на страницата на ЦИК и да види какъв протокол с какви данни е бил въведен.

Още по-важно е защо председателката на ОИК-София

Диляна Цвяткова Иванова не е подсигурила

достатъчно технически ресурс, който да бъде работещ веднага след 19:45 в неделя, когато бе обявен край на изборния ден. ОИК-София е разположена в столична община, на 200 метра от сградата на „Информационно обслужване“, на 300 метра от сградата на ЦИК и каквито и трудности да е имала г-жа Иванова, тя можеше пеша да отиде и да поиска съдействие. Вместо това, тя уверяваше през цялото време, че няма проблем.

А проблем има. Извън задържането на хора против волята им, най-абсурдният проблем около тази история е в 90-те процента грешки на секционните протоколи. Разбира се, тези „грешки“ вероятно са от типа „чертичка вместо нула“. Факт е, че преди години подобни „грешки“ се оправяха от въвеждащото техническо лице в присъствието на супервайзър – без необходимостта от свидетелските показания на СИК-аджийската тричленка. Въпросът е в друго – къде са спали ЦИК и ОИК, че не са обучили комисиите как да попълват протоколите без грешки. Как е възможно да има методически указания за криене на бюлетините на референдума, а да няма указания как да попълнят протоколите…? Очевидно не само партииите, а и избирателните комисии са проспали месеца преди вота.

ЦИК и издънилите се ОИК трябва да носят своята отговорност. Срамота е, че въведохме постоянно действаща ЦИК, подпомагата от солидна администрация, а не успяхме да подобрим качеството на изборния процес. Пълно безумство е да „виждаме“ потенциалните проблеми в изборния процес ден СЛЕД провеждането на изборите.