В парламента се роят не като в кошер, а като в кошмар

Такова чудо – в Народното събрание да има седем парламентарни групи и 11 независими депутати, никога не е имало. Досега рекордът се държеше от 36-ото народно събрание, което стартира с три парламентарни групи, а завърши с шест. Днес нещата добиха катастрофални измерения – на практика 75 от 240-те депутати обърнаха дискурса, като смениха или парламентарната група, или партията си.
Новият политически термин е роене. В зората на демокрацията депутатите ги люспеха, а сега се роят. Пчелите се роят и това е свързано със съзидание, докато в политиката това се превръща по-скоро в кошмар. Много е спорно има ли съзидателен ефект.
Създаването на нова парламентарна група не е незаконно. Напротив, българската конституция определя мандата на народните представители като свободен, необвързан с определена партия или дадена парламентарна група. По конституция депутатите даже не представляват конкретни избиратели, а целия народ. Но все пак да не можеш да си намериш партийната табелка толкова време, е политически инфантилизъм.
39-ото народно събрание стартира на 5 юли 2001 г. с четири групи:

НДСВ – 120 депутати
ПГ на ОДС – 51 депутати
ПГ на Коалиция за България – 48 депутати
ДПС – 21

Днес имаме:

ПГ на НДСВ – 97 депутати
ПГ Коалиция за България – 48 депутати
ПГ на ОДС – 28 депутати
ПГ на ДПС – 20 депутати
ПГ на СДС – 14 депутати
ПГ на Народен съюз – 11 депутати
ПГ на Новото време – 11 депутати
Независими – 11 депутати

Както е видно, единствената парламентарна група, в която няма напуснали или новодошли, е Коалиция за България. Равносметката от роенето показва, че са заздравени позициите на червените. Когато останалите демонстрират слабост, социалистите показват, че са монолитни, пък нека обвиняват електората им в невъзприемчивост и хардпозиции.
Но и Коалиция за България беше заразена от смяната на дискурса. Кръстьо Петков остана в групата на левицата, но смени преди месец политически коалицията. ОБТ реши да учреди заедно с НС БЗНС на Яне Янев и НДПС на Гюнер Тахир предизборна коалиция Български републикански блок, който да се яви самостоятелно на парламентарните избори. Лявата група се сдоби и с още един глас в подкрепа на исканията си чрез Марианна Асенова, която макар и да остана независима, вече е партиен член на коалиционния партньор на БСП – ПД „Социалдемократи“.
В началото обаче беше изключването на Осман Октай от ДПС, който още през октомври 2001 г. беше принуден да избере свободата. Съдбата му последва Евгений Бакърджиев, изваден от СДС през мразовития декември. Следващата беше Диляна Грозданова. Тя не напусна групата на НДСВ, нищо подобно, просто стана член на една друга партия – тази на Софиянски.
Мина някой и друг месец, и за независими се обявиха Елка Анастасова и Стела Банкова. Причината: царят ги помоли да си ходят, защото си позволяват да му пишат невежливи писма, укоряващи политиката му. Двете повлякоха крак и след тях се отделиха Владимир Димитров, Иван Козовски, Надка Пангарова, Никола Николов Сийка Димовска и Марианна Асенова. Те не стояха дълго самотни, ами си направиха парламентарна група НИЕ с други бивши царисти – Мария Гигова и Пламен Кенаров. Всъщност първо я направиха, после се оказа, че един от учредителите – Димитър Стефанов – е легнал болен и не подписва писмо за напускане на НДСВ. Когато накрая подписа, жена му се изхитри и отиде на крака при Герджиков да си вземе молбата на съпруга за напускане обратно. Чак през март групата се събра, по стар обичай си направи и партия, но това не удължи живота й кой знае колко.
Защото тогава Марианна Асенова смени боята. Необичайната история и политическите перипетии пред Асенова заслужават по-голямо внимание.
Тя влезе в Народното събрание от НДСВ, мина през НИЕ и засега се е спряла на членство в ПД „Социалдемократи“. На нея трябва да й се връчи лавровата клонка за най-много прелитания от формация на формация.
Преди въобще да влезе в парламента, младата политоложка беше секретарка на външната комисия в 38-ото народно събрание. Шеф на комисията беше синият Асен Агов (не че има значение). Асенова стъпи на червените килими благодарение на царя. Тя разказва, че не е била поканена от някого в жълтите листи, а просто сама отишла в тогавашната централа на царистите на ул. „Шишман“ 29 и… кандидатствала. Подала си автобиографията и казала, че иска да се кандидатира за депутат. Ми то било лесно!
Още в началото на 39-ото НС избраничката показа, че е бунтарка. Тя беше сред първите, които писаха на премиера Сакскобургготски и му казаха, че предизборните обещания не се изпълняват. Заговори се, че Асенова постигнала договорка с Николов и затова е напуснала жълтите. Разбра ли се първо да се сформира собствена парламентарна група, а след това да се създаде партия. Договорката била Николов да стане шеф на депутатите от НИЕ, а Асенова – на едноименната партия. Депутатката всъщност преди това беше отказала да влезе в партията НДСВ и това щеше да е първото й партийно членство. Според избраници обаче Николов не си спазил уговорката. Той поиска да оглави и групата, и партията НИЕ. Асенова отказа всяко участие.
Малко след учредителното събрание на НИЕ тя обяви, че обмисля да напусне групата на Николов и даде време на колегите си да си намерят друг човек на нейно място. Николов не успя да запълни празнотата. А от миналия декември Асенова припозна Николай Камов като свой партиен водач.
Сега въпреки смяната на групи и формации,

Марианна твърди, че не се е обърнала на 180 градуса

и е била вярна на убежденията си. Казва, че с членството си в ПД „Социалдемократи“ просто остава вярна на социаллибералните си позиции. Смята, че такива е прокламирало и НДСВ през 2001 г. и затова се е явила като депутат с жълта листа. Убедена е, че новата й формация няма да я разочарова.
Но злополучията на НИЕ не завършват с Марианна.
Още по-фрапантни са господата Димитър Стефанов (онзи, дето жена му се тюхкаше пред Герджиков), Пламен Кенаров и г-жа Мария Гигова. Днес за всеобща изненада те твърдят, че защитават идеите на… „Гергьовден“. Която формация, въобще не е и сънувала, че ще има свои депутати след избори, на които е получила под 4%. Та горните трима в момента са горди представители на една чисто нова парламентарна група – тази на Народен съюз.
Рамо до рамо с Мозер, Праматарски, че и Марио Тагарински, бившите НИЕ и още по-бивши царисти напълно загубиха политическа физиономия. Впрочем Тагарински, доскоро син партиец, е с тенденция да грабне партийна книжка от Демократическата партия, но кой е казал, че политиката е фасулска работа?
След изброените първенци другите случаи просто бледнеят.
6 месеца – от 2 септември 2003 г. до 25 февруари 2004 г., Никола Джипов Николов си нямаше парламентарна група. ОДС го изхвърлиха от редиците си след едно африканско сафари. Когато СДС образува своя парламентарна група, Николов престана да се води за независим, защото хората на Надежда си го върнаха обратно.

Но те самите са новост в политическата ни палитра

Група на СДС в парламента нямаше, докато Костов и Михайлова не се разведоха. Тогава Надежда взе 12 депутати, направи група и остави имуществото и табелката ОДС на Костов. В дясното пространство все още се води спор кой е носител на идеята, след като парцалките се поделиха. Едно е ясно – хората на Надежда Михайлова смениха групата, а хората на Иван Костов смениха партията. Така в българския парламент се утвърди парламентарната група на ОДС, в която участват 29 депутати – повече от тях влязоха в парламента като членове на една партия, а ще излязат като членове на друга (името още е неизвестно, бившият премиер чака низините да му го подскажат). Разбира се, от това число трябва да се изключат депутати като безпартийния Жотев, социалдемократа Нихризов и земеделеца Владислав Костов.
Друг случай е депутатката Румяна Георгиева, която 2 години бе част от управляващите, а след това – до този вторник, бе независима. Тя вече е зам.-председател на новата парламентарна група „Новото време“, която пък бе попълнена с десет други души, който влязоха в НС от квотата на управляващата партия. Но все пак за разлика от депутатите на „Гергьовден“ нововремците се зародиха именно от редиците на НДСВ.
Друга избягала от царско иго депутатка – Мима Ненкова, не ще засега да ходи в „Новото време“. Твърди, че не се е насладила на независимия въздух.
Този особен парламентарен спорт – прескачане от една група в друга партия и така до края на мандата – още не е финиширал. На хоризонта се очертава поредната заплаха за царисткото спокойствие: Тошо Пейков и Весела Драганова имат вече 9 депутати. Още един и тях ще ги нападне изкушението да имат стая, кола и секретарка. Те си имат и причина – до ден-днешен не могат да простят на НДСВ, че им взе името и държавната субсидия.
Сред небивалото роене се чуват само

откъслечни гласове в защита на добрия стар парламентаризъм,

където всеки си знаеше мястото. Царят-премиер мълчи многозначително, както обикновено, без да дава вид, че е много загрижен. Но не трябва да забравяме, че точно той призоваваше за нов политически ред без партии. Дали парламентарният кошмар не е реализация на старата му закана?

– –
Единственият депутат, който се оказа, че не владее пируетите, е Иво Цанев от бившата група на ОДС. Той отказа да става смешен, не остана с Надежда, не отиде и при Костов, а напусна парламента. В деня, в който Цанев стори това, независими депутатки като Елка Анастасова например му обясняваха, че и те щели да си отидат от парламента, ама хората ги карали да останат и да защитават интересите им.
–––

Елка Анастасова: В този парламент крещящо се налага бутафорията
Срам ме е от колегите, които прескачат от една формация в друга, казва единствената независима депутатка, която не отиде в друга партия

АНЕЛИЯ БАШЕВА

– Г-жо Анастасова, всичките ви колеги, които напуснаха НДСВ, отидоха в други формации, а някои прескочиха и в трети. Вие защо останахте сиротна?
– Не знам дали съм сиротна, но съм вярна на себе си, на принципите, които защитавам, и на идеите, заради които съм в парламента. И не смятам, че включването в една или друга група, които впрочем виждате, че са доста мобилни, несигурни и неустойчиви, би помогнало с нещо тези идеи да се реализират. Бих искала и с поведението си, и с позициите, които защитавам, да отстоявам ония принципи, с които премиерът даде на 6 април заявка за участие във властта. В крайна сметка заради това съм била част от създателите на НДСВ. Не смятам, че роенето и особено това безпринципно прескачане от една в друга организация на някои колеги с нещо спомага за по-добрата работа на парламента. Мен лично ме е срам от това. Не смятам, че то спомага и за собствения им имидж, въпреки че, доколкото ги наблюдавам, те се опитват именно това да правят – да градят и свой имидж и да изявяват претенции да обхванат недоволството на хората от случващото си. Мисля, че е далеч по-разумно, докато си играем на политика, както наричам аз това, да свършим и малко работа. И да не злоупотребяваме все пак нито с демократичните принципи, нито с народното недоволство, а да се опитаме от позицията, която заемаме, да въздействаме върху управлението.
– Но един независим депутат има много по-малки възможности за въздействие. Не се ли изкушавате да си закачите и вие една партийна табелка, за да ви е по-лесно да прокарвате тезите си?
– Очевидно не се изкушавам и не си падам по партийните табелки. Аз си падам по каузите. Нали знаете, че имаше един филм „И сам воинът е воин“? Важното е обаче той да има воински качества. Освен това, без ни най-малко да искам да се сравнявам с Левски, той казва: „Сам съм, други няма.“ Това е много тъжно за нас, българите, като цяло. Като независима не мисля, че имам кой знае колко по-малко права. Важното е да имаш идея, виждания върху нещата и да се опитваш да ги лансираш.
– Вие успявате ли да ги лансирате?
– Мисля, че в немалка степен успявам. Докато бях в НДСВ, макар да бях в ръководството, макар да бях председател на комисия и т. н., никак не ми беше по-лесно да си лансирам идеите. И това беше странното, защото бях участник в това управление. Сега, когато съм независима в известен смисъл, бих могла да кажа, че колкото и да е трудно, важното е човек да не се отказва. И нещата се случват, когато е достатъчно упорит. Рано или късно.
– Какво бъдеще виждате за хората, които прелитат от партия в партия?
– Не ми се иска на мен да ги коментирам, защото са ми колеги в парламента. Но обществото само е показало какво е бъдещето за хората, които приемат политиката като начин на употреба.
– А как виждате собствената си кариера? Вие сте сама, без партия зад гърба си.
– Продължавам да вярвам, че нещо ще се случи. Аз не съм спряла да анализирам, да разсъждавам върху процесите в парламента и страната. Продължавам да вярвам, че има какво да се направи, а моята основна работа в момента е да използвам възможностите, които имам на този етап, за да въздействам. И мисля, че понякога успявам.
– Какво имате предвид, като казвате, че нещо ще се случи?
– Ами че нещата не са обратими, те вървят упорито напред, няма да се върнем назад. Ако някой се надява да яхне отново общественото недоволство, но вече е компрометиран в публичното и политическото пространство, греши. Не може да го направи. А виждам такива желания. Така че вярвам, че ще се появи нещо ново и много ми се иска този път да е истинско. Защото у нас някак си все не успяваме да отсеем истинския политически елит и в нашата политика много преобладава бутафорията. Особено в този парламент, просто бих казала, че тя крещящо се налага. А е време за нещо истинско. Ако то се появи, дай, Боже, аз да бъда част от него, да помогна за неговата поява, тогава нещата ще се променят.

Пламен Кенаров: Нямам нужда от политика

Вера Александрова

– Г-н Кенаров, влязохте като депутат от НДСВ, сега сте член на партията НИЕ в групата на Народен съюз, припознат за човек на „Гергьовден“. Не е ли това подмяна на вота на избирателите?
– А има ли подменен вот за това, че 47-те процента вече не гласуват за Симеон? Трябва да се съобразим с хората навън. Тези 47%, които гласуваха за Симеон, за него ли са в момента? Подмяна на вота е, ако продължаваш да не следваш настроенията на хората.
– Това не е ли конюнктурно поведение? Можеш да следваш настроенията на хората независимо къде си.
– Аз нямам нужда от политика. Каква конюнктура? Мария Гигова има ли нужда от конюнктура? Тя е с две висши образования, световен шампион, 17 г. международник, продължава да си върши работата. Димитър Стефанов е макроикономист…
– Защо тогава не останахте независими депутати?
– Защото, когато си независим, според парламентарния правилник имаш право на две минутки по време на дебати да кажеш мнението си.
– А вие колко пъти сте се изказвали през тези две години и половина?
– Винаги когато е ставало дума за социалната сфера и здравеопазването. Поне около 15 пъти съм взимал думата в Народното събрание и съм държал и доста остри речи.
– А „Гергьовден“ с какво точно ви привлече?
– Познавам се с ръководството на „Гергьовден“ от много отдавна. Харесвам, че те са повече млади хора. Но не сме членове на „Гергьовден“. Това излиза от медиите и от някои други хора. Съгласен съм, ако те или ВМРО, или ССД, или друга десноцентристка формация предложи да внесем техен законопроект, който приемаме за добър, да го направим.
– Излиза, че за вас партиите и различията в техните идеологии са без значение?
– Нормално ли е в България да има 230 партии? Всички ли имат идеология? Да започнем с управляващата партия – в устава й е записано, че е консервативна партия. В същото време е записано, че е либерална партия. Записано е и че имат леви идеи. И че са центристка организация. Кое от всичко това е вярно?
– А вашите идеологически ориентири какви са?
– Професията ми и развитието ми като човек винаги са ми отреждали място в десноцентристкото пространство. Предимно това са идеите на Европейската народна партия, поддържал съм контакти с много от колегите си в ЕС, работил съм дълги години с тях. Самата моя политика, която съм провеждал повече от 10 г. като мениджър, е била винаги десноцентристка. Не обичам налагането на идеологеми и отхвърлянето на хора заради техните идеологически мисли.
– Огнян Герджиков наскоро задочно ви запита дали ще успеете да обиколите всички партии в парламента до края на мандата. Какво ще му отговорите?
– Това не ме смущава, едни ще ме плюят, други ще ме хвалят, това е нормално за публичните личности. Но аз не бих взел за морални устои това, което г-н Герджиков назовава и прави в своите действия. Ако проследим поведението му, ще видим, че той има повече трески за дялане, отколкото да се преместиш от една група в друга.
– А как гледате на депутати като Елка Анастасова, които излязоха от НДСВ и останаха независими?
– Ами не я искат.
– Какво би могло да ви накара да напуснете групата на Народен съюз?
– Не бих я напуснал, защо да я напускам? Г-жа Мозер е един политик с много голям имидж, не е участвала в скандали, консервативен човек. Г-н Праматарски също го приемам като равнопоставен партньор. Не виждам защо трябва да напускам.
– Питам ви, защото декларирахте, че не следвате идеологии, а принципи.
– Да, ако се участва в схеми, които са задкулисни и са против онова, което е декларирано като принципи, не бих участвал. Не бих се махнал, но не бих участвал.