Голяма полицейска беля стана в Катуница

Преди половин година един познат ме попита дали знам как газов пистолет може да се приспособи на боен. Вече му писнало от плевенските цигани, които му обирали ката ден виличката, и бил твърдо решен да резне цевта или там каквото се правело в случая. Щял да ги гърми първо в краката. Казах му да си изхвърли китайското пистолетче и да не се занимава с глупости. Да се обърне към полицията. Да си монтира аларма. С две думи – казах му, че е по-добре да се сбогува с безценното си грозде и розовите домати, отколкото на стари години да стане за резил в затвора. Той спомена, че гроздето му е важно, а полицията нищо не правила… Беше прав – и за гроздето, и за полицията.

А моята вяра се пропука. Замислих се – дали призивите за етническа толерантност, върховенство на закона и тем подобни бля, бля, бля … не са прекалено кухи.

Сетих се за тази история покрай драмата в Катуница. Сетих се, че

всичко винаги започва така –

в селото (града, квартала, гетото) тлее конфликт. Неизбежен конфликт – все пак не може всички да се обичаме като братя. После двама по-силни и по-прости се скарват люто, след това има пукнати глави. Събират се два рода с битово образование, става масов бой и някой умира. Накрая нещата излизат извън контрол и телевизиите се включват на живо. Така беше в Катуница, така започна войната в Босна преди години, така се случи в Лондон преди месец. Винаги има искра, която не е трудна за проследяване. Разликата е, че на едно място искрата завършва с промиване на рани, а на друго – с копаене на гробове.

И разликата я правят тези, които са призвани да пазят реда – полицията, прокуратурата, местната власт… Ако те спазват закона и следят стриктно за неговото прилагане, всичко ще се разминава тихо.

Но МВР се изложи в Катуница. То години наред (няма значение кой е бил вътрешен министър) безмълвно е наблюдавало тлеещия конфликт и не се е намесвало, когато са постъпвали сигнали за безобразия в селото. И не ми обяснявайте, че полицията вчера е постъпила мъдро, като не се е намесила, докато агитките на „Ботев“ и „Локо“ правеха от къщите на Кирил Рашков барбекю с коктейли „Молотов“. Всеки, който открива гениалност в тоя плитък политическо-ченгеджийски ход, е с тотално сбъркани демократични понятия.

Не може съдът на Уилям Линч да е проява на гражданското общество

Не може отношенията ни да се регулират от отмъщението. „Живот за живот, око за око, зъб за зъб“ е Мойсеевият закон, не е правен термин от демократичния свят. МВР трябва да предотвратява престъпления, не да люпи семки и да зяпа безучастно. Не бива хора с качулки да палят – иначе спокойно трябва да си признаем, че Катуница е пресечка на площад „Тахрир“ и да не се напъваме да бъдем европейци. Не бива да обявяваме 200 разгневени фенове за ударен отряд на демокрацията. Четох такива коментари – палещата агитка като върховна проява на гражданското общество…

Не бива да имаме и такова МВР, което впоследствие да отчита някаква дейност със 127 ареста. (Бих се учудил, ако до 24 часа задържаните не бъдат освободени – подпиращите се жандармеристи няма как да докажат кой фен какво е вършил в Катуница.)

Полицейската работа в Катуница замириса в мига, в който

Калин Георгиев изкара от селото цялата фамилия Рашкови

Ако са виновни, защо не ги задържаха в ареста? Ако са невинни и сами са искали закрила – защо не бяха защитени имотите им? Защо полицията позволи Катуница да заприлича на Белфаст.

Има и нещо друго – когато МВР не налага закона, рискува да направи беля, по-голяма от голямата циганска беля (по Асен Христов). Да мутриплицира проблема. Защото подобни ромски кланове са създали собствени губернии на доста места в страната. В тях полицейски крак не смее да стъпи, а политиците се отбиват само по време на избори –

да наддават пред местния цар в чия урна да отиде ромският вот.

Да предположим каква ще бъде съдбата на клана Рашкови…

Преди 9 години – през юли 2002 г., един подобен клан – Зрънкови, беше изселен от видинската Бончова махала (квартал „Нов път“). Тогава нещата се случиха по аналогичен начин – един от Зрънковите бе убит, те убиха друг. В резултат – държавата даде 50 000 лв. и прати 59-те членове на клана в Тервел, Силистра, Ямбол… Зрънковите бяха разселени, но там, където се появяваха, непрекъснато се възпроизвеждаше видинският конфликт. Припомням – през май тази година представители на фамилията окупираха въоръжени с пушки помпи и автомати няколко къщи на клана Кокаларите в Ихтиман.

Та, накъде отведе Кирил Георгиев клана на Кирил Рашков? При моя познат в Плевен? В Стара Загора? Къде? И колко време ще трябва да чакаме, за да станем свидетели на същите картинки, като вчерашната в Катуница? И що за нелепи са обещанията, дадени вчера: „МВР и прокуратурата поели ангажимент да се заемат с установяване на произхода на всички имоти – движими и недвижими – на фамилията Рашкови“. По-безсилно обещание не съм чувал и от политик по време на предизборна кампания. Та Цар Киро от години е ходещ Наказателен кодекс! На никого ли досега не му е хрумвало да провери откъде са парите за холивудските му имоти в Катуница?! Само царица Костадинка ходи накичена с повече злато, отколкото има по кубетата на „Св. Александър Невски“. Или може би фактът, че контролираният ромски вот решава изборите в много населени места, е бил своеобразна индулгенция за фамилията?

Чиста ирония на съдбата е, че размириците в Катуница се случиха в първия ден от предизборната кампания. Това още повече подчерта горчивата истина – полицията в България не пази и не служи. Тя не следва закона, тя следва началниците. Тя не изгражда, тя замазва. Тя не е опора на демокрацията, тя е слуга на политиците. И по-лоша от „голямата циганска беля“ е голямата полицейска работа.