Доган сее етническо напрежение

Преждевременната смърт на Ахмед Емин очевидно тотално е извадила от равновесие лидера на ДПС Ахмед Доган. От интервю, публикувано в „Труд“ вчера, наднича един уплашен човек, който по ориенталски послъгва, шикалкави, изнудва и бяга от отговорност. От обърканите му отговори разбираме и нещо далеч по-страшно – докъде може да стигне един неуравновесен човек, живеещ със спомените за 1989-а. Натоварен с този психопрофил, Емин се самоуби. Действащ под същите фактори – уплах и носталгия, Доган разпалва етническо напрежение.
Изградил и разпространил веднъж елементарната теза – че самоубийството на Емин е част от някакъв гигантски заговор срещу ДПС и турците в България, насложил върху нея непремерените приказки на Бойко Борисов, волните проблясъци на Вежди Рашидов и нескопосаните внушения на Атанас Атанасов, Доган строи свой виртуален свят на етническото противопоставяне и упорито се опитва да се впише в него. „Създаването на етническо напрежение вече започна“, „В ход е антитурска кампания“, крещи Доган и предрича „тежки дни за страната“. Той не отрича, че в селото на Емин е пуснат абсурдният слух – че „той е убит от българи…“ Но не го опровергава. „Процесите са тръгнали. И това е страшното“, е единственият му коментар.
Доган избягва да говори за неизяснените обстоятелства около смъртта на Емин и най-вече за своята роля в тях. Но с охота намесва в самоубийството националната сигурност. Изпаднал в месианска шизофрения, той успява да навърже последователно две подобни изречения: „Аз съм потресен. Това е много опасно за страната“.
Не зная дали Емин е бил стресиран в последните дни на живота си. Със сигурност обаче Доган е стресиран през последната седмица. Не е ясно какво е имал предвид Емин, когато говори за някакви тъмни сили, които искат да върнат страната през 1989 г. Но е очевадно, че Доган е човекът, който ни

плаши с времената преди демократичните промени

Сокола прави гигантска грешка, като се опитва да се измъкне от лабиринта, свързан със смъртта на Емин, със заплахи за етнически конфликт. Ако се замислите, винаги е било така – когато някой се опита да заговори за ДПС като неконституционна етническа партия, когато някой се обяви против вредната монополизация на турския етнос, когато някой се поинтересува от парите, имотите и обръчите на движението, Доган и хората му моментално съобщават, че това е посегателство срещу етническия мир, на който единствен възможен гарант е ДПС. Метаморфозата сега е съвсем нелепа. Седмица преди изстрела Доган хокаше и заплашваше Станишев покрай уволнението на Драшков, а сега е неуравновесен философ, който ни говори за предстоящо етническо противопоставяне. „Аз ли да тръгна да ги успокоявам тези хора, както преди 20 г.? Ако духът излезе, с какво да ги успокоя?“, приказва си Доган, съвсем забравил, че страната е в ЕС, че вече сме в 21-ви век и подобно

ориенталско бръщолевене може да мине в Косово, но не и тук

У нас то не можеше да мине и преди десетина години, когато най-близките хора до Доган много искаха страната да бъде обявена за „мултиетническа“. И Юнал Лютфи, и Кемал Еюп тогава настояваха „да мислим в контекста и на това, което става около нас на Балканите“. Добре, че не мислехме така.
Очевидно е, че Доган е ужасно изплашен за бъдещето си. Размахвайки етническата карта, той се опитва да стегне редиците на електората. Говори за някакъв „гигантски сценарий за разпалване на етническото напрежение, който вече е в ход“, а не дава никакво доказателство за това. Стъпва единствено върху няколко реплики на Бойко Борисов, Иван Костов, Вежди Рашидов и Кольо Парамов. Вярно е, че етнически конфликт може да избухне и от невинни подмятания, но много по-страшни думи се изприказваха на предишните парламентарни избори – помните как агресивно водеха кампанията си и десните, и „Атака“, че и БСП в смесените райони. ДПС тогава не реагира. Защото Доган беше наясно, че подобно патриотарско словоблудство има обратен ефект – стяга редиците на партията и мобилизира електората му. Защо Доган и сега не реагира така хладнокръвно? Много ясно – защото случката в сарая няма как да „мобилизира електората“. Зад дувара, в къщата му един човек се уби. От каквито и мотиви да е предизвикана, тази смърт е политическа. Тя няма как да бъде приписана на друга политическа сила. И

Доган трябва да плати сметката

А тя не е никак малка. Смъртта на Емин разби най-ценното, което притежава Доган – мита за хитрия Сокол, който винаги оцелява. След фаталния изстрел Доган е един объркан политик, който не смее да излезе от сарая си – сложил е скенер на вратата си, увеличил е охраната си, удвоил е камерите… Той вече е заложник на собствения си небалансиран просперитет. Затова и е изключително бесен на починалия. Говори за него с абсолютно пренебрежение, без да споменава името му. Нарича го „Никой“, „мъжка секретарка“.

И тика разследването в определена посока,

която бе загатната още преди седмица – Емин е почти побъркан човек, т.е. съвсем нормално е в един момент да посегне на живота си. Емин лъжел, че е юрист, криел, че е масон, пистолетът му бил изхабен от стрелба… Накрая нарежда на следствието да каже какво е правел Емин в килията му преди години!? Защото: „Няма реален мотив за смъртта, освен да е параноичен“. Как този уж нищо и никакъв човечец е ключовият елемент в конспиративен план за дестабилизация на партията, на етноса, че и на държавата дори, не става ясно. Никой не пита Доган, а и той не се задълбочава. И още нещо – в предсмъртното си писмо Емин пише, че се самоубива, за да не го изкарат предател. А Доган изкарва мъртвия точно такъв. Колко удобно. И много непочтено.

Порочният образ на Доган като политик

обаче се разкрива най-ярко с изключителната му наглост, когато трябва да отговаря на въпроси за финансирането на ДПС и своето лично благосъстояние. „Ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния“, казва той. Ако хората не приемат това, си е техен проблем, отсича Сокола. И се възмущава, че когато разкрил истината за обръчите от фирми, всички скочили срещу него, вместо да се занимаят с явлението. Явление, което в нито един момент Доган не осъди. Нещо повече – гордееше се със своята ключова роля в тази явно корупционна схема. Да, вероятно около всяка партия има такъв обръч, но това, че признаваш публично една истина, не ти дава индулгенция за собствените прегрешения. Сливането на политиката и бизнеса е криминално деяние. В очите на обществото Доган е негово олицетворение. И ако гражданите на тази страна (и българите, и турците) наистина имат причина да роптаят срещу ДПС, то не е заради някакви етнически предразсъдъци, а точно заради безскрупулния алъш-вериш, дето лидерите му въртят. Демонстративно и безнаказано. Години наред.
Доган греши за още нещо – той смята, че в този труден за партията момент не може да я напусне. А трябва! Той трябваше да направи това още преди две години, когато сам обяви намерението си да се отдаде на преподавателска дейност. Сега горчивата истина е, че с изравянето на етническата томахавка Доган може само да вреди – и на организацията, която създаде, и на страната като цяло. Той отдавна вече не е гарант за етническия мир. Времената са други и това, което може реално да постигне, е да капсулира отново ДПС – организацията, която той щеше да отваря към света.