Малайзия е късче от рая

Малайзия очарова с пъстротата си. Гледаш мюсюлманка с фередже. До нея едър китаец, който продава пиратски DVD. Там има индийци, които пържат пилета на улицата, а отсреща малайци. Пъстрота от етноси, религии, цветове и мирис.
Шокът поваля всеки чужденец, тръгнал към Малайзия с презумпцията, че Куала Лумпур е селище на края на географията. Самолетът каца на 50 км от столицата – на летище Субанг, което е построено преди 7 години за 3.5 млрд. долара. Огромно летище, в което работят 25 000 души.
Следващ шок – ляво движение по магистралата. Великобритания е владяла тази земя за около 50 години, но лондонското движение очевидно е останало за цял живот.
Всъщност,

истинският шок идва с кулите „Петронас“

Собствеността на местната национална петролна компания наистина е импозантна гледка. Най-вече нощем, когато меките светлини я превръщат в магичен мост към небето. Оформените като минарета 452-метрови кули бяха най-високата сграда на света от 1996 г., когато минаха „Сиърс Тауър“ в Чикаго, до миналата година, когато бе завършен небостъргачът „Тайпе 101“ в Тайван.
Всъщност, ситито на Куала Лумпур – град, който по население е колкото София, представлява низ от небостъргачи, огромни магазини и първокласни заведения. Абсолютно американски даунтаун. Покрайнините на столицата обаче контрастират. Кварталите на мюсюлманите, индусите и китайците са такива, каквито са в арабски, индийски или китайски град. Изключително различни. Джамии, будистки пагоди, конфуциански храмове, тамилски и индуистки светилища – цялата тази прелест се събира в рамките на няколко квадратни километра. Там, където луксът се смесва с традицията.
Преобладават малайците – 57 на сто, но китайците вече са 33 процента, а индийците са около 10. Официалната религия е ислямът, но по тези ширини става дума за твърде либерална негова разновидност. Алкохолът, например, се лее във всички султанатства. Носенето на фередже от жените не е задължително.
Граничната зона между различните религии е улица „Петалинг“. На тази неутрална зона, от която стартира китайският квартал на Куала Лумпур, се намира

световният рай на ментетата

Всичко струва 10 рингита. Това е 2 долара и половина. Или около 4 лева. Под всичко се разбира: часовници „Ролекс“, „Радо“ и т. н.; последните филми на DVD от рода на „Александър Велики“; „маркови“ очила, кожени чанти; плодове и т. н. Рай за западняка, който купува всичко на килограм.
Уникална улица. Като уникалната страна.
Малайзия наистина е уникат. Например, тя е единствената страна в света, която избира краля си. През 1957 г. няколко султанатства, разположени на полуостров Малака и на остров Калиматан, образуват независимата Малайската федерация. През 1965 г. федерацията е напусната от Сингапур. На всеки пет години начело на държавата застава един от регионалните султани. Сега агонг (крал) на Малайзия е султанът на Перлис. Страната се управлява от една коалиция вече повече от четвърт век. През 70-те избухват етнически вълнения. Китайци срещу малайци, мюсюлмани срещу индуси и т. н. Накрая се помиряват, партиите им образуват коалиция, която управлява и до днес. Нещо като Отечествен фронт. Има и други партии, но те още не са в състояние да се борят за първото място.
Сега Малайзия е далекоизточен икономически тигър. Преди тридесет години тя беше бедна азиатска държава, която изнасяше олово, калай, графит, кокосови орехи и палмово масло.
Един от отговорите на икономическия малайски бум се крие в петрола. Вторият източник на богатство е туризмът. Интересно е, че нито първият, нито вторият източник не могат да се мерят с

истинската златна мина за Малайзия –

производството на електроника. Малайзия е лидер и на информационните технологии в тази част на света. Голяма част от компютърните гиганти на Япония, Корея и Китай изнесоха производствата си в тази далечна страна. Сега Малайзия изнася стоки за $100 млрд. на година. Страната преживя тежко азиатската финансова криза от края на миналия век и малко след нас въведе валутен борд. Днес обаче само положителното салдо във външнотърговския стокообмен на страната е почти два пъти по-голямо от годишния ни износ. По-богати страни в региона са само Сингапур и Бруней.
Не е странно, че този пъстър калейдоскоп превръща Малайзия в желана туристическа дестинация. Въпреки, че е на няколко градуса северно от екватора, Куала Лумпур привлича 6 милиона туристи годишно, които се настаняват в свръхлуксозни хотели срещу 120 долара или прилични бунгала срещу 10-20 долара. Бонус за страната е фактът, че средните температури през цялата година са около 30 градуса.