Да разлаеш опозицията II

ЙОАНА ГЪНДОВСКА,
ПЕТЬО ЦЕКОВ

След успешната репетиция покрай отстраняването на косвената жертва – парламентарния шеф Огнян Герджиков, сдружената опозиция е пред прага на същинското представление – детронирането на царя.
Дали след битката шареният сговор ще спечели и войната – това е въпрос за врачки и социолози. Само те знаят как ще гласува Надка Пангарова, дали някой депутат няма да бъде блокиран от снеговете в избирателния район, дали друг няма да се катурне тежко болен в последния момент.
Засега везните тежат към опозицията. Хората на НДСВ в правителството и парламента успяха да удивят всички с неадекватните си ходове – бягство от парламентарен контрол, саботиране на пленарната зала и безпочвени твърдения от типа на „не може ОФ правителство да подпише влизането ни в ЕС“.
НДСВ удиви с грешна самопреценка. Сакскобургготски, министрите и депутатите му разбраха, че са от губещата страна, едва минути преди гласуването на оставката на Герджиков. И в паниката си в 12 без 5 се хвърлиха да ухажват „мравките“ от „Оборище“.

Царят вече не владее положението

Той остана без козове. За да не влезе в историята като първия премиер, свален от пост след вот на недоверие, той може да направи само едно – да изпревари гласуването и сам да подаде оставка. Разбира се, може да си седи кротко и да чака чудо.
Впрочем скоротечното развитие на парламентарната криза изненада и опозицията. След онзи злополучен петък, когато се разбра, че с Шулева на шията кабинетът няма да издържи натиска, опозицията се превърна в заложник на собствената си игра. Игра, която трябва да играеш докрай. Прав е Костов, когато казва, че ако някоя от петте партии се откаже от играта сега, ще се сблъска с висока скорост в бетонна стена. Затова всякакви предположения, че някой от опозиционните заговорници ще предаде четата, са безпочвени. Защо? Защото понякога политиката не е дребни задкулисни сметки, а просто политика.
И тъй като събитията изпреварват плановете на антицаристите, големият въпрос е

какво ще правят след евентуален успешен вот на недоверие

Едно е БСП и СДС да бутнат Симеон. Съвсем друго е сини и червени да правят заедно правителство. Идеята 5 толкова различни парламентарни групи да седнат и да напишат експертен кабинет е, меко казано, екзотична. Осъществяването й не е толкова просто, колкото си мисли Кошлуков: „Да се нахвърлят някои министри на едно листче.“
Това правителство не може да бъде с мандата на Коалиция за България, ОДС, СДС и Новото време. Единственият компромисен мандатоносител е Народен съюз. Кабинетът не може да бъде просто „експертен“, защото не може просто да повтори правителството на Любен Беров. Сигурно може да се намери удовлетворяваща всички претенции фигура, която да се съгласи да стане министър-председател за 3-4 месеца. Но могат ли пет големи партии

да намерят толкова компромисни фигури,

че да подредят цял Министерски съвет?
На партиите такъв кабинет не им трябва. Временното правителство е излишна грижа за БСП. Социалистите чакат четиригодишна власт, а не четиримесечна. През последните дни те търпят и загуби – например окончателно зачеркнаха НДСВ като потенциален партньор след изборите.
Заради включването си в атаката срещу царя СДС навлиза в криза. Сините пак не са единни – Никола Николов защити Шулева, а експрезидентът Петър Стоянов ясно рече: „СДС не бива да влиза в правителство с другите опозиционни партии.“
Костов също няма никаква сметка от участие в общо правителство. Вижте лексиката му: „Трябва да бъде потърсена отговорност за действията на сега управляващото мнозинство, най-вече за приватизационни сделки, връщането и подаряването на имоти.“ Костов не гради. Играта му ще завърши с превземането на Врана. За него, както и за другите бунтари важното е царят да падне. Тогава може да завърши революцията на жълтите плочки.
Новото време също няма никаква полза от продължаването на кризата. Истина е, че Кошлуков и Севлиевски се справят добре, но след още една победа може да се наложи да разформироват партията си. Кой е коалиционен партньор на Новото време? С НДСВ и ДПС не може да ходят на избори, с Костов и Станишев – изключено. Или ще трябва да влязат самостоятелно в парламента, или ще трябва да станат 12-ата присъдружна партия на СДС.
Всички твърдят, че не трябва да има служебно правителство, но никой не иска да участва пряко в някакъв временен, експертен кабинет. Така стоят нещата и с парламентарните избори – всички ги искат, но в същото време се страхуват от тях. Разлаяна опозиция има, но светлина в тунела – не.
Да, за разлика от края на Виденов и на Костов този път властта си тръгва без народен натиск. Политическата криза не поражда обществена. И това е чудесно.