Бащицата на нацията

Както се очакваше, президентът Георги Първанов не се стърпя и започна да разкъсва тясната дреха на конституционните си правомощия. Трябваха му само няколко месеца, след като получи втори мандат, за да започне активно институционално строителство и здраво социално инженерство.
На първо място – очевидно е, че Първанов има роля в конфликта, който тресе от месец БСП и правителството. Безпределно ясно президентът поощри министър-председателя да приеме оставката на Румен Овчаров. Той подкрепи „решителните действия на премиера“, даде рамо дори на „сътресенията във властта“, които помагали за „осмислянето на политиката“. Ако се съди по всички казани и недоизречени от Румен Овчаров реплики, каква е точната роля на президента в институционалната война биха могли да кажат поне трима души – самият Румен Овчаров, който е потърпевш в скандала; Сергей Станишев, който е въвлечен в скандала; и Румен Петков, който според отиващия си министър, е част от скандала.
Това разпределение на ролите е доста смущаващо. То поставя под въпрос

кой кадрува в тази държава

Обиденият Овчаров не посочи Серегй Станишев като човека, който го пъди от властта и от ръководството на партията. Пъдят го Доган, Румен Петков и някакви полу-имагинерни ченгета. Обиденият Овчаров обаче очевидно е твърде предпазлив за да посочи Човекът, който стои над тях – ръководителят на цялото политическо движение. Овчаров не само е заинтересован да даде този отговор, той е длъжен да го направи.
Още със създаването на кабинета обществото бе принудено да приеме, че фактическата изпълнителна и законодателна власт в тази държава се осъществява от триумвират, който няма нищо общо с конституционното разделение на властите – Станишев, Доган и царя. Първанов бе ясния четвърти елемент – не само заради това, че бабува на раждането на управленската коалиция, но и заради активната си роля през последните две години. Ако съгласуването на уволненията и назначенията в правителството продължават да минават през неговия кабинет, то очевидно България вече не е парламентарна република.
Институционалният скандал през последният месец май показва, че управляващият триумвират е Първанов-Доган-Румен Петков, а

Станишев го нема в цялата схема –

премиерът е външен елемент, който е принуден да се съобразява стриктно с мнението на тези влъхви. Първанов държи в шах Станишев отдавна. Спомняте ли си: „Въпросът за подкрепата ми на това правителство не е решен веднъж завинаги“ – така каза държавният глава в нощта след изборите. Преди критикуваше Станишев, сега го хвали за това, че е махнал Овчаров… Потупва го по рамото, когато действа „правилно“, размахва му пръст, като се отклони. А Станишев просто брани правителството си – ако не се съобрази, ДПС ще развали коалицията, а с НДСВ се видя, че власт не може да се прави. Ако не се съобрази, Станишев ще бъде поредния социалист, който не може да избута един 4-годишен мандат.
Георги Първанов стигна по-далеч. Той даде заявка да моделира не само властта, но и цялото общество.
Преди няколко месеца се пусна слух, че Първанов ще прави партия. Слухът се базираше на полутайна среща на президентския екип в Пампорово. Този слух бе опроверган с информацията, че всъщност ще се създаде коалиция от граждански и неправителствени организации под егидата на президента, която коалиция ще подкрепя богоугодни инициативи като „Българската Коледа“ и „Съхрани българското“.
Онзи ден обаче стана ясно, че първата подобна инициатива, благословена от президента, няма нищо общо нито със сирачета, нито с коледния дух и родните традиции. Първанов ненадейно подкрепи създаването на някакво

странно нещо, наречено Национален комитет,

в което някакви интелектуалци се обявиха, че ще подкрепят успешните кметове за нов мандат.
Първо, всякакви опити Първанов да бъде разграничен от тази инициатива (той бил там, видял се с хората, ама не останал до края) будят подозрението, че президента се прави на Червената шапчица. Няма абсолютно никакво съмнение, че държавния глава, бащата на нацията, инициира създаването на комитет, който иска да влияе върху резултатите от местните избори като посочва и лобира за „правилните“ кандидати.
Второ, не му е работа на Първанов да се доближава на 100 метра от подобно нещо, камо ли да го инициира. Той е президент на всички българи, а не застъпник на кмета на град Х.
Не му е работа на президента да назначава някакви хора за представители на гражданското общество, защото по този начин той затвърждава усещането, че това не са просто интелектуалци, а професионални комитетаджии. Поставяйки си политически цели – спечелването на избори – цялото това традиционно меле спекулира както с думата „интелектуалец“, така и с термина „гражданско общество“. Бог да пази гражданско

общество, което чака президента

и интелектуалците да го организират. Гражданското общество се базира на самоинициативата на свободните хора, а не на указанията на политици. Ако на Първанов му е толкова мило гражданското общество, нека да използва цялото си влияние и да прокара най-после промени в закона за допитване до народа.
А вие имате ли нужда някой да ви казва дали вашия кмет е успешен или не? По какви критерии, освен приятелски, тези хора ще подкрепят даден кандидат?
Очевидно е, че простото събиране на 10-15 до болка познати лица няма как да повлияе на резултатите от даден местен вот. Но ако зад тези хора се прикриват интересите на такава влиятелна фигура като тази на президента, то тази пародийна организация придобива далеч, далеч по-сериозен смисъл. Връзката е пряка и неприкрита – посочените като успешни кметове, са избраниците на президента на предстоящите избори.

Те са партията на президента

Те са партия с президента.
Изключително интересно е как ще реагира БСП в тази ситуация. Ще бъдат ли припознати посочените от комитета кметове като кандидати на БСП? Станишев е вкаран в поредния президентски капан. Ако премиерът е последователен, той няма как да се съгласи със списъка, който му пробутва президента. Защо ли? Преди евроизборите Станишев ясно заяви, че ще се бори с новопоявилите се сдружения, които лансират кметове, и зад които стоят нечии бизнес интереси. Може да приемем, че Първанов няма бизнес интереси в общините, но между „Граждани за Бургас“ и „Президентски интелектуалци за кмет“ принципна разлика няма – в крайна сметка подобни структури се борят за едно – техните кандидати да спечелят изборите. И двете са организации-параван. Но, кой знае как ще реагира Станишев… Онзи ден и той се закани, че ще тръгне по страната за да се среща с гражданското общество…
Големият въпрос е защо Първанов, човекът, който обясняваше: „На мен рейтинг не ми трябва“?!, прави всичко това. Той има висок рейтинг и ясен мандат. Той няма нужда да реди правителство, да кокетничи с кметове и да се прави на гражданско общество. Защо тогава? Може би защото правомощията му трябва да са повече?