Кей Ел – галактическият бар

Какви са първите ви асоциации при споменаването на Малайзия?
Тя е далеч – някъде в Югоизточна Азия, там някъде е върлувал Сандокан, сигурно е населена с малайци. По-любознателните сигурно ще се сетят за гигантските кули Петронас в столицата Куала Лумпур. Нелюбознателните ще се сетят също за кулите – поне покрай оня филм, в който участваше Шон Конъри… С две думи – нещо далечно и екзотично…
Всъщност Малайзия е раят на земята. Поглъщаща зеленина, но не дива, неорганизирана. Жега, но не повече от 30 градуса въпреки близостта на екватора. Влага, но в никакъв случай не разяждаща. Етническа пъстрота, но в същото време – спокойно и безопасно място.
Малайзия е достъпна за всеки. И за бедните, и за богатите. Куала Лумпур предлага подслон в луксозни хотели срещу 120 долара и в бунгала с нормални удобства срещу 10 долара.
Може би защото самата страна е такава – пъстър калейдоскоп от лукс и бедност. Американски небостъргачи край китайски пагоди, султани и индийски бродяги – всичко това е Кей Ел – Куала Лумпур. Градът на градините и огъня.
Всичките представи за дива азиатска екзотика биват тотално разрушени още на Субанг – свръхмодерното летище на Куала Лумпур, което бе построено преди 8-9 години за 3.5 млрд. долара. Следва втори шок – 50-те километра до центъра на столицата се преминават по магистрала, пред която немската А1 прилича на пътека в гората. На всичкото отгоре – движението по

шосетата е отляво, като в Лондон

Великобритания е владяла тази земя за около 50 години, но лондонското движение очевидно е останало за цял живот.
България е в Европа, Стария континент, центъра на цивилизацията. Всички представи за това кое е „краят на географията“ наистина се доразбиват при вида на кулите Петронас. Става дума за два небостъргача, собственост на национална петролна компания. Те трябва да се видят вечер, когато хиляди прожектори ги превръщат в мистичен мост към небето. Оформените като минарета 452-метрови кули бяха най-високата сграда в света от 1996 г., когато минаха „Сиърс Тауър“ в Чикаго, допреди две години, когато бе завършен небостъргачът „Тайпе 101“ в Тайван. Гледката от върха подвежда – всички сгради наоколо приличат на малки спретнати къщички.
Всъщност, ситито на Куала Лумпур – град, който по население е колкото София, представлява низ от небостъргачи, огромни магазини и първокласни заведения. Абсолютно американски даунтаун. Просто Петронас са два великана, изправени край десетки баскетболисти.
На пет мили от Петронас картината е съвсем различна. Кварталите на мюсюлманите, индусите и китайците са такива, каквито са в арабски, индийски или китайски град. Изключително различни. Джамии, будистки пагоди, конфуциански храмове, тамилски и индуистки светилища – цялата тази прелест се събира в рамките на няколко квадратни километра. Там, където луксът се смесва с традицията.
Как се е стигнало до тази етническа пъстрота – местните малайци са 57 на сто от населението, китайците вече са 33 процента, а индийците са около 10. Официалната религия е ислямът, но по тези ширини става дума за твърде

либерална негова разновидност

Алкохолът например се лее във всички султанатства. Носенето на фередже от жените не е задължително.
През 1957 г. няколко султанатства, разположени на полуостров Малака и на остров Калиматан, образуват независимата Малайска федерация. През 1965 г. федерацията е напусната от Сингапур. На всеки пет години начело на държавата застава един от регионалните султани – това прави Малайзия уникална страна в политическо отношение, тъй като никъде другаде в света монархическата длъжност не е изборна. Сега агонг (крал) на Малайзия е султанът на Перлис. Страната се управлява от една коалиция вече повече от четвърт век. През 70-те избухват етнически вълнения. Китайци срещу малайци, мюсюлмани срещу индуси и т. н. Накрая се помиряват, партиите им образуват коалиция, която управлява и до днес.

Нещо като Отечествен фронт

Има и други партии, но те още не са в състояние да се борят за първото място.
Малайзия е един от далекоизточните икономически тигри. Всъщност тя е главният местен тигър. Преди тридесет години страната тъне в бедност, изнася единствено олово, калай, графит, кокосови орехи и палмово масло.
Бумът идва с разработването на петролните находища. Вторият източник на богатство е туризмът – поне 6 млн. души посещават годишно само Куала Лумпур.
Но истинската причина за икономическия ръст на Малайзия е в друго – производството на електроника.
Малайзия е лидер в информационните технологии в тази част на света. Голяма част от компютърните гиганти на Япония, Корея и Китай изнесоха преди години производствата си в тази далечна страна. Сега Малайзия изнася стоки за $100 млрд. на година. Страната преживя тежко азиатската финансова криза от края на миналия век и малко след нас въведе валутен борд. Днес обаче само положителното салдо във външнотърговския стокообмен на страната е почти два пъти по-голямо от годишния ни износ. По-богати страни в региона са само Сингапур и Бруней.
Е, разбира се, освен евтини HD TV и PC-та, тук става дума и за една друга търговия. За да я почувствате, трябва просто да минете по „Петалинг“ – от нея започва китайският квартал на Кей Ел. Това е неутралната зона, в която се срещат търговците от всички религии. Това е като онзи галактически бар в „Междузвездни войни“, в който кротко обменят мисли представители на различни раси и видове.
Това е

световният рай на ментетата

Всичко струва 10 рингита. Това е 2 долара и половина. Или около 4 лева. Под „всичко“ се разбира: часовници „Ролекс“, „Радо“ и т. н., последните филми на DVD; „маркови“ очила, кожени чанти, плодове и т. н. Рай за западняка, който купува всичко на килограм.
Уникална улица. Като уникалната страна.