Спокойно! Първанов ще дойде и във вашето село

Той е като Летящия холандец – неочаквано се мярка на странни места, от Делиормана до Родопите. Като Хвърковатата чета на Бенковски обикаля из Средногорието. Като Панталей Пътник кръстосва между Каварна и Бургас. Като Левски шета из Дунавската равнина. „Озове се в черква, мерне се в седянка…“ Ей такава активност демонстрира напоследък президентът Георги Първанов още преди да стане официално кандидат за втори мандат.
Всичко май започна в началото на юли, когато отиде в болница „Лозенец“, за да навести патриарха, който тъкмо си беше счупил бедрената кост. Сигурно дядо Максим го е благословил за нов мандат. Вярно, преди това Първанов кат един изтребител се стрелна през Лясковец и Павликени, а в Сухиндол посети местното читалище „Трезвеност“, основано не от кой да е, а от народния будител отец Матей Преображенски-Миткалото.
После стана страшно.

Човекът не се спря

Игра стрийтбол в София; жъна в добруджанското село Победа; остави цветя на паметник в село Новград, община Ценово; дари два автомобила на полицейския участък в Каспичан; срещна млади бригадири в Плиска; срещна стари бригадири във Вонеща вода; откри детска градина в село Росен; запозна се с проблемите на Созопол. И когато всички помислиха, че се е уморил, отиде на полигона Змейово; почете годишнина на Васил Левски в Карлово; качи се на хълма Трапезица; откри на Предела мемориал в памет на героите от Илинденско-Преображенското въстание; купи си две книги и диск с родопска музика в село Гела; дариха го с каба гайда в Смолян и се весели на Рожен; бе на фолклорния събор „Текето 2006“ в с. Александрия, община Крушари. И това не беше всичко! Забелязаха го във Варна, Бургас и Несебър, но се появи и в село Тънково, където присъства на откриването на водопровод! През последните дни видя възкръсналата стъкларска промишленост в бившия завод „Китка“ – Нови пазар, откри полицейски участък в село Новачане, Никополско; пак се видя с млади бригадири – край Траянови врата, и присъства на празниците на патрона на Самоков – свещеномъченик Симеон Самоковски. Пи и бира в Каварна.
Първанов извърши това –

огря родината, в рамките на един месец

Огря я, както сам той казва, „без отразена светлина“, и то докато все още не беше кандидат-президент. Представяте ли си какво иде насреща? Иде една ударна кампания – едно прелитане на мерцедеси по пътищата, едно рязане на ленти в София, едно бране на есенниците… С тоя темп няма как Първанов да не мине и през вашето село до края на кампанията. Сигурно е – той няма да се ограничи само със 100-те национални туристически обекта.
Не зная кой го съветва да скита из страната, но Първанов със сигурност греши, като го слуша. Вместо да се вписва в неестествения образ на пътешественик изследовател, държавният глава трябваше да остане верен на себе си докрай. Още от първите дни, след като спечели магично президентските избори през 2001 г., Първанов блесна с умението си да се дистанцира от партиите, да критикува сдържано и аргументирано, да бъде последователен. Първанов изпълни точно дрехата на българския президент, ушита от конституцията ни. Той успя да се обезцвети партийно за разлика от Петър Стоянов, успя да избяга институционалните войни, в които с лекота се впускаше Желю Желев. Първанов умееше да успокоява обстановката, когато между партиите прелитаха искри, и да действа активно и решително в моменти, когато правителството на Сакскобургготски предпочиташе да се сниши. Не се боеше и да се нагърбва с непопулярни каузи. Всичко това гарантираше на бившия БСП лидер висок рейтинг през целия мандат и увереността на всички наблюдатели, че той ще бъде преизбран с лекота.
През последните няколко месеци

виждаме един друг Първанов

Непрекъснатото му търчане из родината показва, че той е загрижен за преизбирането си човек. Кандидат, който е неуверен в победата си и затова демонстрира свръхактивност. Изглежда, някой в щаба на Първанов е задействал кризисен пиар, който изобщо не му бе нужен.
Така президентът сам се вкара в криза. С всеки изминат километър Първанов се връща в традиционния образ на българския политик – кандидат за някакъв изборен пост. Обиколките ще продължат, страната ще бъде залята с негови постери, медиите ще преливат от информации – къде е бил, с кого се е снимал, кой го е подкрепил…
Той ще се изказва по изключително широк кръг проблеми, които нямат почти никаква връзка с поста, за който кандидатства. По конституция българският президент е олицетворение на единството на нацията, представлява републиката, дава ордени и убежище, помилва, кръщава градове, назначава дипломати… И няма никакво отношение към заплатите и пенсиите, към бизнеса, екологията и селското стопанство. Въпреки че се самонарочи за социален президент, Първанов пет години съвсем точно се придържаше към правомощията си. Сега какво прави? Какво общо има президентът с изграждането на електрическа подстанция в Созопол или на водопровод в с. Тънково? Защо президентът дарява коли на МВР? Защо той се изказва за обгазяването на Стара Загора?! Решава проблема с боклука на София!? Участва в дискусия за увеличаването на пенсиите!?
Поучени от историята на СДС, бихме си помислили, че Първанов е недоволен от доминираното от БСП правителство на тройната коалиция. Като че ли се опитва да изземе ако не правомощията, то поне инициативата на кабинета. Като гледаме какви ги свърши Първанов на промоцията на кандидатурата си – тотално неглижиране на БСП и критики към кабинета, бихме си помислили същото.
Възможно е да се е случило най-лошото, което може да се случи на един политик – човекът толкова да си е повярвал, че да е решил: сам ще бия всички, нямам нужда от партии и партийци.
Каквото и да е обяснението, едно е сигурно – тази предизборна игра е доста ограничена като потенциал. Като всичко, което направи Първанов през последните два месеца.