Докога ще издигаме паметници на живи хора?

Идеята да се направи класация на великите българи е добра. Особено днес, когато нацията ни тъне в бедност, бездуховност, нихилизъм и имаме огромна нужда от ценности, от примери, които да ни зареждат с вяра и енергия. След като комунизмът неглижира историята ни от пред деветосептемврийския период, и след като ние махнахме символите на тоталитаризма – паметници, петолъчки, сърпове и т.н., след като взривихме мавзолея и след като изчезнаха медните букви от бюстовете, на практика не остана нищо, което да напомня за героите и славната ни 1300-годишна история. Или поне да привлича туристите. Един приличен паметник бе вдигнат в столицата – на Св. София, и се намериха куп критици, които да попитат защо очите й приличат на дупки. През тези години много хора се опитваха да изкарат Левски обикновен убиец, да застрелят Вапцаров за втори път, да вдигнат паметник на башибозука на Шипка…
Отричането на идеята за подреждане на великите българи като ненужна и кощунствена не е добра позиция. Най-малкото, защото и в Англия, и в Америка, и в Германия подобни инициативи са доведени до успешен край.
Да, България е друга страна. Объркана. Страна, която знае кои са героите й, но

не е вдигнала пантеон за тях

Поне класация да направим…
Разбира се, възможно е да направим поредната гигантска глупост. Като онази – отпреди няколко години, когато във връзка с настъпването на милениума Петър Стоянов бе обявен за личност на столетието. А година по-късно загуби президентските избори.
Очевидно е, че и тогава, и сега тотално липсват критерии, по които да се класират достойните. Какво трябва да си направил за страната си, за да бъдеш обявен за велик? Да си спечелил едни избори – като Петър Стоянов и Георги Първанов? Да си вкарал хубав гол на Уелс като Трифон Иванов? Да си сготвил вкусна манджа като Ути Бъчваров? Да си изпял песен на митинг като Веселин Маринов? Това е нелепо, разбира се. Това е обидно както към паметта на Левски и Ботев, така и към идеята на самата класация. С цялата условност на определението – велик е само този, който е оставил трайна следа в историята на народа си.

Статутът „велик“ минава през дълго себедоказване

Не може вчера да си се появил пред обществото и днес да искаш да го оглавиш. Ами ако утре излезе, че си бил доносник на ДС? Ако така управляваш, че вдругиден те изпратят с камъни? Ако се окажеш плагиат? Ако днес победиш, а след това се зареди серия от загуби?
Затова мисля, че съвременниците ни, които са попаднали в това подреждане, трябва моментално да декларират, че не желаят да участват. Станишев, Сакскобургготски, Доган, Пирински, Желю Желев, Иван Костов, Петър Стоянов, Волен Сидеров нямат място в такава класация. Вероятно някой от тях ще остане в историята, но е абсурдно сега да бъде обявен за „велик“. По същата причина в тази класация не трябва да са изявени спортисти, културни дейци, кулинари.
Иначе се стига до абсурдната ситуация, в която Райна Княгиня стои редом до Росица Кирилова, Васил Найденов съжителства с Васил Петлешков, а Ахмед Доган и Вежди Рашидов правят компания на баба Тонка и Георги Бенковски.
Как може да бъде обявен за велик един съвременник, който дори

днес не може да събере 50 на сто обществено доверие?

Сините мразят червените, поп-певците гледат с ненавист чалгаджиите, всички вкупом не харесват политиците, а успехите в областта на културата и спорта май са по-скоро временни.
Подобни изследвания не бива да се правят сред 1262 случайни души. За да бъдат стойностни, те трябва да включат отговорите на колкото е възможно по-голяма и по-представителна част от обществото. Защото, ако питате 1262 фенове на ЦСКА, най-велик е Христо Стоичков. Какво ще отговорят феновете на „Левски“ също е ясно – Гунди, Гонзо, Кривия, Бабангида…
Но не това е целта на занятието. Целта е да се намерят великите, безспорните българи. Тези, на които ще издигнем паметник и чийто пример ще следваме.
Не надживяхме ли времето, в което се издигаха паметници на живи хора?