Попай и Гаргамел правят политика

Имам лошо усещане, че живея в рисувано филмче на Хана и Барбара. Преди години масата българи имаха чувството, че безперспективно съществуват във високотехнологизирана матрица, в която ченгета и партийци създават паралелна реалност, наречена власт. Но откакто Бате Бойко Борисов – този Попай моряка на политическата ни сцена, възкреси образа на злия магьосник Гаргамел, приравнявайки го с Иван Костов, всичко си дойде на мястото.
Политиката в България стана анимация. За да потвърдят старата максима, че всичко е „хляб и зрелища“, комични образи помпат мускули, като веселят народонаселението.
Кметът Борисов например

не може да съществува без своя Гаргамел

Добрият се доказва чрез победи над лошия. Костов не може без своя Попай – за да растеш, трябва да мериш сили с най-рейтинговите играчи, не с някакви си декласирани десни.
Онзи ден Костов се заяде за охраната, която години наред стоеше пред дома на кмета на столичната ул. „Любен Каравелов“. Какво лошо има в това да бъде зачислена охрана на главния секретар на МВР и на столичния кмет, която между другото се полага по закон, не стана ясно. Борисов моментално отвърна, че щом ДСБ са против охраната му, значи желаят физическото му отстраняване. С което незнайно защо приравни Костов със сръбски бандит.
Вчера пък ДСБ реши да убива Бойко юридически, като се сети, че преди пет години е регистрирал фирми, от които не е излязъл. Бойко се разсмя и заплаши да се кандидатира за президент.
Какво се получава – противниците си разменят къси пасове. Подават си теми-топки, които са адски удобни за отиграване. С всеки изминал удар съперниците стават все по-силни, защото успяват да приковат вниманието на медиите, респективно – на обществото. Народът тръпне! Какво ще каже сега Костов на Бойко? Как ще отвърне Кмета на Командира?… Така, докато упражняват лексиката си и веселят народа,

анимационните герои трупат популярност

и се готвят за нов политически скок. Било то в президентски избори или в изяждане на малкото дясно другарче.
В тази взаимноизгодна игра най-много опит има Борисов. Защото той я играе отдавна и никога само с един съперник. В момента я играе и с Румен Овчаров – този почервенял Шрек в нарисувания ни свят. Началото на мача бе свирено при разправиите кой има повече заслуги за разкритията около бившия шеф на столичното парно Валентин Димитров. Овчаров вика: „Общината е виновна, а аз пръв назначих проверката!“; Борисов отвръща: „Ти го прикриваш, а аз пръв намерих дъвките, бонбонките и джакузито!“.
Може ли да се ориентирате в тази дребна махленска разправия? Истината е, че нито Овчаров, нито Борисов носят отговорност за назначаването на Валентин Димитров, тъй като „Топлофикация“ е общинско дружество и ръководството му бе назначено от… Стефан Софиянски. Истината е, че джетът и манекенката върху него са изключително дребен проблем в сравнение с милионите евро в личната сметка на Димитров, които бяха разкрити от…. австрийските спецслужби. С две думи – Борисов и Овчаров нямат никаква вина, нито пък заслуги по темата за голямата корупция в „Топлофикация“. Но какво от това? Мачът е друг. Важното е да се говори така, че да попаднеш чрез първите страници на вестниците в народното сърце.

Борисов играе в нарисувания свят

и трети мач – с премиера Сергей Станишев. То не бяха „дай ми 100 млн. лв.“, то не бяха – „дай ми площадка за боклука“… До скоро соцлидерът даваше вид на по-сдържан човек, но напоследък и той влезе във филмчето – почна да коментира ролята и значението на правителството в разбиването на топлофикационната корупция.
Веселбата е хубаво нещо. В нормалния свят обаче тя настава, след като се случи нещо добро – след успех, след празник. В анимационната реалност е точно обратното – веселбата идва без абсолютно никакъв повод – тя е смешна, защото е неочаквана. Смешната разправия за боклука всъщност не решава проблема с боклука, напротив – кофите за смет започнаха да преливат, капацитетът на площадките за балиране свърши, а нов терен така и не е намерен. Тупане в гърдите за „Топлофикация“ не решава нито един от проблемите с корупцията в общината – общинските фирми продължават да се управляват по същия непрозрачен начин, сметките за парно са повече от спорни, а топлинните счетоводители – все така безконтролни. Смърфовете даже не се дразнят от хиперактивността на Попай, а търпеливо изчакват суетата на генерала на надделее и той с облекчение да установи, че кметският стол вече е тесен за националния му рейтинг. И да зареже Гаргамел, за да се посвети на битка с някой Волдемор.
Все пак важното е да се прави разлика между разправиите в измисления свят и в жестоката реалност. Нали знаете – анимираните герои не умират, дори и да паднат отвисоко. В истинския свят има друга истина – разправиите по телевизора не пълнят хладилниците.