Късно е за скръб, рано е за еуфория

Избори като избори – смях и сълзи, суета и грим… И много тежка политическа неадекватност.
В нощта на изборите „блестеше“ десницата, чийто елит разчете резултатите по абсурден начин. Липсата на сериозна подкрепа за Неделчо Беронов накара анализатори да говорят за „загуба на демократичния процес…“ и да твърдят, че „България се срути…“ Фактът, че двама от всеки трима гласували предпочетоха Първанов, бе коментиран като: „Страната се колебае…“
Петър Стоянов отчете изборната загуба, но бодро рапортува за някакъв възход на СДС. Костов обеща да работи на местните избори догодина с останалите десни така добре, както работи на тези президентски избори. Пази Боже!
За пръв път ясно пролича, че сините началници схващат загубите не като повод за преосмисляне на десния проект и дясното лидерство, а като импулс за спорадични движения, целящи личното им оцеляване. Костов и Стоянов за пореден път убедиха, че за тях е важно да има едно ДСБ и едно СДС, които със своите 4-5% им гарантират места на пожизнени сенатори. Тук няма мисъл за десния избирател, който определено не е изчезнал като мамут в ледникова епоха. Никой даже не се опитва да му предложи уникална политика или силен мажоритарен кандидат. Самият факт, че Костов тълкува поредната загуба като нормална

част от политическия кръговрат,

че с лекота измести перспективата за щастливи изборни победи най-рано за края на десетилието, е отчайващо демобилизиращ за десния избирател.
Още по-отчайващото е, че 7 години след началото на кризата в дясното пространство лидерите му продължават да гледат дори на добронамерената критика като на хор от платени оплаквачи. Настояванията за промени все още действат на Костов и Стоянов като три кафета на екс – разтреперват се, вместо да се замислят. Прав е Димитър Абаджиев – електоратът вече гласува оставките и на Костов, и на Стоянов. Няма никакво значение дали ще ги подадат… Всъщност какво има да се коментира – всеки пети седесар вече убедено гласува за Първанов.

Резултатите очевидно зашеметиха и Сидеров

Социолози-гадатели и обикновени спекуланти помпаха самочувствието му до такава степен, че в един момент той повярва, че балканският национализъм може да бъде някаква алтернатива. Волен бе толкова замаян в нощта на изборите, че до последно не можа да реши на добро ченге ли да се прави или на лошо. Вярно е, той удвои резултата на „Атака“, но за тази глътка въздух спомогнаха отсъстващите от изборите либерали, дезорганизираните десни, неопределеният Бойко Борисов. Къде щеше да отиде протестният вот, ако столичният кмет бе кандидат? Как смятате, че ще се представи партията на местния вот догодина? Никак. Единственият успех, който предстои през близките години за „Атака“, е избирането на малкия Митко за евродепутат.
Сидеров, Костов и Стоянов със задружни усилия сложиха черта на дебата за евентуални предсрочни избори. Те направиха всичко възможно да закрепят тройната коалиция, да запазят статуквото.
Високият процент за Първанов обаче е на път

да хвърли в тежка заблуда и левицата

В изборната нощ не липсваха хора, които коментираха подкрепата за Първанов като грандиозен успех и за успешната му партия. Вляво цареше безпричинна еуфория. Ако се осланят на резултатите, социалистите могат да превърнат „Избори 2006“ в пикова точка от развитието си, след което неминуемо ще последва рязък спад. И 2006 г. да стане за левите това, което за десните бе 1997 г. – начало на едно безкрайно спускане надолу.
Истината е, че Първанов нямаше конкуренция. Ако Борисов, Симеон и човек на ДПС бяха влезли в надпреварата, той едва ли щеше да вземе и половината от сегашните гласове. Ако се огледа в електората на БСП, Първанов със сигурност ще види големия проблем – това е едно море от хора, които са си жива „Атака“ – без ксенофобския елемент, разбира се. Хора, които не са видели нищо добро от този преход. Очертава се огромна пропаст между ръководството на левите и електората им – и идейна, и поколенческа, и материална. Такава пропаст съществуваше в края на 90-те вдясно – лидерите се опитваха да християндемократизират избирателите, които едва свързваха двата края.
Тепърва ще се види

доколко Бойко Борисов игра неадекватно,

като пропусна кампанията. Той се самоопредели като десен, но очевидно губи от това, тъй като дясното в неделя бе синоним на загуба. Той започна война с червените, които днес са на върха. Той конкурира Сидеров в полето на популизма, но не е достатъчно радикален. Той загуби и безценно време. Борисов вероятно ще бъде част от 41-ия парламент, но може бързо да се превърне във фон – като този, в който днес са десните.
Тоталната липса на НДСВ на тези избори като че ли съхрани партията. Там глупости нямаше, тъй като никой не правеше нищо. Един Николай Василев се мотаеше напред-назад по сцената. НДСВ пропусна да се оваля в калта на тези избори и това може би ще е шансът на партията да се представи прилично на вота за евродепутати и на този за местни органи на властта.
Разбира се, има и други прочити на президентските избори. Смазващата подкрепа за Първанов, съчетана със зарязване на гнилото в политиката и игнориране на екзотичното, дава нов, може би последен шанс на политическия елит. Шанс да бъде доизградена европейска левица, да се появи смислена нова десница и модерен либерален център