Втората междусъюзническа война

Колко пъти се каня да мина през Букурещ и все не успявам. Няколко пъти го заобикалях, няколко пъти прелетях над него, но така и не зърнах Casa Poporului. А много ми се щеше да видя откъде Майкъл Джексън е извикал през 1999 г.: „Здравей, Будапеща“…
За какво ми е да гледам Букурещ? Веднъж се добрах с ферибот до Джурджу – пазарувах с левове, градът миришеше на въглища, имаше комари като малки лястовички – стигат ми толкова впечатления.
Всъщност истината е, че нищо не знаем за Румъния. Чували сте нещо от Джордже Енеску, гледали сте нещо по Еуджен Йонеску и толкоз. А и от година-две знаем, благодарение на Хайдучи, как да кажем „Любов под липите“ на румънски. Едно време имаше повече връзки –

„Нивея“ си разменяхме по пазарите,

случваше се някой да отиде до Синая, а всички гледахме филмите за инспектор Молдован. А те гледаха българска телевизия, щото режимът на Чаушеску бе бетер този на Тодор Живков.
Сега Румъния въобще не ни интересува. Да си седят в папушоя. И тях не ги интересува какво става на юг от реката. И затова втори мост на Дунав скоро няма да има. Всички сме вперили поглед на Запад, планираме европейското си бъдеще и по никакъв начин не искаме да се занимаваме с балканското си настояще и бедните си съседи. Искаме документалното ни присъединяване към ЕС някак си да смени и нашата идентичност. Не само да се събудим „европейци“, но и ако може на Нова година да се изместим географски от ръба на Европа.
И така – непознати и нелюбознателни, започнахме преди година някаква нездрава

надпревара по пътя към ЕС

Тук става въпрос за колективен манталитет, а не за конкуренция между две култури. Медиите в Букурещ се опитаха да повторят оная антибългарска кампания, която се разгаря след убийството на Стефан Стамболов през лятото на 1895 г. Тогава власите решават, че настава златно време храбрите куркани и доробанци да завладеят София. „Универсул“ пише статия под заглавие „Окупирането на България от нашата армия“ и това дава повод на Алеко Константинов да отвърне с един от най-хубавите си фейлетони. В интерес на истината, 18 години по-късно – по време на Междусъюзническата война, румънската конница стига до Враждебна и тогава не се смеем, а говорим за първа национална катастрофа…
Но стига история! Днес нашата преса гордо отвърна на удара. Забелязахте ли какво се изговори покрай мача между националите по футбол в Констанца – те са мамалигари; стадионът им бил малък и крив; от морето им духало; лягали си с кокошките – щото нямали ток; колелета карали, когато Стоичков карал мерцедес… За тях ние сме – зарзаватчии някакви, безсолен тюрлюгювеч.

Разказваха вицове за българи

Наричаха Ицо – дебелак, арогантен и недоделян. „Gazeta Sporturilor“ прочетете и всичко ще ви стане ясно. Само на „цигани“ не смеят да ни обидят, щото там са повече.
Преди известно време един колега – Ромулус Каплеску, бе написал в „Адевърул“ статия под заглавие „Румънци и българи в общ кюп“. И той жалеше съдбата, че ни е дарила с история, а не с подходяща география. Говореше за нещата, които ни свързват, за някаква „румънско-българска“ държава през XII век, за радушния прием, който дали на българските революционери през XIX век, за румънските войни, които оставиха костите си при Гривица. Статията бе издържана в стил – „абе, какво да правим, трябва да се търпим…“
Да се изтърпим – да, добре. Но преди всичко трябва ясно да осъзнаем кои сме и къде сме.
Всъщност разликите между България и Румъния са нищожни. Ние сме дълбоки европейски провинциалисти. Вижте какви са ни държавите, вижте колко можем, вижте дори как спорим. Неспасяеми сме. Нито хилядолетната ни история може да ни помогне, нито гениите на Стоичков и Джика Хаджи. „Ако продължим да живеем провинциално, ще се превърнем в европейска провинция“, казва евроминистър Меглена Кунева. Тя греши. Ние мно-о-го отдавна сме европейска провинция и

обикновени усилия няма да ни спасят

Разбира се, тук не става дума за софийската дефиниция на провинциалист, нито за френската – която е почти същата. В Европа не е пълно с богоизбрани давидови синове, там няма само джентълмени. Тук също се срещат хора, които не бият жена си след третата ракия и не псуват като каруцари по улицата.
Но на нас провинциализмът ни личи от километри. Провинциализмът на Балканите е адска смес от бедност и консерватизъм, безцелево съществуване във време на упадък на нравите, съчетано с тежка безпросветност.

Провинциализмът ни е убийствен

Той нанася всевъзможни поражения. Дори царят бе прав, когато ни уведоми, че мислим провинциално по Савойската афера – всеки, който смята, че един човек не може да преотстъпи на приятел своя самолет, мисли провинциално. Ние тук мислим в магарета и каруци. Те там мислят в самолети. Ние запълваме дупки, те мислят дали да дублират магистралите. Ние се дърляме със съседите, а западняците успеха да надживеят това веднага, след като се изклаха – още по времето на Шарл де Гол и Аденауер.
Европа вероятно ще ни приеме на 1 януари, но с предпазни клаузи. Хората абсолютно правилно

решиха да се защитят от нас

Страната ни е под европейските стандарти в областта на борбата срещу престъпността, корупцията и прането на пари, както и при разпределянето на селскостопанските и регионални фондове – ние това си го знаем. Румънците също не са цъфнали – като изключим по-добрия им PR по всички останали показатели са съпоставими с нас. Моля ви, Румъния била европейска страна?
Ясно е, че Европа прие предпазните клаузи, за да намери подходящо извинение пред европейските избиратели. Но това е просто следствие от дивия ни провинциализъм – ако бяхме като хората, нямаше да ни таксуват като „втора ръка“. Ще си седим на детските столчета в ъгъла на европейския дом. И това е голям успех за родния ни провинциалист.
Лошото е, че сега румънците ще кажат: „България ни дърпа назад“. Ние пък ще им напомним, че за нищо не стават, щото изпуснаха птичия грип. И традиционно се давят на края на Дунава – като на мача в Констанца… Да си взимат чаршафите и да тичат към Слънчев бряг…