Две неща са вече неизбежни – данъците и смъртта на СДС

Ей, грижат се тези хора за нас. Какво ще правим, ако в августовските жеги бате Бойко не позира по бански в Обзор, а Сергей Станишев не си говори с Че на Бузлуджа. Мъка…
Но безспорно най-много за пълноводието на информационния поток се грижи Пламен Юруков – кафеен бос, айкидо спец, приятел на Казахстан, понастоящем лидер на СДС. Онзи ден той призова гражданите да не плащат данъци, защото управляващите не ги харчели в интерес на обществото. Мащабният бойкот на властта, върху който опозицията ще умува през целия месец август, явно от сега се струва недостатъчен на Юруков. Той иска „окрупняване на протестите“ и нови, нестандартни форми на бойкот. И нестандартната форма, която се е родила в неполитическата му глава, е – хората да спрат да внасят пари в хазната, а ония горе да умрат от глад, щото няма да имат какво да преразпределят и от какво да крадат. След изтощаващата диета опозицията с нови сили ще заеме местата на управляващите и тогава – моля, всички си плащайте пак данъците, щото ние сме честните.

Не мислете, че идеята на Юруков е случайно изпусната

или недоразбрана от медиите. Той я разви първо в последния брой на сп. „Тема“, после я пусна в личния си блог, а накрая я сподели и по радиото. Така гениалната му мисъл стигна до масите.
Та, по въпроса за данъците…. „На света има само две сигурни неща – смъртта и данъците“, гласи един от най-популярните афоризми на Бенджамин Франклин (писмо до Жан-Баптист Лерой, 1789). Сигурно е, че Пламен Юруков знае кой е Франклин (това е този, който краси банкнотата от 100 USD). Бенджамин „леко“ е изплагиатствал Даниел Дефо, който написва същата реплика в „Политическата история на дявола“ през 1726 г. Гарантирам, че и двамата не са комуняги.
Защо ги пиша тези неща? Защото искам да подчертая, че някакви хора, които са се занимавали с далеч по-важни неща от това да си играят на „лидер на СДС“, още преди повече от два века са разбрали, че данъците трябва да се плащат – за да има пътища, за да има училища, за да има болници. Онези хора въобще не са мислили колко крадливи ще са управляващите в България, в Буркина Фасо или Лесото и колко гениален партиен ръководител ще се покаже изпод някой кафеен лист.
Ако Юруков каже, че е анархист – тогава ще го разбера. Напълно. Отдавна не приравнявам анархизма с хаос. Обърканият Юруков обаче, от една страна, се бори срещу крадливата държава – (какво по-държавно има в държавата от данъците?!), а, от друга страна, гори от желание да яхне същата тази държавна власт?! На мен тази позиция ми стои, меко казано, силно двулична. Идеята ми се вижда още по-безвкусна на фона на факта, че преди по-малко от месец един бивш коалиционен партньор на СДС – Яне Янев, внесе сигнал в комисията по корупция в Народното събрание срещу Юруков. И този сигнал беше за… данъчни нарушения. Да, знам, вероятно нищо няма да излезе след евентуалните проверки на имотното състояние на Юруков и данъчните му декларации. Така е. Въпросът тук е само един – що за човек си, ако месец след подобна атака срещу теб, призоваваш хората да не си плащат данъци? И още два въпроса – как ще гарантираш, че ще разпределяш по-справедливо бюджета? И как ще убедиш, че веднъж спрели да плащат, гражданите ще се юрнат после пак да пълнят фиска? И тъй като досега няма случай, в който управляваща партия у нас да не е обвинявана в кражби и корупция,

дали пък неплащането на данъци няма да стане масов спорт?

Преди 2-3 години бях в Швейцария. В кантон Берн имаше референдум на тема: „Подкрепяте ли общо намаление на данъците с 10%“? Населението на кантона отхвърли идеята за ниските данъци с 59.9 на 40.1%. Обяснението бе, че ако има намаление, в общинската хазна ще влизат по-малко пари за образование, здравеопазване, транспорт, а жителите не желаят влошаване на качеството на тези услуги. И тогава се питах, и сега се питам – как ли ще гласува българинът в един такъв референдум? С разум? С чувство? Няма ли да се вслуша в популистките призиви?
Не се опасявам, че от идеята на Юруков ще последват някакви страшни катаклизми в държавата. Може би 1% от малкото членове на СДС ще чуят лидера си и няма да си платят данъците си тази година. Още толкова ще кажат, че подкрепят Юруков, но за съжаление вече са се издължили, тъй като са искали да хванат намалението. Накрая и неплащащите ще се разприпкат към НАП, когато данъчните ги стреснат 1-2 пъти. Прокуратурата няма да преследва Юруков за подстрекателство по Наказателния кодекс, макар че има достатъчно основания за това. Ние, в България, все още смятаме, че да повдигнеш обвинения на опозиционен лидер е адски недемократично.
Проблемът е много по-сложен. Проблемът е, че с подобен род изказвания Юруков не само доубива синята идея като разумна алтернатива на управляващите, но и вкарва остатъците от славната партия в един коловоз с „Атака“. Не случайно атакистите бяха единствените, които предложиха на Юруков място в палатката на площадния си хепънинг.
Не зная какво ще кажат старите седесари. За мен е живо падение да видя как тази партия споделя принципите и ценностите на „Атака“, а не тези на ЕНП.
И като гледам Юруков, ставам все по-сигурен – и в неизбежното плащане на данъците, и в политическата смърт.