Кофти материал изскочи от листите

Да наредиш листа е тънка работа. Все ще има недоволни, а последното, което ти трябва, е бунт по време на кампания.
Листите за „Избори`09“ бяха стъкмени нервно за едни и изненадващо спокойно за други. В БСП те минаха под знака на оставки и протести, в ДПС работата бе свършена рано и безшумно.
Очаквано, голямата особеност на тазгодишните избори – номинирането на 31 мажоритарни кандидати, бе подчинена на тънките сметки. След края на евровота стана ясно, че сформирането на управленска коалиция ще зависи твърде много от мажоритарния вот. Т.е. важно е да се намерят силни фигури и да бъде търсена за тях подкрепа от близки партии. От друга страна, всички си дадоха сметка, че не могат да си позволят да имат претенции за власт, да са мажоритарни кандидати и да рискуват загуба на вота.
Поради тия прости причини Сергей Станишев, Румен Овчаров и Стефан Данаилов не посмяха да се кандидатират мажоритарно. Заради това и Бойко Борисов спешно си намери работа в София точно по време на кампанията. Заради това Ахмед Доган ще се бори за мажоритарно място в Кърджали, където партията му има 70% подкрепа, а не в Кюстендил, където има 1.18%. Да, странно е, че Станишев, който бе радетел за мажоритарен вот, няма да участва в такъв. Но е разбираемо –

сметките са по-важни от принципите

Партиите лесно се справиха и с въпроса кой да бъде издигнат в район, в който нямат шанс да спечелят мажоритарен депутат. В този случай все пак се номинират кандидати (партиите не могат да си позволят да останат без мераклии за власт), но те са такива, за които централата после хич няма да жали. За справка – вижте кандидатите на БСП в 5-те района, в които със сигурност ще бъдат избрани ДПС-мажоритарници.
Тъй като, за да бъде избран един мажоритарен депутат, е нужно обикновено мнозинство в един тур, бе изключително важно големите партии да търсят подкрепа от малките, а малките да преценят трезво липсата си на шансове и да ориентират електората си към голямата сродна партия. БСП и ДПС направиха това. Прецениха силата си по райони и сега ще наблюдаваме едно здраво преливане на гласове.
ГЕРБ и „Синята коалиция“ обаче не се разбраха. Сега в области като Габрово, Велико Търново, Сливен, Стара Загора, Ловеч, Перник, Пазарджик, Плевен и др., където ГЕРБ получи най-много гласове, мажоритарният избор може да отиде в ръцете на обединените управляващи. На пръв поглед е абсолютно необяснимо защо Борисов не успя да се договори с Костов/Димитров. Вярно, че сините малко прекалиха с ултиматумите за общи листи, но в предизборна обстановка страстите винаги са в повече. Така че единственото обяснение защо не се стигна до логичния пакт е, че ГЕРБ и десните не искат да спечелят заедно изборите, за да не се налага след това да делят властта.

Но това е обяснение на самоубийци

Какви цели си поставят тези хора, след като страхът от загубата на избори е по-слаб от желанието за обединение? Борисов не ще да става депутат, не ще да става премиер, а иска да използва времето за кампания да си оперира туй-онуй. Че този човек скоро ще си направи и пластична операция, стига да не се налага да участва в кампанията.
А сините потърсиха подкрепа… от БНД и се изпокараха на тема кой да води дружината в софийските райони. Страхотен начин за увеличаване на сините бюлетини. Заради миналото и настоящето те дотам докараха нещата, че в един син град като Бургас „Синята коалиция“ е седма политическа сила и сега се надява… Вълчо Чолаков… да я измъкне от калта.
Освен себе си, Борисов като че ли извади от листите и кандидатите си за министри. Това, че от известно време Бойко трескаво реди кабинет, не е тайна за никой. Но Димитрачков, Плевналиев, Дянков, Боев, Младенов, Георгиева (това са все имена на бъдещи министри на ГЕРБ), не присъстват в листите. Защо? Нямам идея. Това се случва за първи път в демократичната ни изборна история и явно ще подлежи на специално изучаване след месец.
Всъщност 90% от кандидатите на ГЕРБ – пропорционални и мажоритарни, са неизвестни. Това, че не са известни в София, разбира се, не ги прави неизбираеми. Лошото е, ако са известни само на роднините си. Пак ще ги изберат, но така за пореден път ще бъде подчертано, че в парламента може да влезе всеки куц кон, стига да е номиниран от подходящия лидер.
И тази кампания бе

белязана с един куп кандидати-парашутисти

Едни съвременни апатриди – хора, които не са припознати от нито една партийна структура. Корнелия Нинова бе спусната в Благоевград. За да освободи пътя на Мая Манолова, Иво Атанасов бе натресен в Пазарджик, и то като мажоритарен кандидат. Петър Димитров, който иначе е родом от Клисура и в последните парламенти влизаше все от Варна, бе телепортиран в Добрич. Ангел Найденов стана трайно перничанин, а Антон Кутев – силистренец. Къде да го пратим Орешарски, къде? Ами в Бургас, там и без това никой не иска.
Листата на ДПС – никаква изненада. В Силистра, Разград, Търговище, Шумен, Кърджали са номинирани тези, които трябва. Доган, Местан, Касим Дал, Аталай, Камен Костадинов… Сокола намести актива, всичко е спокойно и работи. Дали само за ДПС, или и за успеха на някоя друга партия, както стана на евроизборите, предстои да видим.
Този път НДСВ като че ли играе предсказуемо. В повечето случаи водачите на листи са и мажоритарни кандидати. Освен царят, други скрити няма. Сега основната задача на жълтите е да търсят подкрепа на „Позитано“ и „Ал. Стамболийски“. Никой няма да се учуди, ако след дълго висене на килимчето на Доган, хора като Ники Василев и Соломон Паси бъдат избрани, дори и мажоритарно. Гергана Паси – също.
Такива си листите. Както би казал онзи, дето болен ми е легнал във Военномедицинска академия: Кофти материал… Имената имат по-малко значение от политическата търговия. Идеите са някъде на заден план, а партийният шмекерлък ни гледа от билборда…