Високият стандарт на Ниската земя

Холандия не е страна на лалетата, на вятърните мелници, на сабото, на „Аякс“, на марихуаната, на червените фенери… По това време на годината лалетата са скрити в парниците, вятърните мелници отдавна са само атракция, а сабото стои единствено в магазините за сувенири. Колоезденето, плуването, хокеят на трева, а не футболът са новите мании на хората от Ниската земя. Леката дрога и стаичките с евтини суринамки и индонезийки са патент на Амстердам. Но Амстердам не е Холандия. Истинската Холандия е тази край Апелдорн, Арнем, Неймехен, Амерсфорт, Девентер.
–––––––
Холандия е нещо друго. Тя се усеща още от границата – понятие, с което днес продължаваме да боравим само ние, източноевропейците. Там граници няма. Просто земята става равна, а указателните табели са на друг език. Караш в град – левият тротоар е в Динксперло (Холандия), а десният в – Зюдервик (Германия).
Холандия е ред. В нея има много повече ред, отколкото в прословутия прусашки ред. Еднакви улици, придружени от еднакви колоездачни алеи, еднакви кокетни двуетажни къщички от червени тухли с малки, потънали в цветя дворчета, еднакви центрове с огромна катедрала – това е холандският град.

Холандия е страна без села

Въпреки че дори столицата Хага има статут на село, малките населени места на Ниската земя не се припокриват с нашата представа за село. Няма дворове, в които се разхождат кокошки, няма колци с домати. Цялото селско стопанство е изнесено извън населените места – в еднакви ферми, които се редят край пътя от един град до друг. В две трети от случаите в тези ферми се случва едно и също нещо – десетки крави кротко пасат върху площ като футболно игрище. От април до октомври денонощно са там. После ги прибират. Кой ги прибира, кой работи в тези ферми – това не е много ясно. Нивото на механизация отдавна е позволило на холандците да не копаят градинки. Колкото е вярно, че Ротердам е най-голямото пристанище на света и заради това Холандия е морска държава, толкова вярно е също, че тази страна без села е един от най-големите селскостопански производители на Европа.
Холандия е път. Страна, която има

територия, три пъти по-малка от тази на България,

има 35 истински магистрали. Когато питаш холандец как да стигнеш от Грьонинген до Ротердам, той просто казва – А-28, А-25, А-15. Толкоз. Брилянтно поддържани, магистралите имат такава маркировка, която ти позволява във всеки един момент да знаеш къде се намираш с точност от 10 метра. По холандските пътища няма такова нещо като катаджия. По-малките пътища обаче така са направени, че всякакъв контрол над трафика е излишен. Табела показва ограничение от 80 км/ч. След половин километър друга табела информира, че по-нататък има камера, която ще заснеме нарушителите. Ако карате с повече от 80, светкавица блясва над пътя – вие сте заснет и после чинно чакате да получите глобата си от 50-60 евро. Ако не ги платите в срок, дава ви се друг срок за плащане, но в троен размер. Няма отърване. Всяко паркиране на непозволено място или минимално превишаване срока на паркиране води до глоба от нови 35-40 евро. Никакво отърване.
Дори холандец, който паркира неправилно в Германия, плаща съвестно глобата, която го настига в общината му. Има право на избор – може да плати както на холандския бюджет, така и на германския. Холандците не разчитат само на съвестта на шофьорите – за да убият скоростта на колите в провинцията, те
правят от всяко кръстовище кръгово движение

Караш десетина километра и – хоп – намаляваш на кръговото.
Върхът на пътя е шосето между Лилестад и Енкузен. Това е дига. Звучи просто, но е величествено. 31 километра през морето.
Шофьорите са царе на магистралата. На улицата цар е пешеходецът – автомобилите чинно и безропотно спират, щом човек стъпи на лентата. Още по-голяма почит има за велосипедистите. Заради равнинния терен най-лесният и евтин начин за придвижване на къси разстояния е колелото. И заради това всеки холандец има поне по две. Децата ходят на училище с велосипеди. Родителите отиват на работа с велосипеди, а след това пазаруват с велосипеди. Пред гарите има огромни паркинги – за велосипеди. Баби на 80 г. въртят педалите на колелата. По-модерните им наборки карат малки мотопеди. Чудна гледка.

Колелото е религия за холандеца

И единственият обект на престъпност в страната (разбира се, като изключим престъпността в Амстердам и Ротердам). Затова единственият аксесоар за непретенциозното холандско колело е катинарът. Това колело, което може да видите във всяко българско село, струва между 300 и 350 евро. Средно луксозни байкове достигат до 1500.
Единственото нещо, за което холандците се грижат повече, отколкото за велосипедите си, е техният дом. Средностатистическият поданик на кралица Беатрикс живее в малка двуетажна къща. На първия етаж има просторен хол, добра кухня и тоалетна. Стръмна стълба води към втория етаж, където са разположени баня и 2-3 стаи. Има две мазета и задължително заден двор с малка градинка. По-заможните живеят в същата къща от червени тухли, но два пъти по-голяма.
Холандската къща има една задължителна особеност – прозорците, които гледат към улицата, са на височина само от петдесетина сантиметра и почти никой от тях няма пердета. Това позволява на минувачите спокойно да гледат как собствениците седят на ниската холна маса, зяпат телевизия и пият кафе. Има различни интерпретации за тази особеност на холандските домове – някои обясняват това с ерата на калвинизма и появата на нещо като църковна полиция, която бдяла за нравите, други пък – с времето, когато мъжете пътували с флота, а жените не трябвало да правят нищо скрито… Всичко това е изчезнало, но традицията е останала.

Само домовете, в които живеят чужденци,

примерно турци, са забулени с тежки завеси и оградени с високи огради. Холандците продължават да държат на откритостта.
В същото време броят на чужденците в страната постоянно расте. Във всеки град, колкото и малък да е той, има по няколко турски магазина, които продават екзотичните за Холандия ябълкови чайове, локуми, сиренета и евтини домати (1 лв.). Дюнер-кебапът вече е изместил пицата като бърза закуска. В Холандия е пълно и с огромни китайски магазини. Разбира се, това не са местата, в които средностатистическият холандец пазарува. В нормални дни местните предпочитат родни вериги като „Edah“ и малко по-скъпия „Albert Heijh“. На такива места българинът най-добре разбира, че

цените ни са достигнали западните

Единствените сравнително по-скъпи стоки са месото и алкохолът. Въпреки че не е житницата на Бенелюкс, Холандия има хляб, по-евтин от нашия. Това не е достатъчно за холандеца, който за да напълни още по-евтино количката си, отива в събота в немски супермаркети на вериги като „Aldi“.
Във всеки един град има едни и същи вериги магазини. В Ултрехт или в Зюдфенд може да посетите едни и същи щандове на „Blokker“, да купите стока в „Kijkshop“, да позяпате в „Hema“. Нямате много пари или искате дрънкулки – за вас са „Xenos“ и „Widra“. Евтини дрехи – тичайте към „Zeeman“. Козметика? У нас тя е в специални магазини, а при тях в дрогериите – като „Kruidvat“. И когато това многообразие, ширнало се в град, не по-голям от Пазарджик, ви умори, пред вас блясват покрайнините с големите халета като „Метро“ – „Gamma“ и „Etos“. Рай за купувача.
Холандските търговци умеят да прибират парите на холандците. Държавата също умее да прибира пари. Ако искате да спестите, работите нелегално, не плащате осигуровки, пазарувате от турците и немците, както и от магазините за „втора ръка“.

Ако искате да бъдете холандец,

наемате си къщичка за 400 евро, изкарвате книжка срещу 1300 евро, купувате си кола среден клас на лизинг, пълните я с бензин срещу 1.2 евро за литър, плащате пътен данък за нея от 400 евро и моментално давате една трета от заплатата си за осигуровки и такси. Детето ви учи в училище, което е държавно, но струва доста пари. Оправяте си зъбите и олеквате с нови 1000 евро. Всичко е пари.
Но в социална държава като Холандия никой не бива да умира от глад. Бабата, която кара моторетка, получава минималната пенсия за Холандия от 800 евро. Тя никога не е работила, а мъжът й е починал преди две години. Живее в къщата с червените тухлички, в която е живяла от десетилетия. За да не остане съвсем без средства, държавата покрива част от наема й.
Бабата не може да си позволи да отиде там, където всички баби отиват с удоволствие – в старчески дом. Той струва пари. И няма нищо общо с българските подобни домове. Възрастните двойки получават апартаменти от около 100 кв. м и медицинска помощ.

Мека мебел, простор, китен парк

– и всичко това в центъра на града – такива са холандските старчески домове.
Единственото нещо, което южнякът не разбира, е липсата на пълни кафенета, живота, който замира в 6 часа вечерта. Обяснението е просто. В Холандия има 35-часова работна седмица и никой няма право да нарушава закона. Просто държавата смята, че ако работите повече, ще ви се отрази неблагоприятно.
Има и изключения. Такова е Амстердам – там животът не спира. От гарата по „Дамрак“ до площад „Дам“ и хотел „Krasnapolsky“ тълпата тече неспирно. Търговската артерия на града – „Клаверстаат“, винаги е оживена. Около бреговете на Амстел и „Канала на господата“ винаги има хора. Червените фенери гаснат за минути – само докато вътре има клиент, а поредният „Coffee shop“ е привлякъл нови любопитни туристи.
Но това не е Холандия.