Абе, какво да я правим тази козичка на изборите?

Имам един любим виц с еротичен послевкус – за пастир, който бил изправен пред съда, защото бъркал козата и жената. Човекът мислил, че има утвърдена ценностна система, но истината била друга – застопорен в планинското си битие, той не знаел кое как и най-вече – с кого се прави. Пастирът бил толкова стреснат и смутен от критичния тон на съдията, че накрая успял само плахо да помоли: „Бихте ли ми написали на едно листче с кое може да се прави секс и кое може да се бие, че пак ще се объркам.“

Разлиствайки дебелите напътствия/решение на Конституционния съд по дело номер 4, което засяга Изборния кодекс, и аз изпадам в блажено неведение. Хем хората са ми написали всичко черно на бяло, хем нещичко не разбирам. Този път проблемът ми не опира в юридическото арго, този път ми бяга смисълът.

Ключовото ми усилие е да разбера какво мисли КС за уседналостта. Убий ме, не разбрах. Като чета размислите на маститите депутатки от ГЕРБ Цецка Цачева и Искра Фидосова – и те не са разбрали. За това объркване, според мен, е виновен само и единствено КС. В опита си да бъдат обективни и изчерпателни,

съдиите тотално са се оплели

Първо, така и не разбрах защо, разсъждавайки за уседналостта, КС надълго и нашироко ми обяснява, че чл. 42 на основния закон ясно е разпоредил кои граждани не могат да гласуват – непълнолетните, поставените под запрещение и затворниците. КС напомня, че този член е част от „Основните права и задължения на гражданите“ – демек става дума за територия светая светих, която не бива да се пипа.

И тъкмо когато разбирам, че някой си е позволил да омърсява чл. 42, въвеждайки незаконната уседналост, КС ми казва: „Не, бе! Спокойно! С кодекса не се дописва конституцията.“ Следва пълноводно обяснение, че правото на избор не се ограничава с уседналостта, тъй като тя регламентира къде ще гласуваш, а не ти забранява по принцип да гласуваш. Просветлява ми – от година и аз твърдя, че уседналостта е географски термин и няма нищо лошо тя да фигурира в избирателните закони. Уседналост има в Търновската конституция, в началото на 90-те имаше и в избирателния закон (с красивото съкращение ЗИНПОСК), има я и при изборите за евродепутати.

Всичко е ясно – няма проблем, въздишам аз. Да, ама не – въздиша КС. И обявява 12-месечната и 24-месечната уседналост за незаконна. Защо? Защото, казва КС, уседналост не е легален термин в българското право.,След това дузината съдии, чиято основна работа е да седят и да тълкуват конституцията, пишат: „Конституционният съд прилага мярка, действаща в данъчното законодателство – лицето да е живяло в страната повече от половината от календарната година.“

И пак повтарят – уседналостта не е ценз, не е предпоставка за възникване на активно избирателно право. 6 месеца уседналост може, но 12 не може. Цитирам:

„По изложените съображения Конституционният съд установява

противоконституционност за числото „12“

Как козарят да разбере кое може и кое не може?

Второ обяснение на КС ме хвърли директно в оркестъра. Вижте казуса: за да гласуват българите в чужбина, за да се материализира активното им избирателно право, те трябва да подадат заявление по образец до наше представителство в срок не по-малко от 25 дни преди изборите. За българите в България няма такова изискване и за всеки нормален човек това е достатъчно, за да види, че избиратели с еднакви права се третират различно.

КС казва – няма такъв проблем. За да отсъди това, съдът за пореден път не се позовава на конституцията. Този път не се позовава и на закон. Позовава се на… традицията. Ето какво казват съдиите: „При действието на Конституцията на Република България гласуването извън страната при избори, провеждани на национално равнище, се е превърнало в традиция“. Хора, абе как

гласуването в чужбина е просто една традиция?

И ние традиционно право ли имаме? И кога България натрупа опит в гласуването в чужбина, че да се позовава на него? През последните 20 години опит натрупа ДПС.

От всичко това, което чета, стигам до извода, че КС е един изключително консервативен орган – и такъв трябва да бъде, който обаче използва доста либерални обяснения за обществото и заобикалящия ни свят.

Ето пример. В същото дело номер 4 българският Конституционен съд разрешава да се събира паричен депозит от кандидатите за президент, вицепрезидент, депутати и евродепутати. Получава се така, че който няма тези пари – 10 000 лв., не може да бъде избиран. Губи конституционното право да бъде избиран. Въпреки че изискването за изборен депозит не присъства на конституционно ниво, КС разрешава да се събира депозит. И тъй като дори съдиите не са наясно в какъв размер да е този депозит, те написват: „Депозитът трябва да е в разумни граници!“ Блестящ текст, достоен за ислямски теолози, обясняващи защо жената може да се бие само с къса пръчка.

Тук обаче КС дава едно тълкуване, което, ако имахме друг КС, сигурно щеше да бъде обявено за противоконституционно. Съдиите пишат следното: „Конституционният съд възприема изборния депозит като конституционно

допустим количествен ограничител на политическия плурализъм,

имащ за задача да гарантира сериозност на участието в изборите и да консолидира партийната система срещу т.нар. партии раздробители.“

Боже, КС иска „ограничител на плурализъм“, обявява някой за „несериозен участник в изборите“, иска „консолидация на партийната система“!!! За да не се двоуми и козарят, КС прокламира: „Безнадеждни“ политически кандидатури да бъдат препятствани чрез въвеждане на определени вноски.“

Коя конституция защитава в случая КС? И в Живковата пишеше, че нe ce дoпуcкaт никaкви пpивилeгии или oгpaничeния в пpaвaтa, ocнoвaни нa мaтepиaлнo пoлoжeниe.

Абсолютно съм съгласен, че решенията на КС не трябва да се коментират, особено от политици. Но съд, който твърди, че безпаричните кандидати трябва да бъдат препятствани – не само трябва да се коментира, но трябва да се критикува – това не е съд в една демократична страна.

Този наш КС е застинал някъде във времето, в което имаше хора, чието мнение бе закон.

Та, като казвам „застинал във времето“ – вижте какво смята КС за гласуването по интернет. Смята, че е противоконституционно! Казва: „Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна.“ Но съдът пак казва: противоконституционно е, защото с гласуването по интернет МОЖЕ да се наруши тайната на вота. „Има опасения не само относно рискове при самия пренос и съхраняване на информацията по електронен път, но и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия.“

Хубава работа! За българския КС очевидно интернет още не е измислен, а в този случай, за разлика от горния, европейският опит е само за сведение.

Целият политически елит се е втурнал да тълкува тълкуването на КС за уседналостта и никой не вижда, че този недосегаем съд позволява да се ограничават избирателните права на гражданите чрез въвеждане на допълнителен ценз. Този съд позволява политиците да ни държат там, където е по-изгодно гласовете да се купуват, а не да се дават през интернет.

С това решение съдът не защити конституцията. Защити „традиционното“ право на политиците да правят избори така, както им харесва.