Мръсносиньо

В политиката почти всичко е позволено. Важно е да не се отклоняваш драстично от идентичността, която сам си избрал, да си лоялен към приятелите и да не заиграваш непозволено с опонентите. Още по-важно е да държиш на думата си. Ако прекрачиш тези прагове, падаш в очите на електората. Всички започват да гледат на теб като на долнопробен играч, непоследователен и безпринципен политик.
Вчера по обяд СДС бе на път да премине и тази ясна граница. През главите на ръководството на СДС мина идея – да оттеглят подкрепата за десния кандидат-президент Неделчо Беронов и заедно с ГЕРБ – неродената партия на Бойко Борисов, да потърсят друга писта към предстоящите избори.
Така сините се опитаха да вземат с мръсна синя газ недопустим завой в политиката. В последния момент нещо ги сепна, отправиха ултиматум към Костов – да спре съдебната атака срещу Борисов, и отложиха решението си.
Ако преди година, вместо да сядат на една маса с ДСБ,

разбитите авари бяха тръгнали на коалиция с Борисов,

всеки щеше да им влезе в положението – хората си търсят ракета-носител, която да ги върне в орбитата на сериозната политика. Но след като изпиха стотици кафета по време на десетки разговори в рамките на залинялата десница, след като се съгласиха да дадат картбланш на предложения от ДСБ Беронов, сините на „Раковски“ 134 нямаха никакво морално право да се въртят като пумпал в тясното дясно пространство. Защото и в политиката има морал. И в политиката, и в живота, когато си стиснеш ръцете с един човек, а зад гърба му преговаряш с друг, те обявяват за лицемер.
Оставете го Бойко Борисов! Както и да го погледнеш – той не е политик. Няма нито един видим белег, който да го причислява към т.нар. политически елит на страната. И точно затова от Борисов не може да се иска спазването на политически норми. Всички подозираха Бойко Борисов в договорка с Георги Първанов, пък той бил в договорка с Петър Стоянов. Но защо да го съдиш? Човекът играе играта така, както смята, че се играе. По неговите правила – „тоя мач няма да го играя“, „ще отида и ще ги бия“, „виж ги – защитниците лежат, вратар няма – как да не им вкараш?“
Бойко е лесно обясним субект. Сложно е да се обяснят маймунджулъците на десните.
Лошото е, когато политик като Петър Стоянов започне да играе антисистемно. Ти го мислиш за бракоразводен адвокат, той се оказа адвокат на Бойко Борисов. Това, което искал Борисов, звучало „човешко“; онова, което казал Борисов, било „оправдано“; това, което Борисов правел, щяло да доведе „до създаването на един голям десноцентристки блок“…
Не знам кога СДС смени позицията си към Борисов, но със сигурност преди 2-3 години

на „Раковски“ брояха Бойко за борче от антуража на царя.

Преди няколко месеца Валентин Василев искаше СДС да издигне Бойко за президент, а Стоянов викаше, че „това не е актуален въпрос за партията“. Сега Борисов е нарочен за последната преграда пред комунизма. Сега е качен на пиедестал и всеки е напрегнал слух да чуе какво ще измърмори. Ще се разсърди ли? Ще приеме ли среща? Ще подкрепи ли? По-унизително нещо от това – да седиш в ъгъла, да подсмърчаш и да чакаш Бойко да те погали по олисялата главица, едва ли се е случвало вдясно. Може би през септември 1994 г., когато плюха по Елка Костантинова, разреваха Софиянски и щяха да бият Савов… Не, не, днешната история е по-унизителна.
Жалко за СДС. Едно време, когато в СДС имаше

повече политика, отколкото политиканстване,

за сините гласуваха 2.2 млн. души. Сега кой ще гласува? За кого? За Беронов, който „Раковски“ 134 сравни с марионетка на Костов? За Бойко Борисов, който няма да бъде кандидат-президент? Или за Петър Стоянов, който се чуди с кого да яде кайсии?
Да, ясно е, че тази година никой в синьо не е поставял пред себе си сериозната цел – спечелване на избори. Ясно е, че целта е да се натрие носа на Иван Йорданов Костов. Ама струва ли си сериозни хора да се занимават с подобни глупости? Вместо да се съсредоточат и да атакуват Георги Първанов, който видимо прави грешки в кампанията си, десните взеха да рушат и малката къщичка, която вдигнаха заедно.
Жалко за Беронов. Всички дружно оклепаха стария човек. Костов го метна на амбразурата и си затрая. Бойко Борисов се направи на сфинкс, който задава някакви гатанки на нещастния Едип. ГЕРБ и СДС задружно сложиха знак на равенство между нежеланието да се месиш в дългогодишни личностни политически спорове и някое углавно престъпление от рода на – да убиеш майка си.
С две думи – филмът е толкова слаб, че със сигурност зрителите ще си тръгнат преди края