38-ият парламент умира, както и живя – проблемно

Най-лошото се получава, когато нещо си отиде преждевременно. 38-ото Народно събрание оставя такова чувство – че свършва някак изведнъж. И това ще доведе до един куп проблеми в законодателството, което парламентът трябваше да твори 4 години.
Конституционният съд реши в четвъртък, че мандатът изтича на 19 април – точно 4 г. след изборите през 1997 г. Повечето депутати плеснаха щастливо с ръце и казаха, че за това са си мечтали. Имат си причини. Сините – защото искат час по-скоро да влязат в историята като хората, които успяха да първи да изкарат пълен управленски мандат. Червените – защото все твърдят, че този парламент за нищо не става и трябва да си отиде бързо.
–––––-
Въпреки че бе взето с 10 на 1 гласа, решението на КС остава спорно според мнозина юристи. Според тях 38-ото НС започна работа не в деня на изборите, а на 7 май 1997 г. Преди тази дата парламент не е имало. Не е имало и депутати – те стават такива, след като се закълнат в конституцията. Имало е само избори на 19 април с.г. Председателят на КС Христо Данов – единственият човек, гласувал „против“, твърди, че „взетото решение е неправилно, защото се прави недопустимо смесване между понятията мандат на народен представител и мандат на Народното събрание като колективен орган“. Според други правници дори и това не е точно така – на 19 април 1997 г. не можеше да се говори кои депутати са спечелили мандат, защото окончателният списък на 240-те стана факт малко по-късно – с решение на Централната избирателна комисия.
––––––
Тези юридически спорове са интересни, обаче не променят особено нещата – на 19 април или на 7 май, парламентът все щеше да е преждевременно свършил от гледна точка на неоправените си бакии. Защото вижте какво се получава – по силата на съдийското решение сега на НС остават 11 работни дни, включително и 19 април – ден, в който ще се пие предимно шампанско. Ако датата беше 7 май, дните щяха да 18 – нищо и половина в повече, за да се приключи с купчината неща, които висят със страшна сила.
Всички помним колко пъти през тези 4 години депутатите се разотиваха, преди да им свърши работното време, защото нямаше готови за разглеждане законопроекти. Затова сме умилени, че сега ще си намалят великденската ваканция и ще си спретнат 3-4 извънредни заседания, за да отметнат несвършената работа. Каква е тя?
Парламентът не си е свършил работата по новия закон за досиетата – все още не е определил състава на комисията по чл. 4, ал.1, която ще отваря досиетата. Законът за досиетата бе атакуван от опозицията пред Конституционния съд и твърде е възможно скоро той отново да се върне в парламента. Ако това стане, НС непременно ще се занимае с него приоритетно, за да може да се изпълни целта на занятието – дни преди изборите да бъдат огласени имената на политици-ексагенти на ДС.
Най-важният закон в момента – избирателният, е на път между правната комисия и пленарна зала. Приемането му ще бъде съпроводено с люти няколкодневни депутатски препирни. Опозицията се заканва още отсега, че доста текстове от този закон ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. За отмяна плаче например онази разпоредба, която дава право на министър-председателя и членовете на кабинета да участват в предизборната кампания като кандидат-депутати, без да излизат в отпуск.
По всяка вероятност и другият закон, свързан с изборите – за политическите партии, ще бъде атакуван пред Конституционния съд още в началото на следващата седмица.
Съдът просто ще бъде залят от оплаквания през оставащите дни до края на парламента. Част от работата магистратите ще отхвърлят, т.е. ще излязат с решение по спорните въпроси. Но почти е сигурно, че парламентът няма да може да свърши своя дял – да прегласува върнатите членове от законите. Няма да им стигне времето.
И какво става? КС ще отмени текстове от законите, депутатите няма да могат да ги прегласуват и тъй като проблемните закони вече са били приети от НС, те ще бъдат в сила, но без спорните членове. Очертава се правен вакуум точно послучай изборите.
Това обаче си има и добрата страна поне в очите на партийните функционери, напиращи да влязат и в следващия парламент с кажи-речи служебна победа – като елиминират максимум конкуренти. Това е най-логичното обяснение за безкрайното мотаене на избирателния закон и на закона за партиите.
––
Законодателните пробойни ще доведат до куп проблеми пред важни политически играчи. Примерно – пред Христо Бисеров и Симеон II. Двамата няма да могат да направят нито нова партия, нито нова коалиция. Бисеров обяви, че гради Консервативен съюз ЕКИП, но той просто не може да бъде регистриран преди изборите. Няма начин. Бисеров първо трябва да свика учредително събрание на партията – то ще се състои след десетина дни. След това трябва да се подадат документите на новоучредената партия пред фирменото отделение на Софийския градски съд, което може да се произнесе в срок не по-голям от 1 месец. При най-доброто стечение на обстоятелствата Бисеровата партия може да бъде регистрирана не по-рано от началото на май. Въпреки това партията няма да може да се яви на изборите, защото участниците трябва да са подали документите си пред ЦИК 45 дни преди вота и да са регистрирали листите си пред РИК поне 30 дни преди изборите. А след решението на Конституционния съд вотът вероятно ще е на 3 или 10 юни.
Абсолютно по същите причини Симеон II няма да може да направи коалиция. Учредителни събрания, съдебна регистрация, подаване на документи в ЦИК и в РИК – няма време за това.
Така и Бисеров, и Симеон II вероятно ще бъдат принудени да се опрат на вече регистрирани партии като Консервативно-екологичната и Федерация „Царство България“.
–––––––––-
Но и извън преките необходимости на вота кашата е голяма. През 11-те работни дни ще се гледат ли скандалните проекти за закриване на спецследствието и връщането на прокурорските арести? Юристи отдавна обясняват, че първото е противоконституционно, а второто директно гази евроконвенцията за правата и човека и решения на Страсбург, който 2 пъти ни осъди за арести, наредени от прокурор.
В четвъртък след среща между Соколов, Филчев, Григоров и Лучников, синият депутат Иван Димов обяви, че тези проекти отиват за експертиза в парламентарния Съвет по европейски въпроси, за да се изясни дали не противоречат на евростандартите. И след това върху тях отново ще умува правната комисия. Ако стигне времето, може и да влязат в пленарна зала. Но надали ще стане.
С други думи – СДС праща въпросните идеи в трета глуха. Ама нали тези закони бяха важни за успешната борба с престъпността? Как парламентарното мнозинство ще обясни на електората, че се замота с тях?
Парламентът няма време да се занимава с един куп други законопроекти, които събират прах по архивите на постоянните комисии. Такива са проектозаконите за творческите фондове, за музеите, за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности, за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ, за управление на кризите, за геодезия и картография, за експортното застраховане. И още – за опазване на околната среда, за Сметната палата, за рибарството и аквакултурите, за народното здраве, за киното (спомняте ли се, че филмовите дейци си хвърляха шапките от радост заради този проект?), за автомобилните превози, за държавния дълг, за банковата несъстоятелност, за далекосъобщенията, за гражданското въздухоплаване, за счетоводството. И т.н.
Съдбата на тези законопроекти е нерадостна. Те умират заедно с 38-ото НС. Влизат в архива и там прашясват, докато някой изследовател не реши да ги разлисти след години, за да се осведоми какви са ги свършили депутатите в периода 1997 – 2001 г. След изборите новите депутати трябва да вкарат чисто нови подобни проекти.
Впрочем част от тези закони може би ще бъдат приети. Обаче на юруш – с всичките съпътстващи ги грешки. Така, както бяха приети през последните 2 месеца един куп закони – за устройство на територията, за измерванията, за мерките срещу изпирането на пари, за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, за опазване на земеделските земи, за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горски фонд, за сдруженията за напояване, за акцизите, за електронния документ и електронния подпис, за корпоративното подоходно облагане. Като види резултатите от ударния труд, човек започва да се чуди кое по-добре – законопроектите да умрат, или да ги претупат.
38-ото народно събрание умира както и живя – проблемно и това не бива да ни учудва. От тези хора – толкоз. България влиза в кампания, след която трябва да изберем други хора.