Какво да правим, като сме си българи?

ПЕШЕ ЦЕКОСКИ, МИЛЕ СПАХИЕСКИ
segabg.com
Три дни вестниците в Скопие информират за категоричното „неприфаќање на идејата за заедничко македонско-бугарско чествување на Илинден и на други празници, промовирана од премиерите на Македонија и на Бугарија Владо Бучковски и Сергеј Станишев“.

Бучковски не се допитал до историците за тази идея и те сега са му люто сърдити.

Учените недоволстват, защото не приемат да честват празници заедно с хора, които не признават македонския „јазик и идентитет“. Проблемът бе коментиран дори от президента Бранко Цървенковски, който също отрече осъществяването на съвместно честване на празника. Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, който се кани след месец да спечели парламентарните избори, също „ја отфрли идејата“.

Братя! Не бойте се

Идејата не е ваква, а е онаква. Идеята е македонският президент да присъства на честванията на Илинденско-Преображенското въстание в България, а българският президент Георги Първанов – на тържествата в Македония. Те ще бъдат гости, а не съорганизатори. Няма да има съвместни чествания. Споко.

Немой да тражите скриени намери! Просто искаме да хапнем, да пийнем и да попеем онея вехти песни за комити, на които ние им викаме „македонски“, а вие ги наричате „стари градски песни“ и ги изпълнявате на места, на които може да се осъществи „жива свирка“.

Щом искате да си белите платното

край Вардаро – обградени от албанци, притискани от сърби и гърци – няма проблем! На нас на баир лозе не ни трябва. Македония е романтична част от българската история. И там ще си остане – в историята. Ние можем и сами да си честваме Гоце и Даме.

Ние гледаме стриктно да спазваме заветите на Делчев, който написа на Никола Малешевски: „… но што да правиме, кога сме си Бугари и сите страдаме од една општа болест!“ Ние знаем коя е тази обща болест. Вие още не сте я осъзнали. Общата черта, за която говори Гоце, е разделението. „Отцепувањата и разцепувањата“. Разделение на всяко ниво. В нашите държави това е постоянен процес, а не исторически фрагмент. На Илинден може би трябва точно това да празнуваме.

Разделението, което ни символизира

Знаете ли защо Македония, в географски смисъл, се е освободила последна от турското робство? Ами защото в битката кой е по войвода от другите, сами са пазили устоите в умиращата империя. Поганците е трябвало само да гледат сеир. Седят си Осман и Хасан на баира и гледат как комитите се трепат в стил „ах, макя ти апталска, оти ми издаа четата“, пух, тряс…

Удивително е друго – как в Скопие все още не са разбрали какво мисли българинът за хората около Вардар. Ние не гледаме на македонеца като на обект за поробяване. „Охридското езеро – гребна база на Софийския университет“ е лаф, на който никой не гледа сериозно. За София македонците са хора, които малко комично, малко тромаво, се опитват да си направят държава, да си измислят история, да си напишат азбука. Но в това няма нищо лошо – нали всеки има право да се самоопредели.

По-малкият брат прави някакви бели

– голяма работа.

Македонците първо да се замислят защо официалното название на страната им все още е FYROM – Бивша югославска република Македония. Фиромци (или на английски – файромиънс). Бивша република на нещо, което не съществува.

Ако продължава да гледа в миналото, а не в бъдещето, Македония ще се разпадне „као меур од сапуница“. Не че такъв риск не съществува и пред България, но все пак София е мъдра – расте и не старее. И може би поради това братята от Вардар трябва да гледат повече насам. ВМРО поне би трябвало да знае – двама правят чета. Трети не ни трябва, защото ще имаме вече и предатели.

Гоце е светец, защото е мислел за делото, за идеята. Което означава – за бъдещето. Той не се е взирал в миналото и не е градил името си на базата на спорове със съвременници. Не го е интересувало дали четите се бият в Кавадарци, Крушево, Кичево, Свети Врач или Неврокоп. Въобще не е поставял въпроса на какъв език се говори в Пирин и в Галичица. А докато ние се дърлим кой на какъв език говори и чия е историята, така ще се изтощим, че в обозримо бъдеще официози в нашите страни ще бъдат вестници като „Коха диторе“ и „Йени булгаристанън вилаети газетиси“.

Затова, братя, бързо взимайте бугарски пасоши.