12-ата конференция – сива и скучна

12-ата национална конференция на СДС би всички рекорди по скучноватост. По-вяла и суха конференция не можеше да се измисли. Толкова скучно бе, че дори и смешките, които споделяха някои делегати от трибуната на зала 1 в НДК, не можаха да раздвижат атмосферата. Повече от 800 седесари бързо усетиха безперспективността на начинанието и два часа след старта офейкаха към магазините на „Витошка“. Даже не участваха в гласуването на промените в устава. Дори Костов схвана в събота, че тая работа не бива да продължава дълго и съкрати рязко продължителността на националния син форум с мотива: „Утре е празник – Гергьовден, затова дайте да поработим днес до по-късно“.
Всъщност, това че форумът бе скучен, е исторически успех за СДС! Сините дълги години се караха и биеха, затова й конференциите им бяха едни такива – напрегнати, динамични. Липсата на драма в 12-ия национален партиен форум показа, че са замрели вътрешнопартийните конфликти. Не че са изчезнали, а че са замрели – никой сериозен партиец не би си позволил да мъти водата в организацията си 40 дни преди избори. Всичко това може да се отчете като временен успех на линията „Костов“. С две думи – 12-ата национална конференция на СДС отбеляза края на поредната война на ръководството срещу вътрешнопартийния враг, който успешно бе изхвърлен зад борда. „Да ги забравим тия хора“, призова просто Костов.
Питате се защо края на войната не бе посрещнат със салюти? Защо настроението на делегатите бе минорно? Не се радваха, защото подушваха, че победата над вътрешния враг е временен успех, а сега предстои изборната буря, която заплашва да помете СДС. И делегати, и журналисти разбраха Костовото: „БСП е наш основен конкурент“ в смисъл, че социалистите са единствените, които могат да изместят СДС от второто място на 17 юни.
След като победи един враг, Костов моментално посочи друг – Симеон II. За пръв път синият лидер формулира ясно, че ексмонарха е „електорален конкурент на СДС“. Костов даже си позволи да захапе здраво Симеон, като го обвини се е обградил с комунисти и че отправя призиви за широка коалиция към бившата комунистическа партия. Думите на Костов бяха повторени и потретени от една дузина делегати като Панайот Ляков и Светослав Лучников. Последният спомена, че: „Симеон застава на страната на рушителите на България“. Всъщност, единствените, които не наплюха Симеон бяха – Петър Стоянов и Софиянски. Филип Димитров обясни, че няма нищо лошо в появата на Симеон – това щяло да помогне на сините да се стегнат и да бият през юни. Повечето делегати обаче намекваха в изказванията си, че Симеон е руски агент, неговите хора са бивши комунисти и служители на ДС.
Както каза Костов: „Ние се разграничаваме от движението на Симеон“.
Разграничаването на СДС от Симеон е изключително важен ход за синята партията. Известно е, че огромна част от електоратите и на СДС, и на НД „Симеон II“ се припокриват. Ако от „Раковски“ 134 продължаваха да не обръщат внимание на Симеон, той щеше да продължи да придърпва гласове от нивата на християндемократите. Сега Костов тури чертата и обясни, че СДС е от едната страна, а царят е нещо съвсем различно. Въпреки че в края на конференцията пак звуча „Шуми Марица“, цар Симеон II бе категорично отхвърлен от кръга на потенциалните приятели на демокрацията.
Електоратът вече сам трябва да се ориентира от коя страна да застане, колебаещите между Костов и Симеон може би рязко ще намалеят.
За СДС бе изключително важно да демонстрира единството в партията преди парламентарните избори. Това е разбираемо. Затова сините си изпипаха сценария за конференцията до последна подробност, доказвайки за сетен път, че националната конференция не е място, на което се вземат решения. А място, на което се гласуват предварително взети решения. Всичко бе ясно предварително – какво ще каже Костов, какви промени в устава ще има, кой ще влезе в НИС.
Дребните изненади, които се случиха около приемането на нови членове на НИС, не нарушиха план-графика, а само показаха, че в СДС продължава да има недоволни от предварителните сценарии на Иван Костов. Затова Мария Стоянова вече не е член на НИС, затова един седесар се изправи на балкона на НДК и с две ръце гласува срещу Росица Тоткова… Включването на Марио Тагарински не нарушава баланса в новия НИС, в който бяха допуснати по един човек на Евгений Бакърджиев и Никола Николов.
Новото в 12-ата конференция бе самобичуването. Всички се надпреварваха да признават грешките си. Както се казва – отчетени бяха много успехи и някои слабости. Дори и Костов в прилив на откровеност сподели неща от рода : „Аз не се чувствам успял политик“ и „Много неща и сега не ми харесват в СДС“ и „Не съм взел нито едно решение с каменно сърце“.
Всичко това едва ли ще помогне на синята партия на 17 юни. Май е прекалено късно за откровения.