Страната на утринната свежест

Така и не разбрах защо корейците наричат родината си Чосон – „Страна на утринната свежест“. В ранните януарски утрини по улиците на 13 милионния Сеул вече е пълно с придвидливи хора с маски от марли, които смятат, че така ще се предпазят от настъпващия смог. Вероятно лиричното име е било избрано не само заради династията със същото име, която е управлявала страната в продължение на 6 века, а и като контрапункт на японската „Страна на изгряващото слънце“ или на китайската „Поднебесна империя“. Това е съдбата на Корея: да се бори за уникалността си притисната между два велики съседа – Япония и Китай, и наблюдавана зорко от две още по-велики страни – Русия и САЩ. Република Корея се справя чудесно с тази трудна задача, въпреки още едно препятствие – на практика полуостровната страна няма връзка с континента заради демилитаризираната зона между Севера и Юга по 38-ия паралел.
––-
Сблъсъкът с уникалността на Южна Корея започва още от новото международно летище на Сеул, което всъщност се намира на 62 км от града – край крайбрежния град Инчон. Супермодерното летище бе изградено върху изкуствен остров заради Световното първенство по футбол през 2002 г. Сега Инчон приема полетите от чужбина и карго товарите и е един от възловите аеропорти в Далечния изток.
Милионният Инчон прелива в Сеул, за да оформи един от най-големите мегаполиси в света. Безкраен низ от сгради, хора и автомобили. Море от магистрали, шум и мирис.
Столицата на Корея – Сеул, е изградена около един хълм – Намсан (Южната планина). В подножието му се намира дипломатическия квартал – Ханам-донг, в който е и българската мисия, както и един от забележителните търговски квартали – Итеуон. В близост се намира и най-голямата американска база в Южна Корея – Йонгсан.

Въпреки, че Южната планина е чудесен ориентир

и Сеул е разделен от широката близо километър река Хан, градът е труден за ориентиране. Всъщност, Сеул е град без център. Намсан е само зона за отдих и туристическа атракция заради огромната телевизионна кула, която покрива със сигнал територия, върху която живеят половината от 49-милионното население на Корея. За център условно се приема площадът пред кметството на Сеул – традиционно място за известните южнокорейски студентски протести.
Сеул е нов град. На практика столицата на Южна Корея е разрушена по време на японската окупация и довършена по време на Корейската война, когато Северът превзема Юга преди да се намесят американците. Гидовете, които развеждат туристи из дворцовия комплекс в Сеул, с гордост обясняват, че той е по-стар от Забранения град в Пекин, но отдалеч си личи, че пред вас е просто една възстановка на несъществуващ оригинал. Корея гради миналото си. Но по-същественото е, че Корея гради с изключително бързи темпове и бъдещето. Още на летище Инчон се уверяваш, че твоят GSM няма да проработи в Корея. Страната е толкова напред в технологиите, че използва само мобилни телефони от трето поколение – от тези, дето могат да предават не само текст и музика, но и видео. Вече хващат и телевизия.

Флагман на технологичната революция е „Самсунг електроникс“

Компанията, създадена преди 40 години, днес върти два пъти повече пари, отколкото цялата българска държава. Освен TFT монитори, DVD-та, камери, фотоапарати, хладилници, печки, климатици и т. н. „Самсунг“ строи болници, увеселителни паркове, конгресни сгради.
„Самсунг“ строи дори и машини за кимчи – уникалната местна салата от кисело зеле и пилешко месо, която е част от почти всички блюда. Разбира се – лютиви блюда. Разбира се – ухаещи блюда. Разбира се, „лютиви“ и „ухаещи“ не са точни думи. Корейската люта манджа направо изгаря нетренирания организъм, а ароматът на сурова риба, водорасли, чесън, ряпа и подправки може да ви довърши. Миризмата е най-силна сутрин, когато милионите корейци тръгват към работа след като са хапнали нещо с чесън и кимчи. Съпругите им – обикновено домакини, са станали рано – около 5 часа сутринта, за да сготвят. (Тук не става дума за съжаление – просто така са свикнали хората. Плюс това корейската съпруга има абсолютно законовото основание да поиска от работодателя на съпруга си да превежда заплатата му в нейна банкова сметка). Важно е не в колко са станали съпругите – важно е кимчи. „Ароматът“ е всепоглъщаш и вечер, когато заработят с пълна сила и десетките ресторантчета в Итеуон, в които готвачите правят манджата директно върху масата.

Важно е и „соджу“ – 25-градусова корейска ракия,

която за европееца е лек аператив, но за местните е скоросмъртница. Затова и призивът „конбе“ (до дъно) е предизвикателство само за корейците.
Над 80 на сто от населението на Корея живее в градовете. Както и тук, така и там – гражданите обитават еднотипни блокове. Разликата е в това, че тук са 8-етажни панелки, а там – 20-30 етажни билдинги, които обикновено образуват каре около детска площадка. Интересното на южнокорейските блокове е това, че стълбищата им са външни. Във входа има асансьор, но няма стълбище – то е отстрани, на фасадата.
Разбира се, корейците имат и други поводи за гордост и те не са само „Хюндай“, „Деу“, „Киа“ и LG. Корея, например, е на едни от първите места в света в автомобило- и корабостроене. 99 процента от автомобилите в Корея са корейски, разбира се. Има едно набиващо се на очи изключение, когато става дума за МПС-та – сеулските полицаи карат „Харлей Дейвидсън“.
Друга интересна особеност на Корея, е че тя е християнска страна. Последователите на Исус са повече от тези на Буда. В нощен Сеул се открояват маркираните с червени неонови лампи кръстове на храмовете.

За Южна Корея има една болна тема и това е Северна Корея

Това не е тема табу, но не е повод за разговори. Сеул на практика се намира на 40 км от границата със Северна Корея. Столицата на Юга гради третия ринг на околовръстното си шосе, което по план трябва да минава на 60 км от центъра. По обясними причини третият ринг няма как да минава на такова разстояние в северна посока. За Корея Северът е комунизъм, но не е враг. В Сеул не искат да воюват дори и с думи с Пхенян. Югът е готов дори да се опълчи на благодетеля САЩ, ако чуе, че Вашингтон критикува непремерено Севера. Дори на официално равнище вече се чуват гласове за изтегляне на американските бази от полуострова. В Сеул предпочитат да мислят за евентуално обединение като за реалност, а не като за невъзможна мисия.
Всичко това – историята и бъдещето, храната и технологиите, природата и хората, правят онова, което в света доби известност като: „Чудото на реката Хан“.