Пари за нищо

Няма нищо лошо в идеята на Йордан Цонев да се увеличат двойно парите, които държавата дава на по-големите политически партии. Да изтръскаме още 5-6 млн. лв. от бедната ни хазна и да ги вкараме в партийните каси. Абсолютно сериозно мисля така.
„Това е порочна практика. Откъде накъде безпартийни избиратели ще финансират с данъците си партийци“, викат едни. „Да си направят 100 лева членски внос и ще имат пари“, припяват други. Всички те очевидно се пропуснали дебата за партийното финансиране преди 6-7 години, когато кабинетът на Иван Костов отдели едно перо от бюджета за нуждите на скъпите ни партийци.
Държавното финансиране не е приумица на нашите партии. За да не се крадат, финансите на партиите трябва да бъдат контролирани. Хубаво е независим или държавен орган да следи разходите им, а количеството на приходите да е ясно лимитирано. Ако държавата е наясно колко пари влизат в партийните каси, тя по-ефективно би могла

да пресече всяка далавера

Затова в Германия се работеше на принципа „1 глас = 1 марка“. Във Великобритания и Швеция държавата също отпуска пари на партиите – повече на опозицията, по-малко на управляващите. В конституциите на най-голямата европейска страна – Германия, на най-старата демокрация – Гърция, и на европейската страна, която най-много прилича на нас – Португалия, е записано, че партиите се финансират от държавата. В страните от Бенелюкс държавата налива пари в партиите по време на предизборните кампании. Това порочна практика ли е?
Разбира се, няма лековерни хора, които да смятат, че въвеждането на държавната субсидия у нас е довело до по-голяма прозрачност на партийните финанси. Българската политическа действителност няма нищо общо с германската, та дори и с португалската. Проблемът е, че преди 6 години страната не мина към чисто държавно финансиране, а си остана със смесено – полудържавно-получастно, в което полето за корупция въобще не намаля. Държавата тук винаги е помагала на партиите – било то с пари, било то с партийни клубове или преференции по време на изборите, но в същото време същата тази държава винаги си е затваряла очите, за да могат партийците да

прибират безотчетни пари

от всевъзможни обръчи от фирми.
Какво става през последните години – просто партиите придобиха втори източник на доходи в лицето на държавата. В страната ни има само три големи партии, които имат собствени централи – ВМРО, Партията на българските жени и Движение „Оборище“, като последните две закупиха офисите си с парите от субсидията. А БСП и СДС отдавна мислят как да станат собственици на „Позитано“ 20 и „Раковски“ 134.
Сега държавата дава 5 млн. лв. на 7 парламентарни партии и коалиции. Едва ли някой се заблуждава – само за избори, и то само една партия, харчи далеч повече средства.
Разбира се, проблемът не се свежда до: „Дайте им повече държавни пари и пресечете нерегламентираните дарения, че да не крадат“. Първо – не може да се премине към чисто държавно финансиране, защото държавата не може да даде толкова много пари. Второ – действащият закон за политическите партии, в интерес на истината, е доста рестриктивен. По закон партиите не могат да получават анонимни дарения. Една фирма не може да им даде повече от 30 хил. на година. Дружества като „Топлофикация-София“ не могат да финансират политически партии. Никакви пари от изпълнители на договори за обществени поръчки не могат да влязат в партия. Васил Божков не може да финансира партии с печалбите от „Еврофутбол“, а обикновен симпатизант не може да даде повече от 10 хил. лв. на любимата си организация.
Законът наистина е рестриктивен и по-нататъшното ограничаване на партиите само би ги принудило да вграждат по-големи черни каси.
Разбира се, смесеното финансиране ще трябва да продължи. Затова

спасението може да се търси само в две посоки – контрол и прозрачност

Слава Богу, че европейците поставят тези условия пред членството ни, та политиците бързо да започнат да пишат промени в Закона за политическите партии, нов закон за лобизма, изменения в закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности…
Очевидно е, че се отива към по-засилен контрол върху финансите на партиите. То и няма как да е иначе, защото досега финансов контрол върху тях на практика не съществуваше. Никакъв. Сметната палата бе превърната в килер, който съхранява хвърчащите финансови отчети на партиите.
Няма нищо лошо в държавното финансиране на партиите. Преди да лансират обаче идеята за двойния скок на парите, от тройната коалиция трябваше да покажат истинско желание за борба с корупцията. Редно бе да създадат регистър на лобистите и успоредно с това да криминализират незаконното партийно финансиране. Това е важният сигнал, който политиците трябваше да дадат на избирателите и Европейския съюз. А дали ще прибират пет стотинки, 1.6 лв. или 3.2 лв. за глас – все тая. Пак няма да им стигат.