Царска партия – царски устав
Доцент Пламен Панайотов – вторият човек в царската партия, заяви, че „основният въпрос пред движението „Симеон II“ е да получим необходимата съдебна регистрация и да стигнем до обнародване в „Държавен вестник“, за да придадем на движението качество на юридическо лице, за да участва в изборите“.
Това не е основният въпрос. Това е основният проблем пред Национално движение „Симеон II“. Новата партия просто няма достатъчно време, освен ако съдът не извърши чудеса.
Панайотов подаде документите в съда вчера. Според закона за политическите партии тече 30-дневен срок – до 10 май, в който съдът трябва да удовлетвори или отхвърли молбата на НД „Симеон II“. За да участва в изборите обаче, движението трябва да подаде документите си в ЦИК до 2 май.
Тоест Софийски градски съд трябва да действа със скоростта на светлината и да даде регистрацията далеч преди фаталния краен срок. До 7 дни след положителното решение на съда може да бъде забавено вписването в регистъра на политическите партии. След това започва да тече нов 7 дневен срок за евентуално обжалване, дори и решението на съда да е положително. В рамките на тези 7 дни става придвижването на регистрацията от съда до „Държавен вестник“. Това означава, че съдът трябва да се произнесе максимално рано – поне около 20-23 април, за да може царят да види регистрацията си в „Държавен вестник“ и да я прати на ЦИК до 2 май. Това пък означава, че съдът трябва да разгледа документите на НС „Симеон II“ през следващите десетина дни, по-голяма част от които са почивни заради Великден.
Освен с времето, НД „Симеон II“ има проблем и с документите си
Хубаво беше движението на Симеон да подготви перфектни документи, за да не дава повод на съда да отклони законно искането за регистрация. Дали те наистина са такива?
За да получат лелеяната регистрация, хората на царя трябваше да напишат една молба до съда, към нея да приложат преписи от учредителния протокол, устава на партията и декларация за истинноста на документите, подписана от ръководството на партията, която трябва да е и нотариално заверена. Много важна подробност, според новият ЗПП, е че трябва да се представи и списък, съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 500 членове – учредители на партията, които са български граждани с избирателни права. Присъствали на сбирката в неделя в залата на Научно-техническите съюзи на ул.“Раковска“108 твърдят, че доста от 614-те учредители на движението не са вписали или трите си имена, или адреса, или ЕГН-то си. Вероятно забавянето на внасянето на документите на партията в съда се е наложило, именно за да се изчисти тази твърда бариера пред регистрацията.
Уставът на НД „Симеон II“, който бе приет от учредителното събрание в неделя, е документ, който през последните десет години не се е появявал в партийните централи на България. Никой политик у нас не е произвеждал подобен текст досега! На такъв документ днес може да се гледа така, както българите преди двайсетина години гледаха на електронните часовници, на маратонките „Ромика“, на дънките, шити от виетнамци. Като на специално чудо.
–каре–
На пръв поглед няма никакво значение дали са верни слуховете, че бившият ни външен министър Стоян Ганев е автор на устава на „Национално движение Симеон II“.
Всъщност, има значение кой е писал устава, защото точно този човек ще носи отговорност, ако съдът отхвърли искането за регистрация или не успее да се произнесе в желания срок. Царските хора упорито твърдят, че точно Ганев е писал устава. После корекции върху „трагичния“ текст е правил вторият юрист около Симеон – Асен Ошанов. Не са търсени услугите на третия юрист – доцент Пламен Панайотов.
–––
Споровете около устава оформили през почивните дни два лагера във Врана – около Ганев и около Ошанов. Тези лагери се появили в петък следобед, когато цар Симеон II не се съобразил със съвета на Ошанов да не се пристъпва към регистрация на партия защото няма технологично време за това. Два дни по-рано обаче, по идея на Стоян Ганев, е била запазена залата на Научно-техническите съюзи на ул.“Раковски“…
Включването на Ганев в царската игра станало по препоръка на княгина Мария Луиза – двамата се познават от САЩ. Ганев прокарал пред царя линията – изчистване на всички лица, които се възприемаха като близки до монарха, и правене на партия с „хора от народа“.
Защо уставът на царското движение е чудо невиждано? Всяка позната партия си избира председател по долу-горе един и същи начин – висшият форум дава определен мандат на ръководството. При СДС, Националната конференция, делегати на която обикновено са 3-4000 души, избира председателят на партията за срок от три години. БСП пък избира председател на Висшия си съвет на конгрес, който се провежда веднъж на поне две години.
Няма такива работи в царската партия. Цели десет от 58-те члена в устава й регламентират как се избира не някакъв обикновен председател, а Лидер. По строг график се правят тайни първични избори за кандидат-лидер във всеки административно-териториален окръг. В тези избори участват всички членове. Специални преброителни комисии броят гласовете и изготвят специални протоколи, копия от които пращат на три места. Победителите от съответните окръзи определят по 5 делегати, които ги представят пред Националното събрание на партията.
Тези делегати са длъжни да гласуват за своя кандидат-лидер, освен ако той „не им предостави свободен мандат“. И там, на Националното събрание се избира Лидер. Като оставим дребните подробности, че в България вече няма административно-териториални единици, наречени окръзи, и че у нас не е прието да има „задължителен мандат“ за делегатите на върховните партийни форуми, всичко друго е ясно и разбираемо. Десетте члена, регламентиращи избора на Лидер, обаче се обезсмислят от чл. 25 на партийния устав, в който ясно е записано, че Учредителното събрание избира Лидер с мандат от 6 години! Тоест въпросната процедура с първичните избори ще се проверява на практика чак през 2007 г.
Уставът на движението предвижда е изключително усложнен режим за свалянето на Лидера – това може да стане единствено след референдум между всички членове.
Както „Сега“ вече отбеляза, лидерът Симеон еднолично ще командва партията. Той няма да има заместници.
В структурата има още един важен човек – секретарят доцент Пламен Панайотов, който – по устав – бе назначен от Лидера. Има и трима членове на Контролния съвет, които бяха избрани от учредителното събрание. Общинските структури на НД „Симеон II“ се наричат Регистрационни бюра, а връзката между София и провинцията ще се осъществява от окръжни координатори. Партията няма младежки структури.
Партията на царя на практика няма да има две от звената,
които са характерни за всички останали организации у нас – тези, които ръководят текущата дейност между два висши форума. В СДС тези звена се наричат Национален съвет и Национален изпълнителен съвет. В БСП са Висш партиен съвет и Изпълнително бюро. Цялата ръководна работа между две Национални събрания на НД „Симеон II“ ще се движи от Лидера, Секретаря и тримата членове на Контролния съвет – общо 5 души. В устава не е отбелязано на какъв период от време се свиква висшият ръководен орган – Националното събрание. Пише само, че то се свиква от Секретаря или от тричленния Контролния съвет.
Що се касае за
правомощията на Лидера – те са почти неограничени
в рамките на партията. Той става министър-председател – ако иска. Ако не иска, може да посочи кой да стане. Лидерът утвърждава кандидатите за народни представители и кандидатите за кметове и общински съветници. Той може да си прави каквито иска партийни комисии и други помощни органи. Може да предложи снемането на политическо доверие от депутат. Може да посочи който си иска да го замества. Ако не е в състояние да посочи, замества го избраният от него Секретар.
Дори в строго йерархическата схема на СДС такива работи няма. Ако уставът на СДС превръща Костов в Командир, то уставът на НД наистина заковава Симеон като Цар. Костов не може да свика извънредно заседание на Националния си съвет, ако това не са пожелали поне една трета от членовете на самия съвет. Председателят на СДС просто „ръководи дейността на Националния съвет и Националния изпълнителен съвет и представлява Съюза на демократичните сили пред всички юридически и физически лица“. В негово отсъствие Иван Костов може да бъде заместен от всеки един от заместник – председателите или от главния секретар на СДС.
Председателят на Висшия съвет на БСП само „осъществява политическите взаимоотношения на партията с държавните органи и структурите на гражданското общество или възлага такива функции на заместник-председателите на Висшия съвет или на други членове на Изпълнителното бюро“. По устав, Георги Първанов може само да предложи на Висшия съвет да избере заместник-председатели, секретари, говорители, членове на Изпълнителното бюро. Първанов не взима решения, той „ръководи, организира и координира дейността на Изпълнителното бюро“.
Въпреки странните партийни правила, уставът на НД „Симеон II“
едва ли ще има чисто законови проблеми при регистрирането в съда
Чл. 6 от Закона за политическите партии изисква от партиите да обяснят в уставите си няколко неща – да определят наименованието си и символите, седалището си, целите, правилата на организацията и дейността й, редът за встъпване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете и редът за разпускане на партията. Всички тези неща фигурират в устава на НД „Симеон II“.
Съдът едва ли ще се заяжда и с няколкото члена от устава, които регламентират как се сваля политическо доверие от депутат. В тях няма никакво противоречие със закона, както ни убеждаваха някои политолози. В чл. 20, изрично е записано, че свалянето на политическото доверие има единствено морално-политически характер.
Така че, НД „Симеон II“ би могъл да получи регистрация и с този устав. Ако му стигне времето. Ако това не стане, виновни ще бъдат не съдиите, а хората, които посъветваха Симеон да прави решителния си ход в последния момент. Тогава царят спешно трябва да прави коалиция от вече регистрирани партии, с която да се яви на изборите. Само че те едва ли ще чакат Н.В. да ги покани чак до последните дни преди 2 май. Дотогава вече ще са влезли в някаква друга коалиция, а тя ще е подготвила документите, които ще подаде пред ЦИК.
В този вариант царят трябва да заложи на партийки с регистрация, но без структури, влияние и т.н. При такъв вариант НД „Симеон II“ бързо ще олекне. Някои дори подозират, че „троянски кон“ сред царските хора действа именно за този провал.
Разбира се, съдът би могъл да се задейства със светлинна скорост заради един неюридически фактор. Ако Симеон II не бъде допуснат до изборите, възможно е страната да се изправи пред небивал социален конфликт, пред който подпалването на Партийния дом и десетоянуарската атака срещу парламента ще бледнеят.
Абе, изобщо – царски казуси.