Не Станишев победи на конгреса. Просто Първанов бе жалък

Четири месеца той мъти водата в БСП. Накрая неуместно измърмори притча и се изсули. Ето това свърши Георги Първанов на червената нива. Преди десетина години за подобни изпълнения в тази партия лепваха етикета „ренегат“ и гонеха на улицата. А преди 60 години за подобни изпълнения…

Във времена, в които Европа говори с половин уста за бъдеща лява вълна, а родните социалисти с умиление славят добрите си резултати в Съединение и Кюстендил, Първанов нанесе тежък удар върху социалистическата партия. Той раздели организацията. За първи път от времето на Лилов и Луканов чисто партийният дебат преля в личностен и

превърна партията в обикновено позорище

Не ми казвайте, че в абортиралото желание на Първанов да измести Станишев е имало нещо друго освен личностен конфликт. Сблъсък на политики със сигурност няма. Пък и каква промяна, моля ви, е да смениш Станишев с Първанов?

Дълго кованият образ на БСП като прогнозируема, стабилна, затворена, почти конспиративна организация, в която дори и глупавите ходове може би имат дълбоко режисирана цел, бе разбит за отрицателно време от Първанов. Той се постара през тези четири месеца да обрисува партията в нова светлина – малка, свита организация, безидейна, със слаб лидер, който води червените към нови загуби. Поставяйки въпроса: „Имаме ли лидери с чисти ръце и лице?“, Първанов върна партията в 3 „Б“ клас – да се разправя отново за червени бабички и червени мобифони. Нищо градивно за БСП нямаше в този дебат – просто нивото слезе до ясния, разбираем и хъшлашки език на Борисов. Победата на Станишев на партийния конгрес няма как да отмие този дебат, в който БСП бе натикана от Първанов.

Това е партийният грях на Първанов

– изпокара соцактива и вкара тези конфликти в телевизията.

След дейно, решително участие в българската политика и след два дълги президентски мандата, точно преди да влезе в залата на славата, Първанов допусна и общополитически грях. Този грях е много по-съществен и точно заради него политическото бъдеще на Първанов вече не се вижда никакво. В хода на кампанията си срещу Станишев, Първанов заяви на 11 април пред пловдивския актив, че партията му е пред тежък избор – „Утвърждаване на европейската сцена и запазване на председателство на

ПЕС или спечелване на изборите“

За пръв път от влизането на България в ЕС сериозен лидер постави под съмнение европейския път на страната. В логиката на бившия член на ОКЗНИ и бивш противник на НАТО (Първанов впоследствие предаде и ОКЗНИ, и НАТО) победата на БСП на изборите е ценност, която стои по-високо от утвърждаването на страната ни на европейската сцена! Първанов принуди знакови фигури на БСП да се изправят до стената и да декларират – едните казваха: „Аз избирам европейския път“, а другите: „Трябва да победим на всяка цена“. Жалка история.

Защо Първанов сготви цялата тази каша – това е въпрос, който няма лесен отговор. Защо този човек реши, че единственият начин да се реализира е чрез лидерски пост!? Да, възможно е да си е повярвал – преди конгреса той ясно се обрисува като биткаджия, като машина за изборни победи. Бил мачкал противниците си със 75%… Даже попита Станишев каква добавена стойност е донесъл на партията. Подобни изцепки няма как да не навяват тъжни мисли.

Забравихме ли, че Първанов спечели първия си мандат, след като основните му съперници ритуално се самоубиха, а вторият мандат бе доставен, след като Бойко се отказа, десните издигнаха неизбираем кандидат, а накрая всички вкупом трябваше да спират Волен Сидеров. Щото пред Сидеров Първанов е майско цвете, окъпано в роса.

Какъв биткаджия е? Първанов е сметкаджия

Кога пък Първанов е носил прибавена стойност? Той ще остане в историята не с мандатите си, а с бащинството си на тройната коалиция.

Ударът на Първанов бе по-скоро злонамерен, отколкото от глупост. Не, не забравяйте – оказа се, че Първанов не мъти водата в БСП, за да вземе поста на Станишев – накрая не се стигна до битка. Първанов мътеше водата заради самото мътене. Той методично съсипваше старата фирма. Обрече я на седесарщина.

Балканджийската му логика – Станишев не е добър за БСП, макар да е о’кей за ПЕС, – освен че е вредна и комплексарска, като че ли бе и преднамерена. Спомняте ли си как Борисов рисуваше по bTV карта с червени общини с думите: „Първанов направи така, че БСП да не спечели президентските избори. Той не искаше БСП да спечели повече, за да не се укрепи Станишев на върха в партията“. (1.11.2011, „Тази сутрин“)? А спомняте ли си кой кандидат бе подкрепен от Първанов на последните президентски избори? Никой!

Така си беше – към края на мандата Първанов реши, че без него партията ще се капичне, и започна да работи здраво за… себе си. Излъга, когато каза: „Нямам намерение да се домогвам до каквито и да било постове. Заемал съм достатъчно отговорни места и сега не съм си поставил такава цел“. Излъга и когато каза: „На следващия конгрес вероятно ще стоя на последния ред, за да усетя атмосферата, да наблюдавам“. Вероятно излъга и когато обеща, че след като загуби, ще се грижи само за младежката организация. Почти сигурно е, че ще направи ново АБВ или ще тръгне да предизвика нов конгрес в края на септември, когато Станишев ще си намери постоянна месторабота в Брюксел. Той направи така, че сега БСП не я чака нищо добро, ако не изживее окончателно политическия край на Първанов. А те го избраха с високо доверие в Националния партиен съвет…

О, да – Станишев… Като лидер на БСП е изтъкан от грешки. Трябваше да поеме своята отговорност през 2009 г., когато загуби изборите (но тогава лицемерите в БСП смятаха, че Станишев е прекрасен лидер). Но най-голямата грешка на Сергей Станишев е, че допусна всичко това да се случи в партията му. Допусна беловласите пенсионери да гледат втрещени как другарите се карат. И ако иска да се докаже като лидер, Станишев трябва не да спечели още един среднощен конгрес, а да направи от старата фирма единен организъм.