Що за закон е този, който ражда абсурди?

Един закон прие този парламент за три месеца и той излезе нескопосан, та затова се наложи депутатите вчера да си го поправят. Това е факт. Уж новото време бе решило да работи бавно, но качествено, пък се оказа, че работи бавно и некачествено. Язък!
Пипнаха го тоя прословут избирателен закон, но оставиха на кандидат-президентите да си бият главата как ще разпределят тези задължителни четири диспута по 120 минути. Законът бе така направен, че Георги Първанов трябва да дебатира сам със себе си 60 минути, а през останалото време ще си говорят всички останали – Стоянов с Бонев, Инджова, Берон и Жорж. И ЦИК нищо не можеше да направи освен със своето решение 86 да потвърди законовите постановки и да препоръча на шефовете на БНТ и БНР да се разберат някак си с кандидат-президентите. В смисъл кандидатите да дялкат времето някак си, но да мислят и за закона.

Това мяза на долнопробен пазарлък –

Първанов дава време в А група на Стоянов, той обаче се дърпа – иска да се отпуснат минути и на Бонев, а пък останалите също се натискат. Приказки от Женския пазар някакви. Ниско качество. Слаба ракия. Нещо, което един законодател и една ЦИК просто не бива да си позволяват.
Проблемът е в това, че новият избирателен закон сляпо повтори повечето постановки от старите избирателните закони, включително и тези за хода на предизборната кампания по националните радио- и тв оператори.
НДСВ въобще не се поучи от, меко казано, недообмислените текстове в закона за избор на народни представители, които отредиха място на царските кандидати в Б група за диспутите. Въпреки че и за баба на село бе ясно, че НДСВ бие по всички показатели СДС и БСП, взети заедно, законът отреди на „новото време“ място в подгряващите диспути.
И какво направиха същите тези царски депутати,

същите тези жертви на правилата

няколко месеца по-късно – туриха най-вероятния победител в президентските избори – Петър Стоянов, в същата оная Б група. Когато писаха закона, вече бе ясно, че Стоянов ще се кандидатира, и то като независим.
Работата е там, че през последните десет години избирателните закони – били те за президент, народно събрание или местни органи на властта, се пишат под индиго. 90 на сто от постановките в законите се повтарят – това не е лошо, това би помогнало за създаването на един общ Избирателен кодекс, но пък, от друга страна, с повторението на текстове се мултиплицираха и грешките.
В конкретния случай – законодателят не се съобрази с нещо толкова важно като обществения интерес. А продължи да разпределя времето за дебати между „парламентарни“ и „извънпарламентарни“ партии. Робуването на този принцип довежда задължително до подобни неразбории поради един прост факт – когато настане време за нови избори, рейтингът на победителите от предните вече така е паднал, че никой нормален човек не би искал да ги види в никакви дебати по никакви национални медии. Камо ли да им дава минути в праймтайма на БНТ.
Тези избори ще отминат.

Гошо и Пешо ще се разберат някак си

Законодателят обаче още отсега трябва да е наясно, че трябва да заложи някакъв по-гъвкав механизъм, който да гарантира мястото в ефира на истински популярните кандидати.
Вижте частните електронни медии – те нямат такива проблеми, защото техният предизборен ефир не се регулира от избирателния закон. Частните медии сами решават колко минути, в кой часови пояс и на кого да дадат. Частните медии спазват само един принцип – за равнопоставеност на кандидатите. И това е абсолютно достатъчно.
В случая най-важното е, че настоящият, както и бившият парламент явно има интерес да загърбва обществените нагласи. Първа грижа за всички управляващи е да сложат квоти във всеки изборен орган и тези квоти да се разпределят между парламентарните „сили“. Ще правим районни избирателни комисии? Веднага се организират квоти между „силите“. Ще правим от стария НСРТ нов Съвет за електронните медии? Веднага туряме едни квоти, в които народните представители пак ще имат гарантирани места. И не само това – поправките в закона за радиото и телевизията бяха така приети на второ четене в медийната комисия, че сега НС ще избира още повече членове на СЕМ. И никъде не е казано, че квотата на парламента няма да бъде запълнена изцяло с предложени от НДСВ кандидати.
Така не се прави. Правеше се, но не бива вече