Ако я нямаше Дупница, трябваше да я измислим!

Единственото нещо, което е организирано у нас, е организираната престъпност
Петьо Цеков
Един типичен филмов сценарий: малък град, в подножието на красива планина. Жителите на градчето живеят в страх, защото през ден някой от тях яде бой, газят го с мотор или го пърлят в хлебарска пещ. Лошите са бивши блюстители на реда, които са преминали от другата страна на закона. Местният шериф въобще не е чувал за тези работи. „Свободата на словото“ тук е условно понятие с пожелателен елемент. Въпреки че държавата се е освободила преди 16 години, демокрацията все още не е стигнала до този град. Бандитите дават пари на политиците, за да могат те да печелят избори. Политиците връчват медали на бандитите и разпъват над тях голям политически чадър. Постепенно мутрите порастват и стигат до по-големия град – те вече въобще не са квартални рекетьорчета.
Не става дума за Дупница. Това е сценарий, който се развива

във всеки един български град

И в Плевен, и в Кюстендил, и в Копривщица, и в Поморие… Има една мутра, която събира рекета по магазините в центъра; има един, дето се занимава с наркотиците; има трети, който върти нощните заведения… Всички ги знаят, всички пасуват.
Дупница е друга история. Този град май се оказа единственото място в България, в което битува някаква форма на гражданско общество. Протестите на хората предизвикаха онова заседание на Общинския съвет в четвъртък, което заклейми престъпността.
Неузряло, организирано отново с помощ от страна на политиците, но все пак реално гражданско общество. Дупница бе първа на барикадите през зимата на нашето недоволство, сега отново е първа. Другите спят. Може във всички шивашки цехове в Южна България да има проблеми, но само думата на работничките от „Еврошус“ в Дупница се чу, нали? Другите – всички ние, заради инерцията от тоталитаризма ли, заради някакъв специфичен роден ген ли, правят това, което винаги са правили –

псуват под юргана

и си го изкарват на жената. Най-много да изокат по някой интернет форум.
Глупаво е да се сравняваме с останалия свят. Не е нужно. Всеки знае как отделна гилдия защитава личните си интереси в западните държави. Всеки е виждал, поне по телевизията, какво правят студентите във Франция, миньорите в Германия или авиопревозвачите в Италия, когато имат проблем. Защитават се – от работодателите, от държавата, от всеки. Нищо по-нормално няма от това. Тук гражданско общество няма. То и в Латинска Америка няма, но поне там има партизанско движение, бе казал преди време мъдър читател на „Сега“. То и в Мексико има село Икскатлан, където върлуват потисници, но все ще се появи някоя великолепна седморка, която ще реши проблема.
А гражданското общество е жизнено необходимо поне поради една причина – защото ни е слаба държавата. И тук сме безсилни. Имаме два тъмни изхода – или да сменим държавата, или да чакаме търпеливо появата на някой политик, който може да реши поне един приоритетен за страната проблем бързо и без да мрънка. Не, не ми обяснявайте приказки от рода на: „Нали ние избираме политиците.“ Кой по-точно политик си избрал ти? Или изобщо не си гласувал, или си подкрепил подредена незнайно как и от кого партийна листа.
Затова търсим с лупа всяка проява на обществено съзнание. Затова

едно канапе, поставено в дупка на шосе

в краен квартал на София – тих и анонимен протест срещу безумието, наречено пътна мрежа – е снимка, която трябва да попадне по първите страници на вестниците. Затова историята на онзи разградчанин, който сам залови и върза на централния площад поредния апаш, или историята на съдийката, която сама отиде да провери дали укриващият се подсъдим наистина е болен, трябва да бъдат разказани. Защото ако няма пример за протест, нещата ще си продължат все така – ние ще си мърморим под юргана, а те ще крадат пари от нашите данъци, за да си правят перлена вана в общинския офис, барбекю в музея и т.н.
На нас ни трябват примери. Дори и да я нямаше Дупница, трябваше да я измислим. Да набедим едни хора за герои.

Не за да замажем очите на ЕС.

Този пример е необходим само и единствено на нас. Очите на Европа трудно се замазват. Дори и Румен Петков да се намеси бързо и решително в скандала „Дупница“.
Без примери, без действащо гражданско общество, ще си останем обикновено население, обитаващото граничните райони на Европа.
16 години говорим едно и също. 16 горко окайваме липсата на гражданско общество. В същото време единственото нещо, което наистина е организирано у нас, е организираната престъпност. Доказателства? Половината от населението на страната е пенсионерско, а на пенсионерските митинги се събират по 100 души. Хиляди са болните, които имат проблем със здравната система, а на протестите излизат десетина. Дупки по пътя – псуваш и ги подминаваш. Цените на тока, водата, парното летят – изключваш всичко и продължаваш.
Защо?