Има ли мъже сред политиците?

Но, моля ви, кой ви излъга, че тези избори ще са мажоритарни? Тук изборът е като онзи – да умреш или от СПИН, или от рак…Затова по току-що приетия от парламента закон избори не бива да се правят. Той трябва да влезе директно като казус в Конституционния съд и да се изучава от студенти по политология като пример за нездрав разум в законотворчеството.
Първо, да уточним понятията – става дума само за мажоритарен елемент – 31 от 240 депутати ще бъдат избрани мажоритарно в преливащи от пропорционалност избори. На практика избирателната система ще е смесена – такава, каквато беше досега. На теория чрез нея в парламента може да се дореди

нормален и интелигентен непартиец,

но това никога не е ставало досега, няма да стане и в бъдеще.
Т.нар. „личности“, които ще избираме в 31 едномандатни райони, ще бъдат всъщност пак представители на политически партии. Тези, които не се вредят като мажоритарни кандидати, ще бъдат избрани като пропорционални, това е ясно.
Ако мажоритарно избран депутат партиец стане министър, на неговото място в парламента ще влезе следващият от …. пропорционалната листа на партията. Абсолютен нонсенс – гласуваме за един човек, но месец по-късно в парламента влиза друг, когото със сигурност не сме подкрепили!? Това е гигантско постижение на депутатското умотворчество – толкова нескопосано да се преплетат мажоритарни и пропорционални избори…
Или пък: НС прие, че ако независим мажоритарен депутат или такъв, чиято партия е останал извън парламента, стане министър, мястото му в НС ще остава незаето. Да, но в конституцията пише, че депутатите са 240! И тъй като конституцията е по-важна дори и от избирателния закон, излиза, че независим мажоритарен депутат не може да стане министър….
Друг проблем –

няма никаква равнопоставеност в предлагания избор

Сега броят на депутатите, които дава един регион, е съобразен с броя на избирателите. Затова Видин дава 4 депутати, Сливен – 7, Бургас – 13 и т.н. При мажоритарния вот обаче Кърджали ще избере 1 мажоритарен депутат, Варна – също. София ще избере трима, въпреки че, ако има някаква логика в съотношението избиратели-избираеми, столицата трябваше да даде минимум 8 мажоритарни депутати. Толкова ли беше сложно мнозинството да прерайонира страната? Да! Ако я прерайонира, големите градове щяха да решат изборите. А това не е изгодно на тези, които написаха новите правила. Всяко ново райониране в страната е политическо решение. За да може една партия да спечели изборите в дадена община, навремето прекрояваха границите на общината и й прибавяха още пет села. Сега границите са неприкосновени – независимо как ще се променят избирателни правила и до какви идиотии ще се стигне, тях не ги пипат. Затова на тези избори ще имаме тежки деформации – единият мажоритарен кандидат ще е избран примерно с 20 000 гласа, другият – със 7000. Не мислете, че депутатите не разбират каква глупост сътвориха. Разбират и още как! Но запазването на коалиционния мир или уреждането на нечии партийни сметки са по-важни от политическата справедливост!
Няма как и вдигането на избирателната бариера за коалиции, и мажоритарният избор в един тур да не се тълкуват като политически решения. Те облагодетелстват едни партии и са в ущърб на други. Тези решения поставят в дискриминационна позиция по-голямата част от политическите субекти в страната. Напънът да се спре недораслата коалиция СДС – ДСБ бе толкова силен, че накрая на сцената се появи и съдебно решение, в което „безпристрастният съд“ отсъди не по закон, а според собствените си политически нагласи. И дори не скри това в мотивите за решението.
Така че изводът се налага сам – управляващият елит вкара в избирателния закон псевдомажоритарен елемент, с който се надява да залъже желанието на електората за навлизане на истински личности в политическия живот. Вместо промяна предстои ни да гласуваме отново за същите партийци, които отблъснаха хората от политиката. Така мажоритарният вот ще бъде компрометиран веднъж завинаги, народът ще е с натрит нос, а партийците – като доволни котараци.
Сега топката е в полето на основния радетел за мажоритарния елемент в изборното законодателство – президента Георги Първанов.
И въпросът е:

ще наложи ли президентът вето?

Реализира ли се идеята, която той повтаряше неспирно през последните години? Такъв закон ли искаше? Ако е такъв – да го пуска. А ние ще знаем, че и той се е борил за псевдомажоритарни избори. Ако идеята му е била друга – да покаже отношението си, като наложи вето!
И накрая – един прост тест за политици. Ако промените са толкова хубави, колкото депутатите твърдят, ще бъде честно лидерите на политическите партии да се включат лично в борбата за 31-те мажоритарни места. И не става дума само за Станишев, Доган, Сакскобургготски… Нека целите политически ръководства – изпълнителното бюро на БСП, централното бюро на ДПС, политическият съвет на НДСВ и оперативните ръководства на останалите партии, да влязат в битката за едномандатните райони. Нали те трябва да дават пример. Затова – да покажат на практика преимуществата на наложения от тях мажоритарен избор. Нека го сторят, без да мишкуват на топло в пропорционалните листи! Ако са мъже. Само тогава може да им повярваме.