Градът-герой

Плевен е град, в който настоящето дълго и безуспешно – за добро или за лошо – се опитва да пребори историята.
Това е град герой, прославил се в петмесечните битки по време на Руско-Турската освободителна война през 1877-1878 г., когато в покрайнините на града загиват над 50 000 войници. „Падна Плевен! Ден велик!“, пише възторжен Вазов ден след като Осман Паша се предава през декември 1977 г. край река Вит на руско-румънската армия и по този начин предопределя изхода от войната.
Всичко в Плевен напомня тази история. Мъртвата долина и разположената над нея уникалната Панорама; храм-костница в центъра на града, която плевенчани наричат „мавзолея“; оградите на музеите, направени от дулата на оръдия и щиковете на пушки.
Разбира се, градът е съществувал и преди руснаците да го освободят от турско робство. Най-големият квартал на Плевен – „Сторгозия“, носи името на крепостта, която римляните вдигат тук през IV век сл. н.е. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от IV век,

втората по големина в България

след царската базилика в Плиска. След идването си по тези места в края на VI век и началото на VII век славяните възстановяват селището под името Каменец. След време било издигнато второ селище, а през 1266 г. те били обединени под името Плевен.
През XIX век Плевен е истинският културен център на Северна България. През 1825 г. тук отваря врати първото Светско училище, през 1840 г. Анастасия Димитрова отваря вратите на първото Девическо училище, а само година по-късно е открито и първото Мъжко училище. Именно тук през 1869 г. Васил Левски основава първия в страната революционен комитет.
Едно от местата, които не трябва да пропускате, ако сте в града, е Панорамата Плевенска епопея 1877, която описва реалистично битките от Руско-турската война с помощта на картини, пластики и други художествени прийоми. Отбийте се и в историческия музей – тук е събрана една от най-добрите и богатите експозиции в България, с фонд над 180 000 музейни ценности, сред които находки от римския град Улпия Ескус при с. Гиген и късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия.
Сега Плевен, с население около 148 000 души, е седмият по големина град в България. Плевенчани винаги са посрещали с явно неодобрение опитите да бъдат причислени към административна единица или район за планиране, чийто център е по-малко населено място, примерно Ловеч или Видин. След дълга борба бе решено магистрала „Хемус“ да мине почти на равно разстояние от Ловеч и Плевен. Алтернативният вариант бе да мине между Ловеч и Троян.
Плевен е образователен, културен и медицински център на Централна Северна България. Тук е родният дом на Северняшкия ансамбъл, драматичния театър „Иван Радоев“, галерията „Илия Бешков“, постоянната изложба-дарение „Светлин Русев“.
Градът се съживява, смятат местните, придобива все по-цивилизован облик – обособяват се градинки, поддържа се инфраструктурата, чистотата – за разлика от София – е на ниво.
В пешеходната зона в центъра са накацали множество китни кафенета, магазини, зелени площи и фонтани.
Големият проблем на града бе неработещата икономика. Преди 1989 г. в Плевен имаше поне десет големи предприятия. Начело на местната индустрия блестяха „Нефтохим“ и заводът за ядрени прибори. След кризата в началото на 90-те, бизнесът в Плевен сега е във видим подем. Започва строителството и на нов Винзавод, проектира се нова бирена фабрика, италианците от „Метехно“ стартират производството на сандвич-панели, британци купиха завод за стоманени профили, китайци съобщиха на премиера Станишев, че искат да инвестират в производството на пластмасови бутилки, а гръцкият консорциум „Титан“ купи големия местен циментов завод. Естествено и Плевен бе достигнат от манията „мол“ – местният огромен магазин ще бъде разположен върху 20 000 кв. м, но едва ли ще отвори врати по-рано от началото на 2009 г.
Почти няма свободни терени в Плевен, за да се отговори на интереса на инвеститорите, твърди кметът на града Найден Зеленогорски. Инвестициите за м. г. надминаха 250 млн. лв., от тях 170 милиона са вложени в строителството. Заради всичко това се налага спешно да се разшири промишлената зона на общината.
Важен момент за рестартирането на бизнеса в Плевен е изграждането на газопроводната мрежа от лицензираната за регион Мизия Черноморска технологична компания. Изградени са 14 км мрежа, в процес на включване в индустриалната зона на града са голям брой промишлени консуматори, а в IХ квартал започна присъединяването и на битови консуматори.
Разбира се,

какво е Плевен без Кайлъка?

Уникалният парк е разположен в живописен каньон на река Тученица с богата естествена и екзотична растителност. Тук, на най-високата точка, има ресторант, заобиколен от много дървета, а под него има язовир.
Историческите и природните забележителности правят Плевен привлекателно място за туризъм. Три са големите хотела – в централната градска част е „Ростов“, по-новият хотел „Балкан“ и четиризвездният хотел „Орбита Палас“ в Кайлъка.
Най-лошото нещо в Плевен е климатът. Градът е разположен в котловина и това води до задължителни аномалии – много топли лета и много студени зими. Всеки, който е служил в Школата за запасни офицери, би могъл да сподели наблюденията си за плевенското време.

–каре–
Плевен е родно място на такива световноизвестни български оперни певци като Катя Попова, Асен Селимски и Гена Димитрова, на художниците Илия Бешков и Светлин Русев. С града са свързани завинаги Емил Димитров, Григор Вачков, Георги Парцалев. В Плевен се провеждат и международен фестивал за млади оперни певци, фестивал на куклените театри и много национални и местни фестивали, състезания и празници.