Чардашът на будапещенската петорка

Чардашът е унгарски танц, който се състои от две контрастни части – бавна меланхолична интродукция и истински танц – бърз и огнен. Всяка част завършва със свободна импровизация по основния мотив.
Българската десница се състои от неустановен на брой части – темпото при едни от тях е анданте, при други – алегро, но всички без изключение разчитат на импровизацията и това ги сродява с чардаша.
Днес пет наши партии – СДС, ССД, БЗНС-НС, ДП и ДСБ на Иван Костов, започват преговори за бъдещето на българската десницата в столицата на Унгария Будапеща. Така да се каже, десните ще учат чардаш на място. Срещата е историческа – това е първата сгледа на седесари, свободни демократи и костовисти след последните свлачища в синята партия през 2001 г. и 2004 г. Провежда се в Будапеща, защото „мироопазващите сили“ на Европейската народна партия правилно прецениха, че не могат да организират подобна среща в София, а само на неутрален терен.

Преговори на български политици в чужбина

– този филм не е нов. Възраждането на поствиденовия социализъм стартира през август 1998 г. от т. нар. „солунска четворка“.
В Каденабия, край бреговете на Лаго ди Комо, през ноември 1996 г. бе създадена коалицията, която управлява България 4 години – Обединените демократични сили. Дълго време китното италианско градче се схващаше като Меката на българската християндемокрация, но след четвъртата среща – преди президентските избори през 2001 г., магията престана да действа – Софиянски се отцепи, а Бакърджиев нарече Йордан Соколов интригантка и малко по-късно стана радикал.
Точно в този сюблимен момент на европейските християндемократи им писна и решиха повече да не правят Каденабии. В доклад на регионалното бюро на немската фондация „Конрад Аденауер“ от 2002 г. за края на италианската сага се изтъкваха някакви финансови причини, но май основният довод бе „субективни недостатъци в средите на демократичните сили“. Така пишеше в доклада.
Макар че будапещенската петорка все пак ще се събере в хотел „Меркюр Буда“, отсега е ясно, че разговорите просто ще потвърдят „субективните недостатъци“. Европейските десни искат в София да има стабилни и обединени партии, които да победят на предстоящите през август 2005 г. редовни парламентарни избори и да управляват тогава, когато България влезе в Европейския съюз. Българските десни обаче не трепват пред идващата червена лавина. Те са заети с много по-интересно занимание –

всеки се стреми да омаскари събратята си

и да се изкара лидер в дясното политическо пространство.
Иван Костов отива в Будапеща, но не като участник, а като слушател. Той декларира, че няма да подпише какъвто и да е общ документ с останалите играчи. Въпреки че този предполагаем краен общ документ вероятно ще призове за толерантна кампания в десния стан и ще очертае основните опоненти. Проблемът е, че Костов брои Надежда Михайлова за непоследователна демократка, подозира демократите на Праматарски във връзки с кофти бизнесмени, получава ортикарии при споменаването на името на Софиянски, знае, че земеделците завиват към свободните демократи, и винаги е чувствал себе си като кота 0, от която започва всичко. Костов отива в Будапеща просто за да покаже, че непроходилата му партия иска да е член на семейството на ЕНП. Да маркира и тази територия.
Само че пред вратата на ЕНП стои Надежда Михайлова, която е зам.-председател там. Вероятно тя ще попита още тази сутрин какво прави в Будапеща този човек – Иван Костов, който основа партия преди пет дни и е на стотици километри от мястото в консервативния отсек на ЕНП. Онзи ден Надежда отказа среща с Костов, като ясно му даде да разбере – в ЕНП тя е домакин, а той е гост. Нейният колега зам.-председателят на ЕНП Вим ван Велцен организира срещата, тя получаваше подкрепа от него няколко пъти през месеците, когато Костов тръгна да излиза от СДС. Казано директно –

Надежда ще се опита да изгони Костов

от унгарска територия.
БЗНС-НС на Анастасия Мозер и ДП на Александър Праматарски също са партии, членки на ЕНП. Но в Будапеща те ще затвърдят отново и отново, че такова животно като тяхната коалиция Народен съюз не съществува. Земеделците ще покажат, че са част от втората дясна писта със Софиянски и ВМРО, а малката, но бойка партия ДП отново ще демонстрира пластичност във възгледите си и ще продължи завоя към ДСБ на Костов.
Заради всичко това будапещенската петорка може да се консолидира до тройка и там да замре. ЕНП не може да ни обедини десницата, защото, както казва Анастасия Мозер: „Някои тръгнаха с рогата към Будапеща.“