Филип Димитров: Костов има чувство за вина

0

– Г-н Димитров, това ли е най-трудният период, който СДС преживява от създаването на организацията през декември 1989 г.?
– Със сигурност един от най-трудните.
– При ясно очерталия се през последните няколко месеца „двуполюсен модел в СДС“ как бихте могли да убедите хората, че Надежда Михайлова, вие и Петър Стоянов стоите от правилната страна на реката?
– Не мисля, че има двуполюсен модел в СДС, нито че попадам в някаква група. Аз не само че виждам не само полюси, но не виждам и политически различия. Чух три неща:
Първо, че е лошо да се търси коалиция с хора, напуснали СДС, защото били помияри. Иван направи коалиция със Стефан Савов. Ако Иван напусне СДС, аз ще настоявам за коалиция с него.
Второ, че СДС нямало политика. Искаше ми се да чуя политиката, която предлага Иван Костов на Национален съвет, в парламентарната група, на конференцията или извън нея. Не чух от никого за никаква политика.
Трето, че СДС начело с Надежда няма как да спечели избори. За съжаление СДС ги загуби и с Иван – при това губейки почти половин милион гласа спрямо загубата ни от 1994 г.
– Смятате ли, че разделите в СДС са кармично заложени? Как си обяснявате този низ от изключвания, напускания, създаване на нови партии в дясното на фона на демонстрираната монолитност в партии като ДПС, БСП и др.
– Ясно е, че преходът се оказа по-труден, а самите ние – човешки по-уязвими, отколкото всеки предполагаше. Мисля, че това е естественото. Що се отнася до монолитните формации, там аз не съм специалист.
– Имате ли усещане, че споровете в СДС помагат на левицата да спечели следващите парламентарни избори? Смятате ли, че понякога тази помощ е целенасочена, а не плод на некомпетентност?
– Вън от съмнение е, че когато двама или трима се карат, някой друг печели. Понякога се чудя защо моите колеги не го разбират. Но не мисля, че това е преднамерено. Неовладени страсти сме виждали и в други държави и не само съседни. Но нека не бързаме с прогнозите. Ако след няколко мъчителни месеца разумът се завърне при нас, възможностите за успех няма да са изчезнали.
– Евентуалното създаване на нова партия от Иван Костов помага ли за изясняването на позициите в дясното? Виждате ли различни визии за България в позициите, представлявани от Надежда Михайлова и Иван Костов?
– Вече ви казах, че не виждам съществени разлики.
– Споделяте ли мнението, че в елита на СДС в периода 1997-2003 г. попаднаха много „немажоритарни“ хора?
– Това, което се вижда и с просто око, е, че нова генерация политици не се е заявила достатъчно убедително. Но според мен това се дължи не на липсата на хора, а на липсата на достатъчно възможности за изява на самостойни фигури през последните шест години.
– Кога СДС ще бъде готов с нова политическа платформа и алтернативна програма за управление на страната? Работи ли се по тях и какви акценти бихте искали да видите в тези политически документи?
– Ще видите приоритетите ни в документите на конференцията. Важното според мен е те да звучат конкретно и по тях да може да се действа, а не само да се говори.
– Смятате ли, че СДС бе в застой през последните 2 години и на какво отдавате това – на вътрешните конфликти, на липсата на идеи, на тежкото опозиционност?
– Причините бяха три: недоизживяната нарцистична рана от загубата на изборите през 2001 г. и развилата се във връзка с нея склонност към заклинания; сковаността на партията, водеща до неспособност да даде достатъчно ясни знаци, които да надмогнат разочарованията и недоверието, възникнали у много хора; „тежката опозиционна ситуация“, на партия, която хем иска да тика управляващите към европейските ни и атлантически приоритети, хем, за да е „ярка опозиция“, непрестанно гласува заедно с основния си противник – бившата компартия.
– Бихте ли призовали всички седесари, които през тези 15 години бяха изгонени или сами напуснаха СДС, но не се присъединиха към друга партия, да се върнат в структурите?
– Правил съм го, призовавам ги и сега.
– Защо предложихте да отпаднат наказанията от партийния устав?
– Защото са глупави и унизителни и напомнят за комунистическите партии. Партиите не са началнически структури, за да се наказваме.
– Смятате ли, че 14-ата национална конференция и евентуалното създаване на нова партия „Костов“ решават проблеми, а не създават нови?
– Конференцията беше неизбежна след атаката срещу легитимността на всички органи на СДС. От друга страна, настойчивото изискване да се повтаря колко успешно е било правителството на Иван Костов – което, Бога ми, беше успешно – разкрива някакво неизживяно чувство за вина. Оттам нататък естествено възникват маса нови проблеми. Надявам се да ги решим разумно.
– Какъв тип коалиционна политика е подходяща за СДС? Очертайте кръга от възможните следизборни партньори на партията.
– Предполагам, че конференцията ще направи точно това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *