Правото на флекса

Една от най-големите глупости, които се случиха в София, докато софиянци бяха на море, бе показното рязане на неправомерно зациментирани колчета, които спъват достъпа на коли до тротоарите.
Всъщност по-точно е да се каже – глупостта бе малка, но много показателна.
Въоръжени с флексове труженици рязаха колчетата по „Шишман“, защото стопаните им не платили по 24 лв.
После не се чу някой от „Пътностроителна техника“ да е рязал нещо друго. Чу се обаче, че областният управител Росен Владимиров иска да затвори бул. „Витоша“, но таксиметровите шофьори му се опъвали.
Това е. Цялата ни държава е на тоя хал, щото едни държавници правят нонстоп глупости, а други не смеят да свършат нещо правилно, щото таксиметровите шофьори – или други подобни – им се опъвали.
Никой не може да оспори факта, че София е мръсна, прашна, шумна, опасна и неугледна и главната причина за това е задръстеният с коли център на столицата. Освен българските няма други градове в Европа, който са останали без централна зона, свободна от автомобили.
И вместо да реже колчета с флексове,

властта просто трябва да затвори за коли улици

като „Шишман“, „Шести септември“ и разбира се, бул. „Витоша“. Може ли по тясна еднопосочна улица да има два реда паркирали коли и между тях да се промъкват ученици, туристи, зяпачи и лимузини? Може, ако сте в България.
Хората слагат колове не само за да резервират мястото за паркиране, но и да освободят тротоарите. Не правеше ли същото държавата, когато редеше препятствия по „Мария-Луиза“? Тогава това бе правилно, сега не е, така ли?
Целият център трябва да се освободи от автомобилното движение. Ако държавата толкова го е закъсала, че да плаче за 24-те лева на пенсионера, който е превърнал парче желязо в препятствие за МПС-тата, нека да намери по-добър начин да прибира парите на хората.
Истина е, че българската държава е толкова калпава, че не умее да взима полагащите й се пари – надникнете във всяка една каса на енергото, ВиК, БТК и ще се убедите, че държавата не може да събира пари като хората. Ако някой мислеше, щеше да строи паркинги, а не да размахва флексове. Колкото кандидати за кмет имаше миналата година, толкова идеи за строежи на нови паркинги имаше. Къде са двуетажните паркинги в края на идеалния център на София?

Къде са японците, които ще модернизират паркирането в София?

Постройте ги, сложете им някаква разумно ниска цена и прибирайте парите – каква философия има тук!? Дори да се инвестира в безплатни паркинги, пак общественият интерес ще спечели, а общината ще се разтовари от огромното транспортно бреме. В Белград например общината за нула време успя да насити града с двуетажни, сглобяеми паркинги и да пусне в централната зона едно много ефективно звено, което се нарича – паркинг-полиция. Това трябва да стане и в България. Вместо да мултиплицираме катаджии – едни същества, дълбоко непознати на запад от Будапеща. Тези, дето висят на сянка със „слънчогледа“ и чакат на пусия – да изкарат някой лев.
В цяла Западна Европа глобите за неправилно паркиране са най-сериозното наказание, което може да понесе един шофьор – няма финансово наказание, ако удариш леко друга кола в Холандия, но ако просрочиш времето на платен паркинг в центъра на Хага, веднага отнасяш глоба от 35-40 евро.
Има и друг вариант – обявете целия център за паркинг-зона – който където иска да спира, но да си плаща – пак задръстванията и мръсотията ще намалеят.
Прави са таксиметровите шофьори, които нареждат: „Като затворят „Витошка“ за коли, пак ще се намерят такива, които ще минават. Нали и „Графа“ е затворен, пък минават…“ Затова, като се затваря някоя улица, тя трябва да се затвори не с думи, а с прегради – за да се избегне всякаква възможност за заобикаляне на правилата. Щото в България глобата нищо не значи. Вероятно и в Германия нищо не е значила до момента, в който някои улици са затворени с бетонни блокчета. Централни улици в белгийските градове пък се преграждат с метални заграждения, които могат автоматично да се прибират до нивото на пътя.
Така е там. Тук режат с флекса. Тук паркират на тротоара и после протестират срещу „паяците“. А единственото правило е – няма правила.