Всеки народ си заслужава своя премиер слънце

Гледам индексът SOFIX на фондовата борса как се поклаща през последните 9 месеца – откакто премиер е Бойко Борисов. Графиката напомня на спокойно море – малки вълнички се разбиват в приказен плаж.
Индексът на спокойствието е 425. В началото на април премиерът се закани да анулира договорите с ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН, което си беше жив сигнал, че кабинетът е готов да национализира предприятия – SOFIX „мръдна“ на 422. През следващите няколко дни стана ясно, че България е лъгала Европа за бюджета си, а правителството смята все пак да обсъжда евентуално вдигане на ДДС. Вълничките на индекса мирно сочеха 425. После Борисов казва, че спира реформите: „Първо трябва да запушим пробойните, не може успоредно да правим и реформи. Мандатът е четири години“. SOFIX не помръдна – 425.
Вулкан изригва, премиерът обявява, че няма да съкращава щата на МВР и МО и заради това държавата няма да реализира 100 млн. в тия кризисни времена – индексът стои на 425. Дори когато Борисов заяви, че държавата е пропита от корупция – индексът реагира с леко мръдване надолу. Тихо море, зелен флаг…

Каква е тая държава?

Първият извод, разбира се, е, че нямаме борса като борсите. И да има, и да няма криза, все тая – няма мърдане наникъде. Не само фондова, нямаме и стокова борса, нямаме и валутна борса, камо ли борса на труда. Но това не е болка за умиране – не може всички борси да са като немската. По-трагичното е и че обществото вече не реагира на нищо.
Как е възможно през 2010 г. Бойко Борисов да говори за национализация, все едно сме есента на 1947 г. и премиерът Георги Димитров Михайлов тъкмо е посегнал на банките? Може ли днес обществото да одобрява приказки за одържавяване, така както одобряваше бързата приватизация преди 20 години? Може и още как – Борисов, този балкански Чавес, подгони чуждестранните инвеститори, а рейтингът му расте…
Може ли да арестуваш показно, да превръщаш силовите структури в държава в държавата и това да се одобрява от широките обществени маси? Може ли реформите, стабилността на икономиката и просперитетът на хората да са второстепенни въпроси в една затънала държава, а първостепенен да е как да вкараме в затвора крадците? Може и още как. Но по-добре е нещата да се случват едновременно. Както съветва еврокомисар Кристалина Георгиева: „Човек трябва да може едновременно да върви и да дъвче дъвка“.
Тук няма ляво, няма дясно –

държавната политика е такава, какъвто ни е премиерът – полицейска.

Защо ли не вярвам, че като хванат крадците от предишните управления, държавата ще се оправи… Може би защото със сигурност ще се появят новите крадци. Логиката е проста – крадци има там, където няма правила, където държавата е разграден двор. А този кабинет за тези девет месеца нищо не промени точно в правилата. Чиновниците се уволняват, арестуват, дават на прокурор, а на тяхно място се назначават „наши хора“, които ще работят при същите правила на безхаберие и безконтролност. Каква е гаранцията, че кражбите ще спрат? Мощната фигура на премиера? Глупости! Той може да е слънце, ама не може да огрее всички кьошета, където се прахосват държавни пари. Той вече 9 месеца се изненадва колко гнила е държавата и едва ли ще му стигне един мандат да разбере къде са пробойните и как те ще се запушат.
Този кабинет не желае да реформира държавните органи. Той се занимава с отношенията между работодатели и работници, които могат да се уредят двустранно и няма нужда държавата да е посредник – например какво да се прави с невзетите отпуски. Извинявайте, ама ако Борисов като работодател има проблем с чиновниците, които са му подчинени, да вземе и да си го реши. Защо трябва да го прехвърля върху цялата икономика? Защо трябва всички да се приравняват към мързеливите държавни чиновници, вбесили премиера? И не трябва ли пред закона всички да сме равни – ако ще горим отпуските, за да свети кабинетът, моля, и полицаите, и военните да дадат своята дан.
Защо правителството трябва да се занимава с отношенията между доставчици и продавачи на стоки (има такава антикризисна мярка, не се усмихвайте…)? Не сме ли пазарна икономика? Ако някой злоупотребява, няма ли си регулаторни органи да го санкционират? Има, ама е много по-лесно да дискутираш такива неща, отколкото да си платиш дълговете към компаниите за свършена вече работа. Те, всички антикризисни мерки на държавата, са такива – или са противоконституционни, или са неефективни, или могат да действат чак от догодина, когато според уверенията на финансовия министър кризата ще е отдавна отшумяла.

България нищо не може да я разклати

Държавата все още стои права като Байкушевата мура, напук на всичко ненормално, което се случва в нея. Тук социалният министър се бори да си плащаш сам болничните. Тук финансовият министър мисли как да напълни хазната с висок ДДС, а не как да събере дължимите мита и акцизи. Тук здравният министър хем ще прави реформа, тъй като болниците са много и са скъпи, хем няма да закрива болници. Боже, та тук здравен министър се става след събеседване на пътя…
Така е у нас – борсата не реагира на политическото говорене, политиците не реагират на обществения натиск, а гражданите не реагират на нищо. То и как да реагират, след като избраха поредния министър-председател, който се опитва да се разграничи от народа си! Спомнете си – майките бяха N-тата поред група, която бе разкритикувана от премиера с думите: „Къде бяхте вие тия 20 години, когато ограбваха държавата?“ Ами прави под масата са ходили преди 20 години, Бойко. Но за разлика от Борисов нито майките, нито докторите, нито което и да е съсловие е поемало ангажимент да оправи държавата.
Преди време също имахме премиер, който се разграничаваше от народа. Онзи премиер се разграничаваше и от министрите си толкова лесно, колкото този. Сигурно не е случайно, че сега Борисов и Костов са заедно. Но за разлика от действащия премиер бившият много добре знае кога да се качи в една лодка и кога да слезе от нея.
А пък Бойко явно не знае, че за българина вечни ценности няма. Когато станем апатични дори към простотията, никой не може да ни накара да гласуваме.