Кафене ИПОН

Когато почетният консул на Казахстан у нас Пламен Юруков бе избран за лидер на СДС, работата стана ясна. Очевидно и на „Раковски“ най-после схванаха, че политиката им куца, няма как да я реновират и заради това трябва да действат неортодоксално. Те направиха нещо такова – заставайки зад представителя на Борат и на един от последните живи диктатори, те вкараха екзотика и ярък бизнеселемент в задрямалия си политически живот. На пръв поглед тук няма какво да се коментира, освен да се каже едно: „Браво, момчета! Как го измислихте…?“.
Така е,

сивичко вървяха нещата на синята партия,

неперспективно. Едни и същи хора мрънкаха, караха се, досаждаха. Сега, изглежда, ще е друго. Сега ще е интересно.
Първите прояви на Пламен Юруков нагледно показват, че СДС може само да спечели с подобен нетрадиционен лидер. Пък и факт е – напоследък единствените партии, които могат да спечелят нещо в тази държава са само тези, които имат екзотични лидери. Вижте – царя, Борисов, Сидеров…
Като добър бизнесмен, Юруков смело се захвана с партията, която и без друго дълго време съществуваше като обикновена фирма. Видя, че името й – СДС, е добро – по-добро от неговите „Аладин“и „Сантос роял“, и започна да го лансира. Видя, че избирателите-клиенти са намалели, но не и изчезнали и започна да ги търси. И най-важното – намери политически бизнеспартньори, чрез които да лансира марката и да търси клиенти.
Като един същий Борис Покръстител, философът Юруков смело се хвърли предизборно в едновременни преговори със „западната империя“ на Иван Костов и „източната империя“ на Бойко Борисов. Целта на преговорите бе ясна – от кой свят СДС да приеме новата предизборна вяра. Изходът на преговорите също беше ясен –

притежателят на трети дан

по айкидо Юруков винаги е бил човек от източната школа. Първо се позасука около Костов, даде вид, че води сериозни преговори, но накрая не одобри неговите оферти и отиде при Бойко Борисов. Даде вид, че се интересува от всички политически оферти, но накрая избра най-перспективната към момента. Тази, която носи най-бърза печалба. И всичко вършеше както го е учил неговия сенсей: „с плам, искреност и благодарност“.
Днес Пламен Юруков доведе СДС до вратата на Бойко Борисов. Даде вид, че превръща синята партия в кафене ИПОН. От този ход СДС наистина печели – вероятно сините общинари ще продължат да управляват коалиционно столицата и през следващия мандат. Разбира се, едва ли общинарите и районните кметове на бъдещата коалиция между сините и Борисов ще бъдат в съотношение 50 на 50, както се надяват на „Раковска“ 134. По-скоро СДС още сега ще бъде принуден да играе по-малкият брат в тази изборна пиеска. Не е ясно дали бързата печалба ще направи от СДС голяма фирма или сделката ще има краткосрочен ефект, който ще отшуми до следващите парламентарни избори.
Точно затова е съвсем естествено любовта на СДС и нейния лидер към ГЕРБ

внезапно да се окаже временна

Нещата така се завъртяха, че Борисов закачи едно СДС на ревера, но е въпрос на време кметът да разбере, че „Спетема“ е наистина горчиво кафе. Партията му ГЕРБ вече май разбра, че подкрепата на СДС не е напълно гарантирана, и почна да пише протестни декларации.
Хора като Пламен Юруков умеят да се учат много бързо. Не бива да се подценява човек, който като се захванал с бизнеса с кафе, отишъл няколко месеца на о. Ява – да види все пак как расте това нещо. Не бива да се подценява човек, който като почнал да се занимава с айкидо, отишъл в Япония и спял на татамито в залата няколко месеца. Когато такъв човек се захване с политика, вероятно ще отдели няколко месеца, за да проучи детайлно и този пазар. Възможно е още преди местните избори Юруков да затопли отношенията с ДПС, които бяха пъхнати във фризера по времето на Костов. Действителността може да събере Доган и Юруков, защото и при двамата сърбането на кафе освен ритуал е и традиционен начин за съсредоточаване. Нищо чудно Пламен Юруков да проведе поне опознавателни разговори и с царя и неговите наместници в НДСВ.
Така би трябвало да прави човек, който смята, че има мисия в този живот. А философът Юруков, който бе непознат дори и на делегатите на националната конференция, които го избраха за лидер, много отдавна провидя връзката между неговото кафе и политическите процеси. На него принадлежат фразите: “ Ако нямаше кафе, нямаше да има Френска революция“.
Как да подцениш такъв политик?